Путин подновява усилията си за раздробяване на Украйна

Танкова колона на сепаратистите. Снимка: русвесна

Русия направи поредна значителна стъпка към създаване на марионетна държава в Украйна. През уикенда контролираните от Москва градове Донецк и Луганск и околните райони произведоха „избори“ за лидери на това, което руският президент Владимир Путин нарича Новорусия. По този начин те пряко нарушиха постигнатото на 5 септември споразумение за прекратяване на огъня в Източна Украйна, което Путин подкрепи.

След като обеща да уважава суверенитета на Украйна (без да се брои Крим), сега Русия подкрепя изборите на ренегатите и казва, че украинското правителство би трябвало да преговаря с лидерите на сепаратистите.

Междувременно Русия и нейните подставени лица, изглежда, се готвят за нов етап на агресия. В неделя правителството в Киев и западни журналисти съобщиха за нов приток на войски и военна техника от Русия в Донецка област.

Кореспондентът на „Бъзфийд“ Макс Седън съобщи, че е видял колона от 31 военни камиона без обозначения заедно с „противовъздушни оръжия, сандъци с боеприпаси, радарни системи и автобус с въоръжени хора“. Това е поредно нарушение на споразумението за прекратяване на огъня, което призова за изтегляне на руските оръжия и войски от Украйна и затваряне на границата под международно наблюдение.

Не е трудно да се отгатне какво има предвид Путин. При сегашното състояние на нещата минидържавите Донецк и Луганск не са лесни за удържане; те нямат пристанище, електроснабдяване и достъп до главното летище в района.

Известно е, че Александър Захарченко, който беше обявен за победител в „Донецката народна република“, казва, че неговият режим възнамерява да завземе контролираното от украинските власти пристанище Мариупол, както и няколко големи града, които правителствените сили си върнаха през лятото. Ръководени от Русия сили вече се бият за превземане на летището в Донецк, нарушавайки прекратяването на огъня.

Щом „Новорусия“ бъде укрепена, Путин ще е постигнал главната си стратегическа цел в Украйна. Той вече присъедини към Русия значително парче от Украйна – Кримския полуостров, а посегателствата срещу човешките права на татарското малцинство там остават до голяма степен незабелязани от Запада.

Сега той ще може да използва контролираната от него територия в Източна Украйна, за да дестабилизира постоянно правителството в Киев и да направи така, че то да не постигне своята цел да интегрира икономически Украйна с Европейския съюз. Това е същата стратегия, която той следва в Грузия и Молдова, където създадените и поддържани от Русия „замразени конфликти“ продължават от десетилетия.

Ако правителството на Обама и неговите съюзници от Европейския съюз имат намерение да попречат на Путин да доведе докрай плана си, то това не се вижда. Кремъл не отдава особено значение на западните санкции и същевременно компенсира приятелите на Путин за техните загуби.

Американски и германски представители заклеймиха изборите през уикенда, а Берлин отправи неясна заплаха с нови санкции. Но и двете правителства отхвърлят все по-отчаяните искания на Украйна за военна помощ, включително отбранителни оръжия, които могат да възпрат ново руско настъпление.

В понеделник вицепрезидентът Байдън се постара да се поправи, след като каза, че Русия е „нахлула“ в Украйна; Белият дом продължава да забранява този термин, като че ли езиковите преструвки по някакъв начин ще заличат хилядите руски войници, разположени в Украйна.

По-обезпокоителни са преструвките на правителството по отношение на политиката му, която всъщност изглежда, че е смятана за успешна от негови представители. Байдън каза за кризата: „Ние я държим под контрол“. В действителност голяма част от Източна Украйна сега е под контрола на Путин и не Белият дом, а Москва е тази, която ще определи какво ще се случи по-нататък. БТА

Оше по темата: „Народните републики“ в Източна Украйна са по-полезни за Москва в състава на Украйна

Николаус фон Твикел
ДПА

След произведените от сепаратистите избори руски проправителствени експерти твърдят, че „народните републики“ са по-полезни за Москва, докато остават в рамките на Украйна.

