Червеният сърп – в Румъния винаги печелят комунистите

в. Гъндул

Жандармерист с балон във формата на сърце стана символ на румънските протести. Снимка: БТА

От 19 ноември 1946 г. до 2 ноември 2014 г. Комунистическата партия в Румъния и нейните наследници всеки път печелят изборите.

През 1990 г. Фронтът за национално спасение излезе на първо място с 67,02 процента.

През 1992 г. – Демократичният фронт за национално спасение на Йон Илиеску.

През 1996 г. Социално-демократическата партия на Румъния достига второ място, но е изпреварена само от широка „дясна“ коалиция, наречена Демократична конвенция на Румъния, а не от отделна партия.

През 2000 г. Социално-демократическата партия на Румъния отново печели, а на второ място е Партия Велика Румъния.

През 2004 г. Съюзът „Справедливост и истина“ (Национално-либерална партия-Демократично-либерална партия) не успява да победи Социално-демократическата партия.

През 2008 г. Социалдемократическата партия получава най-много гласове.

През 2012 г., заедно с Национално-либералната партия, Социалдемократическата партия печели отново над 60 процента, както през 1990 г.

Кандидатите за президент (Йон) Илиеску, (Адриан) Нъстасе, (Мирча) Джоана са губили избори, Партията – никога.

Повече от половин век статистическият румънец не се отказа и за миг от червената опция. Което не означава задължително комунизъм, а страхът на статистическия румънец от свобода, от свободата, спечелена за него от убитите, и хвърлена като товар на гърба; мания по сития корем „умираме от глад!“ в една държава, пълна със затлъстели хора и намираща се на трето място в Европа по изхвърляне на храна; тъга по алкохол без ограничение „направете, господине, по-евтино пиенето“ и заместване на мъчителното занимание да мислиш с подигравката и хиленето „по-добре да изпеем една весела песен“; симпатия към крадците от комитета „кражба да има, но да вземем и ние!“ в страната на подкупа и на виното; пламенна любов към милостинята и признание към раздаващите я; мистична нужда от спокойствие „имаме нужда от спокойствие, добри хора“, тоест от анестезия на онова, което се нарича съвест, ако все още не си опериран от нея – всички тези неща трябваше да имат име.

Името на страха – страх от мислене, страх да не бъдеш просяк, страх да не бъдеш като другите, страх да не ти направят място в постелята на властта, страх да бъдеш свободен.

Да се каже, че сме се върнали в 1990 г., е погрешно. Защото никога не сме си тръгвали оттам наистина.

Сърпът и чукът вече не оформят Румъния. Гледайки обаче картата на изборите, се вижда, че сърпът е останал, червеният сърп на старото кралство, Молдова и Мунтения, който обгражда синя и жълта Трансилвания от 25 години насам.

И който някой ден може да я отреже.

(Според резултатите от първия тур на президентските избори в Румъния лидерът на Социалдемократическата партия Виктор Понта печели в южните, югоизточните и североизточните окръзи на Румъния (т.е. старото кралство, Молдова и Мунтения), а кандидатът на опозиционния Християн-либерален съюз Клаус Йоханис – в западните и в северозападните окръзи (където се намира Трансилвания) – бел. ред.).

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.