За Гърция няма много пътища

Множеството сценарии, които се появяват в публичното пространство за това как ще бъде осигурено бъдещето на Гърция, след като страната излезе от сегашния надзор на тройката международни кредитори ЕС, ЕЦБ, МВФ , изглежда се основават повече на фантазията на авторите им, отколкото на реалността.

Отговорът на въпроса какво ще стане на следващия ден след оттеглянето на Гърция от спасителния план ясно може да се види на фона на формиралите се конкретните правила в еврозоната. Следва да се знае, че при сегашното съотношение на силите в центровете за вземане на решения, Гърция не може да очаква значителни отклонения от тези правила.

От тази гледна точка, съвсем естествено Гърция ще чуе различни мнения за големите стъпки, предприети от нея, за дадените от гръцките граждани саможертви, както и декларации, че поради възникнали трудности европейските партньори и кредитори са склонни да променят договорените от тях правила.

Де факто в този смисъл на масата за Гърция има едно единствено решение. И то е страната да бъде включена в нова кредитна линия, но при някакви условия и тя да дойде по линия на Европейския стабилизационен механизъм.

Става дума за превантивна кредитна линия, предвиждаща обаче от гръцка страна да бъдат поети конкретни ангажименти за извършване на редица реформи.

Очевидно не иде реч за сегашния режим на неистов натиск вследствие на перманентните проверки на тройката, а за периодичен -шестмесечен – надзор и проверки за това дали Гърция спазва ангажименти, поетите от нея доброволно.

Но пътят за окончателното оттегляне на страната от режима на кредиторите няма да бъде лесен и да е една „разходка“ по него.

Още повече, че пример в това отношение е Португалия, която преди Гърция излезе от меморандума спасителния план , но още на първия състоял се преглед на нейното финансово състояние заваляха забележките към нея за това, че се е отклонила от поетите ангажименти.

Колкото и позитивен факт да е дезангажирането на Гърция от тройката, страната не бива да храни илюзии, че трудностите са свършили. Отговорност и задължение е на политиците да не насаждат илюзии, които много бързо могат да бъдат опровергани.

Все пак обаче Гърция има шанс да се отърси от патогенното си състояние и да организира преструктурирането на държавата и икономиката си, като постави на преден план своите приоритети. За целта е достатъчно да има план и най-вече политическа воля за тези неща, необходимо е да има съгласие, че присъствието на Международния валутен фонд (МВФ) е фактор за по-голямото доверие на пазарите.

Запитан какво ще се случи, ако в срок не приключат преговорите между Атина и тройката, шефът на еврогрупата отговори, че тогава, след 1 януари 2015 г. „няма да има нищо“. А това ще е критичен момент за доверието на пазарите. За това, добави той, „решаващо е“ текущото оценяване на състоянието на Гърция да приключи бързо.

Йерун Дейселблум окачестви също така като „преждевременен изводът“, че за тази превантивна кредитна линия, която Гърция очаква, ще бъдат използвани наличните около 11 млрд. евро от гръцкия стабилизационен фонд, като даде да се разбере, че размерът на този превантивен инструмент ще бъде определен след приключване на оценката на тройката и въз основа на нейните заключения за нуждите на страната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.