„Болни от путински национализъм“ или защо „Руският марш“ загуби популярност
Дойче веле
Във вторник – 4 ноември, в Москва се състояха цели три националистически обагрени прояви: два „Руски марша“ и прокремълско шествие под наслов „Единни сме“. Официалната проява на партия „Единна Русия“ наистина бе масова, но двата „Руски марша“, взети заедно, не успяха да съберат и три хиляди участници. „Дойче веле“ изпрати кореспондент на малобройния поход в московския район Люблино, за да прецени политическите перспективи на крайната десница в Русия.
Кремъл си присвои национализма, измествайки националистите
„Защо сте толкова малко? – Всички са болни. – От какво? – От путински национализъм.“ С тези думи отговори на „Дойче веле“ в края на проявата Дмитрий Дьомушкин, един от организаторите на „Руския марш“ в Люблино. Сякаш бе вече признал поражението си. „Така стоят нещата – каза Дьомушкин. – Чудя се догодина ще има ли кого да викна.“
Тазгодишният „преглед на силите“ сред десните ултраси в Русия отбеляза рекордно ниско участие, посочи Вера Алперович, експерт от правозащитния център „Сова“, който следи от години радикалните нагласи във федерацията. „Дори ако съберем броя на демонстрантите от „Руския марш“ в Люблино и „алтернативния“ марш на метростанция „Шчукинская“, все едно ще са по-малко от когато и да било“, констатира Алперович. Според оценки на „Сова“, за марша в Люблино, събирал преди близо 10 хиляди националисти, тази година са пристигнали едва 1800 души.
Алперович посочва като причина, че радикалните националисти са изгубили политическия си дневен ред: „Допреди година само се чувстваха като крале; днес обаче в ултрадясното поле цари песимизъм“.
По-рано националистите схващаха, че и да не дойдат много хора на марша, моралната подкрепа в обществото ще е висока, казва тя: „Погромът в Бирюльово (Московско предградие, където преди година казахстанец уби руснак и последваха протести, прераснали в насилие срещу имигрантите – б. пр.), предизборните програми на кандидатите за кмет на Москва – всичко сочеше, че обществото подкрепя националистическите нагласи“. Днес обаче крайнодесните усещат според експерта, че националистическата програма е монополизирана от Кремъл – затова не виждат смисъл да участват в акцията.
Само спокойствие
Маршът в Люблино наистина не изглеждаше никак заплашителен. Участниците бяха поостарели – преди в редиците на протеста крачеха главно тинейджъри, а сега репортерът на „Дойче веле“ видя главно хора над 30-те, дори над 50-те. Нямаше твърде радикални лозунги, на практика не се срещаха открити призиви към насилие – националистите повтаряха нещата, банални вече за тези среди: „Не щем вече Москвабад“, „Свобода на политзатворниците“, „Отменете чл. 282 от НК“ (Чл. 282 от Наказателния кодекс на Русия определя като престъпление „разпалването на омраза или вражда, както и унижаването на човешкото достойнство“ – б. пр.).
Според директора на „Сова“ Александър Верховски, организаторите на марша предварително предупредили, че не разрешават плакати с радикални лозунги – страх ги било демонстрантите да не се изпобият заради разногласия по украинския въпрос.
Сред демонстрантите в Люблино наистина имаше и хора, подкрепящи сепаратистите в Донбас, и споделящи същите ценности като украинските националисти. Една от колоните дори скандираше: „Слава на Украйна! На героите – слава!“(Поздрав на националистите в Украйна, станал популярен по време на протестите от т. нар. Евромайдан – б. пр.), заради което след края на марша бе задържана практически в пълен състав от специалната полиция ОМОН. Другите участници нарекоха тези хора „провокатори“.
Кой живее в Украйна?
Разцеплението идва оттам, че ултрадесните в Русия не са наясно кой всъщност живее в Украйна, обясни Вера Алперович. „Според едната представа, украинците нападат руснаците, които трябва да бъдат защитавани. Според друга представа, жителите на Украйна са 90 на сто руснаци, затова не бива да воюваме с тях“. Това е и гледището на Дмитрий Дьомушкин, лидер на сдружение „Руснаците“. „Не разбирам защо руснаци трябва да воюват с руснаци“, заяви той по време на марша.
Някои обаче смятат, че украинците имат право да изградят своя национална държава, затова трябва националистите в Украйна да бъдат подкрепени като „колеги“, каза Алперович. Тъкмо затова имаше два марша през 2014 г. – на метростанция „Шчукинская“ всички симпатизираха на провъзгласената „Новорусия“, а в Люблино бяха представени и трите гледни точки, но повечето все пак бяха против „Новорусия“, добави специалистката от „Сова“.
Участник в марша, представил се като Сергей, потвърди пред „Дойче веле“, че има разцепление в националистическите среди. „Седим на една маса, не можем да се разберем, сподели съмненията си младият активист. – Едни казват, че бандеровците убиват руснаци в Донбас, други пък, че тези в Украйна са националисти като нас и ни помагат да се борим срещу евреите.“
Според Сергей „Руският марш“ бил малоброен, защото редица потенциални участници избрали алтернативната официална проява на „Единна Русия“ на ул. „Тверская“. А мнозина от приятелите на Сергей изобщо не отишли никъде на 4 ноември. Защо така? „Объркаха се вече“, обясни младият националист.
БТА