Харалд Йегер – човекът, който отвори Берлинската стена

Франс прес

Харалд Йегер като млад граничар и днес пред Берлинската стена. Снимка: архив

„Вдигнете бариерата!“ – с тази заповед, изречена в паниката на 9 ноември 1989 г., граничарят от Източен Берлин Харалд Йегер пуска тълпа германци от Изтока да нахлуе на Запад и фактически премахва Стената.

Двайсет и пет години по-късно този бивш верен служител на източногерманския режим, потънал в канапето в скромния си двустаен апартамент, разположен в унило северно предградие на Берлин, разказва за историческата вечер, предизвикала едно от най-големите политически сътресения на 20-и век.

„Не бях аз човекът, отворил Стената – твърди той днес. – Направиха го източногерманските граждани, които се бяха събрали онази вечер.“ И добавя: „Единствената ми заслуга е, че всичко мина без нито една капка кръв“.

Тогава подполковник Харалд Йегер след 28 години служба в граничната полиция на ГДР вече е заместник-началник на КПП на „Борнхолмер щрасе“, в северен квартал на Източен Берлин. Той е офицер от Щази – политическата полиция.

Застъпвайки на дежурство, очаква 9 ноември да бъде „нормален работен ден“ за него и „14-те му подчинени, които поема от 18 ч. нататък“, след като началникът му си отива у дома. Естествено ГДР ври и кипи вече от седмици и граничарите са нащрек. Но той изобщо не предполага, че до няколко часа под прозорците му ще се струпат хиляди хора . . .

Харалд Йегер се отбива в стола, „за да хапне нещо за вечеря“. Изведнъж обаче всичко се обърква. Телевизията излъчва изявление на комунистически ръководител, обявяващ за всеобща изненада, че ГДР вдига „незабавно, веднага“ забраната за пътувания в чужбина, държала източните германци зад Стената вече 28 години.

„Залъкът ми заседна, не вярвах на ушите си и си казах: „Какви са тия дивотии, дето ги обявиха?“ – разказва той пред АФП.

Завръща се бързо на поста си. Колегите му се подсмихват: „Я стига бе, Харалд, нещо не си разбрал!“. Той се обажда на началника, иска нареждания. „Как ще ме търсиш за такива глупости?“ – вайка се шефът му и заповядва да връща всички, които нямат разрешение да минат границата.

На „Борнхолмер щрасе“ пристигат неколцина любопитни берлинчани. Малко по малко групичката се увеличава, хората започват да викат: „Пуснете ни да излезем!“.

Без инструкции

Объркан, той отново звъни на началника. „Йегер, нямам никаква заповед отгоре! Нямам нареждания за теб!“ – отвръща онзи. Междувременно пред КПП-то се е насъбрало море от хора – „до 21.00 – 21.30 ч. се изпълни цялата улица“. „Трябва да направим нещо!“ – вика в слушалката граничарят.

Заповядват му да отдели най-буйните от множеството и да ги пусне на Запад, за да успокои нещата. „Ефектът обаче беше обратен. Тълпата се вълнуваше все повече“, спомня си той. Притеснен, Харалд Йегер се страхува да не избухне паника, „хората да не се изпотъпчат“. И се чувства ужасно самотен.

„Тогава си рекох: сега ти си на ход. Каквото и да стане, трябва да пуснем източногерманските граждани през границата.“

Затова „към 23.25-23.30 ч.“ разпорежда на хората си: „Вдигнете бариерата!“. Колегите му замръзват на място. Принуден е да повтори заповедта.

Четвърт век след това в апартаментчето, вмирисано на тютюн, той споделя спомените, още живи в паметта му.

Бариерата в червено и бяло, вдигната бавно-бавно в ледената нощ, за да се втурне през нея тичешком голямата шумна тълпа, става жалон, белязал края на един свят, разцепен на две след Втората световна война.

„Никога не бях виждал такова ликуване, нито съм виждал след това“, усмихва се Йегер, който вече е на 71.

Щом си тръгва от смяна, призори на 10 ноември, той звънва на сестра си. Казва й: „Аз бях онзи, който отвори границата тази нощ“. За да чуе в отговор: „Добре си направил“.

Още по темата: Кой продава Берлинската стена?

Елена Савова
БТА

Берлинската стена падна преди 25 години – на 9 ноември 1989 година – и от гранично съоръжение, разделящо Изтока и Запада, се превърна в политически символ, идейно вдъхновение, призрак на травмиращо минало, културен феномен. Но и в стока, с която се върти успешна търговия.

В стотиците магазинчета за сувенири в Берлин десетки туристи всеки ден купуват парченца от стената. Малките късчета бетон със следи от ярка боя са монтирани на ключодържатели и магнити, поставени са в шишенца или в прозрачни кутийки, в миниатюрни прозрачни капсули, които са част от разделители за книги или пощенски картички. Почти монополно положение на този ненаситен пазар има Фолкер Павловски, чиято компания доставя около 90 процента от продаваните сувенири и е на пазара от 1993 година.

Едва ли обаче има берлинчани или посетители на града, които да вярват, че парченцата в сувенирните магазини са от оригиналната стена.

