Преждевременен отказ от изкупуване на активи

Прекратяването на количественото облекчаване може да е недалновидно и безразсъдно.

На 29 октомври Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ съобщи, че ще сложи край на третия кръг количествено облекчаване (КО 3): програмата на изкупуване на активи, която бе обявена за първи път през септември 2012 година и чието свиване започна през декември.

Така нареченото количествено облекчаване, или изкупуването на активи с новонапечатани пари, бе двигателят на паричната политика, откакто лихвените проценти в богатия свят спаднаха почти до нулата през периода 2008-2009 година. Въпреки мащабното му използване оттогава, мнозина все още гледат на него като на екзотичен и може би опасен паричен инструмент. Те задават три важни въпроса: проработи ли КО, имаше ли то неприемливи странични ефекти и правилно ли постъпи УФР, като го прекрати?

Въпреки че КО често е определяно като неконвенционална форма на парична политика (за разлика от обикновените корекции на лихвените проценти), то всъщност е в употреба от доста време. УФР вече го е изпробвало между 1932 и 1936 година, а Банк ъв Джапан – в началото на миналото десетилетие. Американската и японската централна банка отново прибягнаха до КО след началото на финансовата криза. Британската направи същото.

Приема се, че количественото облекчаване работи по няколко начина. В началото на рецесията купуването на активи целеше преди всичко да облекчи кредитирането, като влее спасителна ликвидност на уплашените пазари. С времето станаха по-важни други последици (от КО), като ребалансирането на портфейлите. Една банка, която е продала облигации на УФР, по принцип ще иска да похарчи получените пари, като купи някой друг актив.

Когато банките купуват нови ценни книжа, новонапечатаните пари потичат през системата, като повишават цените на активите и понижават лихвените проценти. Това на свой ред би трябвало да увеличи търсенето, като направи инвестициите по-привлекателни. Ако банките купуват чуждестранни активи, това може да понижи курса на съответната национална валута, като подкрепи износителите. Най-сетне, приема се също, че КО работи като сигнал: изследванията подсказват, че то затвърждава насоките за политиката на централните банки, като придава по-голяма достоверност на обещанията лихвените проценти да се запазят ниски.

Критиците на количественото облекчаване изтъкват, че централните банки в целия богат свят са увеличили своите баланси с трилиони долари през последните години, но при все това възстановяването на икономиките е мудно. Сред анализаторите обаче има консенсус, че КО наистина е намалило цената на кредитите и по този начин е повишило едновременно брутния вътрешен продукт (БВП) и инфлацията, какъвто всъщност бе и замисълът на неговите поддръжници.

И в САЩ, и във Великобритания няколко проучвания стигнаха до извода, че този паричен инструмент е помогнал за спадане на лихвите. Целта на тези понижения по принцип е да подпомогнат икономическия растеж. Неотдавнашно изследване на Мартин Уийл и Томаш Виладек от Банк ъв Ингланд установи, че с всеки 1% от БВП, който УФР е похарчило за облигации, и реалният БВП, и инфлацията са се повишили с по около 0,33%. Като се има предвид колко икономики сега са близо до дефлацията, дори едно малко покачване на инфлацията не е за пренебрегване.

Защо централните банки не направиха повече в този случай? Една от причините е прекомерният оптимизъм; УФР не веднъж не успя да прецени времето, за което американската икономика ще се върне към растеж. Страхът от евентуални странични ефекти също върза ръцете на централните банкери. В някои случаи той отслабва: твърденията, че новите трилиони, циркулиращи в икономиката, ще доведат до хиперинфлация, вече не изглеждат правдоподобни, като се има предвид колко статични остават цените.

Централните банкери освен това са все по-уверени, че надутите баланси няма да навредят на конвенционалната парична политика. УФР започна да плаща лихви от прекомерните резерви, които банките държат при него. Като повиши лихвения процент, американската централна банка може да привлече допълнителни резерви и така да ограничи отпускането на кредити от банките.

Безпокойството, че КО предизвиква опасна финансова нестабилност, остава по-трайно. Джеръми Стайн, който бе в управителния съвет на УФР от 2012 до 2014 година, е на мнение, че трайно ниските лихвени проценти са една от причините инвеститорите да заложат на ужасяващо рискови активи в преследване на по-голяма доходност. Ако КО стимулира построяването на финансова къща от карти, гласи този довод, евентуалното й рухване може да навреди повече, отколкото самата програма е помогнала.

Предизвикване или поемане на риск?

Ще е трудно да бъде направена оценка на тези опасения преди те да преминат проверката на времето. Има обаче основателни причини да се мисли, че те са преувеличени. Повечето централни банкери твърдят, че разполагат с регулаторните инструменти, необходими за сдържане на поемането на прекомерни рискове (въпреки че тяхното представяне в тази област в последно време е направо позорно).

Неотдавнашно изследване на Гейбриъл Ходоров-Райх от Харвардския университет установи, че купуването на активи помогна за рекапитализирането на боледуващи банки, а по-високите цени на активите са намалили стимулите за правене на рисковани залози. Във всеки случай важно е да бъдат претеглени рисковете от КО спрямо рисковете от други мерки. Ако Европейската централна банка (ЕЦБ) прибегне до КО, това може да доведе до прекомерно поемане на рискове, но ако пък тази политика намали изгледите за катастрофално разпадане на еврозоната, тя ще си е струвала.

Критиците на КО твърдят още, че то увеличавало неравенството. Купуването на активи, естествено, покачва техните цени. И при условие че богатият свят притежава по-голямата част от финансовите активи, КО предизвиква тенденция към увеличаване на неравенството чрез „портфейлния“ канал. Но доколкото повишава икономическия растеж, КО намалява неравенството, като свива безработицата: по-бедните работници страдат при по-високите равнища на безработица и по-значителното съкращаване на доходите в по-слабите икономики.

По-високата инфлация освен това прави дълговете по-лесни за връщане, тъй като те могат да бъдат изплатени с пари, които струват по-малко. И при условие че е налице тенденция хората, които взимат заеми, да са по-бедни от кредиторите, КО намалява неравенството и по този начин. Проведено неотдавна изследване внушава идеята, че строгата парична политика по правило увеличава неравенството, докато експанзионистичната го свива.

Ако КО работи и потенциалните отрицателни последици от него са преувеличени, трябваше ли тогава УФР да не го прекратява? Онези, които аплодират края на програмата, отбелязват, че икономическият растеж така или иначе е висок и стабилен през по-голямата част от тази година и че безработицата, на ниво от 5,9%, е близо до средното си равнище в дългосрочен план. Историята обаче сочи, че отказът от КО никога не е бил проста работа.

Лихвените проценти остават близо до нулата и всяко лошо ново развитие ще принуди УФР да възобнови програмата или да гледа безучастно, докато състоянието на икономиката се влошава. А ниските и намаляващи очаквания за инфлацията навеждат на мисълта, че пазарите се съмняват в способността на централната банка на САЩ да остави стагнацията в японски стил зад гърба си. Преждевременният отказ от КО 3 е добър начин да се заложи, че със сигурност ще има КО 4.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.