Източна Германия – преходът от комунизма дава плодове

Ройтерс

Едно време затвореният зад Желязната завеса източногермански град Зонеберг преживя нещо като икономическо чудо и доказа, че дългият мъчителен преход от комунизма най-сетне дава плодове.

Броени месеци след падането на Берлинската стена през 1989 г. някогашният център на германската индустрия на играчките бе в криза. Неспособен да се съревновава на глобалния пазар, заводите му затваряха, сградите се разпадаха, а опашките пред бюрата на труда растяха.

Обаче точно както Западна Германия постига икономическо чудо в десетилетията след Втората световна война, Зонеберг поражда надежда, че Изтокът може да завърши възстановяването си от колапса на комунизма и още повече да намали разликата със Запада.

С наближаването на 25-ата годишнина от падането на Берлинската стена на 9 ноември, германците все още изразяват разочарование колко изостава източногерманската икономика. Обаче Зонеберг, сгушен в гористите хълмове на Тюрингия на около 320 км югозападно от Берлин, опровергава много от общоприетите мнения.

През 60-те и в началото на 70-те години дори източногерманците трудно можеха да посещават Зонеберг, тъй като властите се опасяваха, че може да се опитат да избягат през близката граница със Западна Германия, опасана с огради, наблюдателни кули и минни полета.

Обаче от 1990 г. и края на държавно планираната икономика около 100 фирми са се струпали в града с население 24 000 души. Икономическият растеж е нараснал над четири пъти, а безработицата, която достигна почти 13 процента през 1997 г., е спаднала до 3,5 процента, най-ниското равнище в Източна Германия, сравнимо с най-благоденстващите райони на Западна Германия.

Това е доказателство, че „процъфтяващите общности“, обещани през 1990 г. на източните провинции от първия канцлер на обединена Германия Хелмут Кол, са на една ръка разстояние, казва кметицата на Зонеберг Сибиле Абел.

„През 1990 г. улиците на Зонеберг бяха разнебитени, къщите в центъра се разпадаха, а някои фирми не бяха икономически жизнеспособни. Всичко това сега вече е поправено и почти няма разлика с градовете от бившата Западна Германия“, каза тя.

Канцлерката Ангела Меркел, която е отраснала в Източна Германия, смята, че обещанието на Кол е било изпълнено, макар и след по-дълъг период, отколкото е очаквал. „Днес имаме процъфтяващите общности, за които говореше Хелмут Кол“, каза тя в беседа по интернет и добави, че масовото емигриране от изтока е престанало и хората започват да се завръщат.

Зонеберг все още не е типичен случай, тъй като се е развил далеч по-бързо от останалата част на Източна Германия. Данъчните приходи на глава от населението в провинциите от бившата Източна Германия бяха само около половината от западногерманското равнище миналата година. Никоя от 30-те водещи германски компании от борсовия индекс Дакс няма седалище там.

Безработицата в някои източногермански градове е над 12 процента, заплатите са по-ниски, а според допитванията източногерманците са по-недоволни от живота в сравнение със западните си сънародници. Това може да е допринесло за рязкото нарастване на подкрепата за евроскептичната партия на протеста „Алтернатива за Германия“ на неотдавнашните избори в три източногермански провинции.

Като цяло обаче Изтокът постепенно стопява разликата. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението достигна две трети от западното равнище спрямо една трета през 1991 г., по данни на държавната инвестиционна банка Ка Еф Ве (KfW). Това е впечатляващо постижение за регион, който бе на ръба на банкрута по време на обединението.

Икономиката му расте по-бързо в сравнение със страни в Източна Европа като Полша, а БВП на човек от населението е на средно европейско ниво, значително повече отколкото в Гърция и само малко под показателите в големи страни от еврозоната като Италия и Испания, посочва Ка Еф Ве.

Икономистът Карл Бренке заяви, че Източна Германия дори изпреварва Франция по някои мерки, защото се е реиндустриализирала. Тя създава 3400 евро индустриален доход на жител на година при 2900 евро във Франция, каза той. По този показател тя е и пред Великобритания.

