Руски експерт: Може да се очаква прекъсване на доставките на газ, особено ако зимата е студена

Михаил Крутихин. Снимка: личен сайт

„Независимо от  постигнатото на 30 октомври съглашение между Русия и Украйна, доставките на газ през територията на Украйна, може да прекъснат, защото през зимата, „Газпром“ няма да може да осигури необходимите количества за европейските потребители.  В подобна ситуация, руската газова компания обикновено използва складираните количества в подземните газохранилища на територията на Украйна. Изпуснат е моментът, до който газовото хранилище на Украйна можеше да се напълни, така че да покрие нуждите на всички държави, през тази зима,“ това заяви руският анализатор и консултант в областта на нефто-газовата промишленост Михаил Крутихин, по време на организираната в София дискусия за ситуацията в нефтогазовия сектор на Русия и ефектите за Европа и България.

И тъй като Украйна от март тази година, не е получавала доставки от Русия, с които да бъдат запълнени хранилищата, наличният газ ще се използва за покриване на собствените й нужди. Затова може да се очаква прекъсване на доставките, особено, ако зимата бъде студена, прогнозира Крутихин. И българските институции, трябва да са готови за подобна неприятна изненада.

Има няколко начина, да се облекчи положението с доставките на газ в България. На първо място – да се ползват различни източници. В дългосрочен план трябва да се построи интерконекторната връзка с Турция, защото България има договор с Азърбайджан за доставка на 0.5 млрд. куб.м. газ годишно, които могат да идват по тръбите, след като бъде завършен газопроводът в Турция.
На равнището на ЕС трябва да се постигне договорка за по-добра координация и в критична ситуация да се прехвърлят количества от една страна към друга. Засега това е трудно, защото европейската координация е на много ниско ниво.

„На трето място, в краткосрочен план, може да се закупят допълнителни количества газ от „Газпром“ от името на отделни частни компании, например заводи или енергийни дружества, които до момента нямат търговски отношения с „Газпром“, като за доставка се използват други маршрути, или съществуващите. Отделни компании могат да сключват договори, извън междудържавните споразумения или подписаните такива с местния партньор. По такива договори „Газпром“ предлага по-ниски, пазарни цени. Има подобна практика, която работи при доста държави,“ коментира още Крутихин.

– Има ли смисъл проектът „Южен поток“ и в частност – за България, при положение че няма яснота какви ще са цените на газа по него и доколко са гарантирани доставките?

– Първоначално проектът беше политически, а не търговски. Неговата главна задача, заедно с проекта Северен поток е да се заобиколи Украйна, като тя бъде лишена от приходите от транзита на газ, под предлог, че преходът през нейната територия не е безопасен.
Но както виждаме, Украйна много стриктно спазва транзитните договорки, така че този предлог, има по-скоро декоративен характер. Зад него се крие задачата Украйна да бъде наказана за това, че иска да следва европейски път на развитие.
Проектът  „Южен поток“ не издържа никаква икономическа критика. Общата му стойност надвишава 70 млрд. долара, като само руската част, която се изгражда в момента, се оценява от 37 до 47 млрд. долара. Европейската и частта по море е доста по-евтина. Следователно – руският бюджет определено тежи в поставените политически цели.
„Ако „Газпром“ построи газопровода „Южен поток“ за своя сметка на територията на европейските държави, може да спечели, защото ще разполага с много удобна инфраструктура и както е записано в Правилата на Третия енергиен пакет на ЕС , тази структура ще служи за пренос на газ и на други доставчици – от Каспийския регион, от Иран и Ирански Киргистан и оттам през Турция, в България могат да влизат количества и от други държави. По такъв начин, по тези тръби могат да текат количества, в зависимост от търсенето и предлагането.

– На този етап, обаче нито „Газпром“ е съгласен да допусне други доставчици до тръбите, нито ЕС ще отмени Третия енергиен пакет заради „Газпром“.

– Зад изискванията на Третия енергиен пакет на ЕК няма политически цели. Правилата по този пакет са определени доста отдавна и целят запазване на конкуренцията при доставките на газ, и ограничаване на монополните практики. Пазарната логика, която стои зад Третия енергиен пакт е, монополистите да не могат да увеличават цените или едностранно да диктуват условията си на пазара. В този смисъл политическата игра е само от страната на Русия, не на ЕС.
Погледнато от перспективата на България, „Да имате хубава газова инфраструктура на своята територия, при това – построена за чужда сметка е много удобно. По отношение на цената, липсва увереност. Ако погледнем как се определя цената на газа на Северен поток, ще видим следното. На първо място, капацитетът на тръбите не може да бъде запълнен изцяло, защото няма достатъчно купувачи. Много клиенти се отказаха да използват традиционния маршрут, защото трябва да променят договорите си, а там е записано в кои точки, на коя граница, се получават доставките,“ категоричен е Михаил Крутихин.
Основните количества газ в Европа се търгуват по спотови, пазарни цени, а не по цените, които са записани в договорите. Спотовите цени са много ниски. „Газпром“ сам си прави конкуренция: продава една и съща стока на един и същ пазар на две различни цени.  Подобна ситуация ще се получи и с Южен поток.  Обемът руски газ, който купува Европа не се увеличава, даже намалява и тенденцията е Европа все по-малко да се нуждае от руския газ.  Основните причини са, че „Газпром“ иска много високи цени и че е ненадежден доставчик. Цената на газовите хъбове в Европа винаги ще остане по-ниска, отколкото тази на „Газпром“, където непрекъснато се повишават разходите за транспорт и добив. Така че, в тръбите ще има доста свободно място. Трудно е да се каже, каква ще е цената, на която България ще купува газа, защото има две цени – договорна и цената на спотовия пазар, която е доста по-ниска.

– Все пак, как се уреждат икономическите интереси на участниците?

– Строителството на газопровода се движи от две групи компании и съответно – икономически интереси. От една страна това са чуждите компании, които участват в консорциума по строителството на частта по дъното на Черно море. Възвращаемостта на техните инвестиции се гарантира от финансово споразумение, което беше сключено през ноември 2013-та. и предвижда те да си получат парите, даже и в тръбите да няма никакъв газ. Подобна логика е използвана и при Северен поток: „Газпром“ плаща за капацитета на тръбите, а не за преминалото количество газ.
Втората група, която е заинтересована – това са руските компании, които строят газопровода на руска територия и са заинтересовани проектът да продължи и на териториите на европейските държави. Те също са получи доста изгодни условия по договорите си. Има икономически кръгове, които печелят от този проект и са заинтересовани от това той да бъде реализиран.

Интервюто е взето за Радио „България“

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.