Вашингтон се опитва да осуети попадането на Унгария в орбитата на Кремъл

Кристина Тан
Ройтерс

Виктор Орбан. Снимка: ЕПА/БТА

Съединените щати започват дипломатическа офанзива, за да попречат на Унгария да продаде на Русия дяловете си в една хърватска енергийна компания, което западните сили възприемат като опасно навлизане на Будапеща в орбитата на Москва. Правителството на САЩ вече предприе извънредно необичайни стъпки, като включи в черния списък на лицата със забрана да посещават САЩ шест човека, свързани с правителството на Унгария, член на НАТО и на Европейскитя съюз.

Според официални източници във Вашингтон този демарш е продиктуван от нарастващото раздразнение спрямо унгарския премиер Виктор Орбан, който праща съдии в пенсия, налага големи налози върху чуждестранните банки, а миналата седмица предизвика масови протести с предложението да се въведе данък върху потреблението в интернет.

Но Вашингтон е особено притеснен от засилващото се сближаване между Унгария и Кремъл в енергетиката, което може да подкопае опитите на Запада да изолира руския лидер Владимир Путин заради намесата му в Украйна. От септември Унгария не изпомпва природен газ за Украйна, с което на практика се изтегли от инициативата на ЕС в подкрепа на Киев, изложен на руска енергийна блокада. Освен това Унгария потвърди ангажимента си да изгражда тръбопровода „Южен поток“ за руски газ, на който проект Вашингтон и Брюксел се противопоставят.

Сега американските представители се опасяват, че унгарската енергийна компания MOL (Magyar Olaj) ще продаде своя 49-процентен дял в най-голямата хърватска енергийна компания INA (Industrija nafte) на руска фирма, вероятно на държавната „Газпром“. Унгарското правителство държи 24,7 процента от акциите на MOL. Служител от Държавния департамент, отговарящ за енергийната сигурност, помоли един американски сенатор, който е на посещение в Европа, да посети по-миналата седмица Хърватия и да лобира пред правителството там по въпроса.

Въпросният служител от департамента Еймъс Дж. Хохщайн по-рано този месец се беше срещал във Вашингтон с унгарския министър на външните работи и външноикономическите връзки Петер Сиярто. Според източник от департамента двамата са имали „ползотворна среща“, на която са говорили между другото за дяловете на MOL, проекта „Южен поток“ и унгарските газови доставки за Украйна. Западни дипломати в региона потвърдиха, че САЩ се безпокоят от евентуална продажба на тези дялове на „Газпром“ – компания, смятана от тях за инструмент на кремълската политика.

Ако „Газпром“ придобие акции на INA, това ще създаде за руската компания стратегически плацдарм във вътрешността на Европейския съюз, който вече е най-големият потребител на руски природен газ.

Крис Мърфи – американският сенатор, лобирал пред правителството на Хърватия по поръчка на Вашингтон – казва, че „Газпром“ не крие желанието си да придобие контрол върху INA. „Мислехме, че ще бъде добра идея да се отбия и да се видя с премиера и президента и да потвърдя важността на този въпрос“, разказва Мърфи за пътуването си до Загреб.

Купувачът на 49-те процента акции на MOL ще получи и възможността да придобие част от търгуваните на борсата в Загреб акции на INA, които възлизат на около 5 на сто, тоест възможност да придобие пълен контрол върху хърватската компания. Източник от „Газпром“ разкри, че през март е имало дискусии с участието на Хърватия, „Газпром нефт“ (петролният клон на „Газпром“) и държавната руска фирма „Роснефт“, но оттогава нямало развитие.

Унгарската MOL, която е в спор с Хърватия относно акциите си в INA, каза в изявление, че „продажбата на дела в INA е валиден вариант“. Унгарската компания заяви, че няма да разкрие подробности за потенциалните купувачи от принципни съображения.

„НЕЛИБЕРАЛНА ДЪРЖАВА“

Курсът на Унгария към прокремълския лагер се е ускорил през последните няколко месеца, смятат западни дипломати. Орбан на няколко пъти влезе в конфликт с Брюксел заради своята политика и от няколко години се стреми към нещо, което нарича „отваряне на изток“, тоест сближаване с Русия и азиатските страни. В реч по-рано тази година Орбан заяви, че иска да построи „нелиберална държава“, в която все още ще има свободи, но националните ценности ще бъдат поставени над либералната идеология от западен тип.

Унгария заедно с Полша и Словакия бе сред трите страни от ЕС, които изпращаха природен газ в Украйна, за да компенсират отчасти доставките от Русия, отрязани през юни. Но Унгария спря доставките за Украйна през септември – точно три дни след посещението на президента на „Газпром“ Алексей Милер, който бе приет от Орбан.

По това време Унгария желаеше да увеличи вноса на газ, за да запълни газохранилищата си преди зимата. Два дни след като прекрати доставките за Украйна обемът на руския газ за Унгария достигна 24,44 милиона кубически метра дневно, сочат данни на оператора на унгарската газопреносна мрежа FGSZ, тоест 56-процентно увеличение спрямо деня на срещата между Милер и Орбан.

Киев изтълкува спирането унгарския газ за Украйна като доказателство, че Русия е оказала с успех натиск върху Унгария. В изявление украинската газова компания „Нафтогаз“ се оплака относно руския „енергиен рекет“.

Действията на Унгария се различаваха от тези на съседната й Словакия, която продължи доставките за Украйна, въпреки че намали собствените си запаси.

Източник от „Газпром“ отрече, че компанията е притискала Унгария да спре да изпомпва газ за Украйна. Но добави: „Когато Милер посети Унгария, тя стана по-предпазлива за разлика от Словакия“.

Самата Русия миналия четвъртък се съгласи да възобнови доставките за Украйна, след като бе решен спорът за цената.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.