„След обединението Източна Германия преживя тежък индустриален срив и хората се обезпокоиха, че ще се деиндустриализира. Това беше така за известно време, но след това те съществено активизираха индустриалното производство, докато във Франция има пълзящ упадък от около 20 години“, каза Бренке.

Зонеберг, който преди Първата световна война е произвеждал една пета от играчките в света, бързо прие обединението като ценна възможност. Той си осигури субсидии за подобряване на инфраструктурата и изгради пет индустриални парка, четири от които са заети.

Освен с малък брой оцеляващи фирми за играчки, градът е пълен със заводи за преработка на пластмаса, метали и керамика, както и за машиностроене и производство на автомобилни части. В покрайнините на града се простира комплекс от заводи и складове, управляван от „Ман и Хумел“ (Mann + Hummel), най-големия индустриален работодател в региона.

Първоначално отворен през 1903 г., заводът е произвеждал щипки за дрехи, регистрационни табели и автомобилни части при комунистическото управление. След обединението „Ман и Хумел“ го закупи, един от многото случаи на придобиване на източни предприятия от западни фирми. Днес той доставя части на големи имена в автомобилостроенето като БМВ, Даймлер и Тойота. Служителите му са се увеличили от 100 през 1991 г. на 450.

„От обединението направихме огромен скок напред в технологично отношение, както и по отношение на сградите и на квалификацията на служителите ни, така че определено може да се каже, че сега тук имаме добра база за „процъфтяващи общности“, каза Томас Ланге-Сталински, ръководител на завода на Ман и Хумел. От източногерманското минало на завода са останали само неколцина работници, които са били в него още отпреди обединението, и традиционно барбекю с наденици за персонала всеки петък сутрин.

Друг пример на успеха на Зонеберг е ПИКО, производител на миниатюрни влакчета, създаден през 1949 г., когато тогавашната съветска военна администрация се опитваше да разведри настроенията в източния блок. Той е закупен от западна фирма през 1992 г. и е увеличил персонала си от 90 на 550 души, разпределен между Китай и Зонеберг.

Продажбите на пазари, включващи Русия, САЩ и Западна Европа, почти са се удвоили през последните 10 години. Директорът по маркетинга Йенс Байер каза, че преходът от държавна фирма към частна компания е бил тежък, но в крайна сметка успешен. „Беше важно да се преструктурира производството и да бъде направено по-ефикасно, да се подобрят процесите и естествено да се увеличи производството. Особено важно бе да се активизира маркетингът и продукцията да се представя подходящо“, каза той.

Подобни примери на благоденстващи фирми в Източна Германия подсилват тезата на Ка Еф Ве, че преобразуването е „безпрецедентна история на успех“.  Западните германци отдавна негодуват, че трябва да субсидират източните си сънародници, особено чрез добавка за „солидарност“ към данъците им.

В неделното си издание вестник „Франкфуртер алгемайне“ обаче се насочи срещу течението със заглавие „Данке, Осис!“ (Благодаря, осита (източногерманци)!. В статията се излага аргументът, че тежестта по възстановяването на Изтока е накарало Германия да реформира икономиката си много преди други страни от еврозоната. Това на свой ред е помогнало на Германия да избегне най-тежките последици от кризата в еврозоната от последните пет години.

Източните провинции сега са достигнали 76 процента от производителността на западните при 35 процента през 1991 г. Безработицата е по-висока, но разликата със Запада е спаднала до 4,2 процентни пункта спрямо 10,1 през 2003 г. В реално изражение чистият доход на източногерманците е достигнал 89 процента от западногерманския.

„В много отношения е изумително, че Източна Германия съумя да се обнови и реиндустриализира в относително кратък срок след 40 години планова икономика“, каза Карл Бренке.

В кметството на Зонеберг никой няма време за „Осталгия“ – носталгия по комунистическа ГДР, разгледана в хитовия филм от 2003 г. „Сбогом, Ленин“.  „Наистина спечелихме от обединението, не бихме искали да се връщаме в ГДР“, каза кметицата Сибиле Абел.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.