Спорните избори, произведени от сепаратистите в Източна Украйна, няма да доведат до задълбочаване на конфликта, тъй като Москва не планира да признае или анексира тези територии, заявиха днес двама влиятелни руски анализатори.

В идеалния случай Донецката и Луганската „народни републики“ би трябвало да останат в рамките на Украйна, за да й попречат да се превърне в разсадник на антируска политика, заяви пред ДПА Константин Затулин, директор на финансирания от държавата Институт за страните от ОНД в Москва и един от водещите руски експерти по Украйна.

Затулин твърди, че не е в интерес на Русия да има още един „замразен конфликт“ по границите си и че двете минидържави би трябвало в идеалния случай да съществуват при същите условия като останалите украински региони, в рамките на федерация или конфедерация.

„Ако Луганск и Донецк излязат от Украйна, сегашните антируски настроения в тази страна ще доминират без алтернатива“, заяви той.

Затулин обясни, че двете сепаратистки общности биха могли да се обединят под името Новорусия и да станат автономен регион в рамките на Украйна, какъвто беше Крим до март, когато черноморският полуостров беше анексиран от Русия.

„Те могат да играят същата роля – да възпират Украйна да не се отдалечи прекалено много от Русия“, заяви той.

Историците твърдят, че подобни съображения са накарали съветския лидер Никита Хрушчов да предаде Крим, чието население се състои предимно от етнически руснаци, от Русия на Украйна. Предаването на полуострова през 1954 г. обаче имаше малко международно значение, защото се случи в рамките на СССР.

Думите на Затулин получиха отклик в коментарите на руски представители, които заявиха вчера, че сега най-важната стъпка е да се поднови диалогът между сепаратистите и украинското правителство.

„Избраните представители на Донецки и Лугански региони получиха мандат да водят преговори с украинските централни власти“, заяви Григорий Карасин, заместник външен министър, цитиран от руски новинарски агенции.

Изявлението беше в рязък контраст с критиките на Украйна и Запада, че изборите в неделя са били незаконни, но е в очевидно противоречие и с настояването на сепаратистките лидери за независимост от Киев.

Затулин призна, че оставането в рамките на Украйна вероятно няма да е много популярно сред местното население, но заяви, че „времето лекува всички рани“.

Източните украински региони Донецк и Луганск са предимно рускоезични, макар че мнозинството местни жители са се самоопределяли като украинци при последното преброяване, произведено през 2001 година.

Макар че някои изтъкнати етнически руснаци подкрепиха Украйна, а някои етнически украинци се присъединиха към редиците на сепаратистите, тези, които се противопоставяха на сепаратистите, като цяло са избягали от контролираните от тях райони след началото на боевете през април.

Сергей Марков, друг известен руски проправителствен аналитик, заяви нещо подобно вчера. Той каза, че вместо да признава „народните републики“, Москва би трябвало да преговаря с Киев, за да го убеди да приеме конфедерация с Донецк и Луганск.

Той приведе аргументи, че ако тези преговори се провалят, те ще станат блокирани отцепнически региони, подобни на Приднестровието, което се отдели от Молдова в началото на 90-те години.

„Ако отношенията със Запада се влошат сериозно, Русия може да избере кримския сценарий“, написа Марков във Фейсбук, визирайки анексирането през март, което доведе до сегашната криза в отношенията със Запада.

Ситуацията в областта на сигурността в Източна Украйна остана нестабилна. Сепаратисткият лидер Александър Захарченко обеща преди изборите в неделя, че Донецката народна република ще си върне градове като Мариупол и Славянск от контрола на Украйна.

Експертите по Украйна предупреждават също, че сегашното нестабилно прекратяване на огъня може скоро да се провали окончателно. Военният аналитик Дмитро Тимчук заяви вчера, че до 15 хиляди руски войници и наемници се намират в момента в Източна Украйна, готвейки се за нападение.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.