„Май чух, че ги внасят от Полша“, казва Курт Щайнер, който развежда посетители из музея на ЩАЗИ (Държавна сигурност на Източна Германия – бел. авт.).

„Ако бяха оригинални, то Берлинската стена би трябвало да е дълга колкото Великата китайска стена, иначе отдавна да са свършили“, убедена е чешката журналистка Ана.

Стоката на Павловски е оригинална, сочат тестове, направени миналата година от Геоложкия институт на Свободния университет в Берлин. Самият бизнесмен твърди, че не би навредил на репутацията си, продавайки фалшификати. И без това има стока „за следващите сто години“, казва той, допълвайки, че има достатъчно, за да продава сувенири до края на живота си.

И все пак при експеримент на в. „Билд“ от 2010 година се установява, че половината от сувенирите, купени от магазини из германската столица, са фалшиви. Включително такива, които изглеждат като предлаганите от Павловски в неговия интернет магазин.

Едно бетонно парченце не изглежда като част от Берлинската стена, ако по него няма следи от графитите, превърнали преградното съоръжение в своеобразна галерия на отрито, изразяваща политическата позиция и чувствата на разделените германци. Графитите обаче покривали само страната от Западна Германия, бетонните блокове редовно били почиствани, а и рисунките се обезцветяват с времето.

Берлинската стена е била дълга 155 километра, изградена от 45 000 бетонни елемента, всеки от тях с височина 3,60 метра, ширина 1,20 метра и тегло близо 3 тона. По нея е имала 302 наблюдателни постове и 20 бункера, а при опит за бягство през нея са загинали най-малко 136 души.

Разрушаването й започва в началото на лятото на 1990 година с помощта на 65 крана, 175 камиона и 13 булдозера. Задачата е поверена на граничните войски, подпомогнати от частни компании, най-вече от Западна Германия.

Останките първоначално били извозени в депа за рециклиране, където голяма част от стената е превърната в гранулат за пътни строежи. Точно от едно такова депо започва успешният бизнес на Павловски. Тогава строителен работник, той попитал приятел, шофьор на камион, къде откарва отломките и ги проследил до депо в провинция Бранденбург.

Павловски не бил единственият, на когото дошла тази идея, но само той се сетил да донесе закуска за работниците и да си поприказва с тях, пише сп. „Шпигел“. Те пък му заделили няколко сегмента в отдалечено ъгълче. Някои от сегментите били раздробени още на място, останалите били прибрани в склад, откъдето и днес поемат към сувенирните магазини или музеите. Цените зависят от големината на парченцето, започват от няколко евро и достигат до хиляди за цял оригинален елемент.

В бизнеса е и писателят и издател Виланд Гибел. Той от години изследва историята на Берлин, автор е на филм и на множество книги за стената. Гибел също твърди, че парченцата, предлагани от неговия доставчик, са истински, което се доказва от структурата на бетона.

Докато карал колело, неотдавна случайно намерил 25 от елементите, изоставени в заден двор в берлинския квартал Кройцберг. Сега ги предлага в eBay за по 7000 евро без разходите за транспорт. Елементите са „напълно запазени и в добро състояние“, посочва 64-годишният експерт пред в. „Берлинер“. Според него в неизвестни складове и задни дворове би трябвало да има още неколкостотин блока от Берлинската стена.

На пазара има оферти и към творците – в индустриален район на берлинското предградие Телтов компанията Lagerhaus KW GmbH предлага възможността желаещите сами да изрисуват цял оригинален елемент. Срещу сумата от 500 евро творческите натури имат възможност шест месеца да рисуват каквото пожелаят по историческия бетон. Ако след това за блока бъде намерен купувач, печалбата се разпределя между компанията и художника.

Амбулантната търговия с отломките от символа на Студената война започва веднага след падането на стената. Не само частни предприемачи обаче се възползват от останките като търговска стока.

Търговци от страната и чужбина се обърнали към правителството на ГДР, което било изправено пред фалит, и предложили много пари за части от стената, пише историкът Рони Хайденрайх. Тогава ръководството на ГДР решило да напълни касата си, разпродавайки „антифашистката защитна стена“. Със задачата била натоварена външнотърговската фирма Limex, а приходите трябвало да бъдат използвани за „хуманитарни цели“ и да финансират здравната система, посочва ДПА.

В Западна Германия също била създадена структура, която да продава останките. Търг в Монако, например, донесъл 1,8-2,2 милиона източногермански марки. Парите от продажбата обаче потънали по сенчести канали, според Хайденрайх. В крайна сметка за властите в ГДР търговията не донесла печалба. Разходите за разрушаването на стената се равнявали на 170 милиона източногермански марки, а от продажбата била възстановена само малка част от тях.

Въпреки че е направил състояние от бизнеса със стената, Фолкер Павловски все още не разбира защо някой изобщо иска да купува парчетата бетон. В дома си той не държи от сувенирите, които според него са само предмети, събиращи прах. За Виланд Гибел обаче те олицетворяват стремежа към свобода на берлинчани, който определя историята на германската столица още от средата на 15 век. Начин хората от цял свят да отнесат у дома частица от духа и миналото на Берлин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.