Излиза или не Гърция от спасителния план – въпроси и отговори

Какво означава механизмът за превантивна подкрепа, какво ще правят европейците с гръцкия дълг и кои в средносрочен план са рисковете – все въпроси, на които трябва да бъдат дадени отговори на предстоящите решителни преговори между Атина и нейните кредитори.

Първи въпрос: излиза ли или не в крайна сметка Гърция от спасителния план?

Текущата консолидационна програма, известна още като втора програма за подкрепа или втори меморандум, спасителен план, приключва на 31 декември 2014 г. Това означава, че от 1 януари 2015 г. Гърция няма да бъде подчинена на никакъв меморандум, сиреч спасителен план, както той бе известен досега. Все пак обаче, използването на подсилена превантивна кредитна линия от Европейския механизъм за подкрепа, каквато Гърция иска да получи, предвижда подписване на меморандум със страната.

Съгласно условията на съществуващия инструментариум тази кредитна линия ще бъде с продължителност от една година и с възможности за подновяване на всеки шест месеца. В нея е възможно да участва и МВФ, който да осъществява надзор върху Гърция. С други думи търси се „формула“, за да може Гърция да получи подкрепа на пазарите, но тази подкрепа би могла да бъде обвързана с евентуален нов меморандум.

Втори въпрос: може ли Гърция сама да стъпи на крака?

За да стане това, лихвите по кредитите на държавата, например върху десетгодишните облигации, трябва чувствително да паднат поне до 5 процента от сегашните 8 процента. Наред с това пазарите, които формират размера на кредитите, дават индикации, че не вярват, че политиката на бюджетна консолидация и реформи от страна на Гърция ще остане неизменна и че страната ще се придържа към нея и след излизането от спасителния план.

От тази гледна точка те настояват да бъдат дадени гаранции, че ще се упражнява надзор от страна на тройката поне в рамките на някакъв преходен период от една година, докато растежът се запази и се стабилизира възпроизвеждането на първични излишъци.

Трети въпрос: възможно ли е да се премине към „смекчаване“ на бюджетната консолидация и реформите?

За пазарите рестриктивната бюджетна политика и реализацията на трудните реформи са единствено възможните за преодоляване на кризата. И това е така, тъй като евентуална политика за смекчаване би създала риск от изваждане от релси на дълга, невъзможност да се извършват плащания и възникване на нови финансови дупки, които ще трябва да бъдат покривани или от партньорите или от самите пазари. Все пак обаче, новият режим, към който се стреми Гърция, ще предостави по-голяма свобода за действия на Атина.

Четвърти въпрос: устойчив ли е гръцкият дълг?

Гръцкият дълг е около 320 млрд. евро или почти два пъти вътрешният продукт на страната. С други думи, Гърция дължи два пъти повече, отколкото произвежда за една година. За разлика от Италия обаче, Гърция изглежда е в по-добра позиция. Най-голямата част от нейния дълг се намира в ръцете на Европа и МВФ, а не на „открития пазар“. Това прави изключително невъзможно „орязването“ на дълга, но в същото време показва на пазарите, че за него има гаранция и тя е европейска. Заемите, взети от Гърция, се предвижда да бъдат погасявани в продължение на години при ниски лихви, но ако се стигне до ново облекчаване на дълга, това би подобрило неговото обслужване, а страната ще се сдобие с по-силни темпове на растеж и ще запази на високи нива своите излишъци в следващите години.

Пети въпрос: изгодна ли „подстрижка“на номиналната стойност на дълга?

Със сигурност най-добрият вариант е дългът да бъде отписан с 30 или 50 на сто. Но това не е постижимо, ако страната иска да остане в еврозоната, тъй като 80 на сто от дълга вече се държи от европейски държави.

Шести въпрос: ще спазят ли европейците обещанието си за по-нататъшно облекчаване на гръцкия дълг?

Държави членки на еврозоната изглежда вече мислят по този въпрос. Те казват, че статистическите данни са по-добри и че е нужно да бъде анализирана отново устойчивостта на дълга, за да се прецени дали може отново да бъде облекчен. Въпросът е, че тези намерения се появяват в момент, когато в Гърция все повече печели почва сценарият за евентуални избори и се водят тежки преговори с кредиторите за условията след излизането на страната от спасителния план и за нов подход към нея от 1 януари 2015 г. В тези преговори Европа държи един от най-силните си козове.

Седми въпрос: обвързващо ли е споразумението с кредиторите от ноември 2012 г. за по-нататъшно облекчаване на гръцкия дълг?

На чисто експертна основа бяха формулирани конкретни условия в споразумението от ноември 2012 г. за предоставяне на допълнителни мерки за облекчаване на дълга. Във всеки случай обаче решението за ново облекчаване има чисто политически измерения, но то следва да се вземе в една среда на доста изразена несигурност на политическата сцена в Гърция.

Осми въпрос: коя е най-голямата опасност за Гърция след оттеглянето й от спасителния план?

В момента в Гърция цари несигурност и тя е много висока. Неясна е политиката, която страната ще следва след излизането й от спасителния план, както и това, че не се знае какво правителство ще бъде на власт през 2015 г., ако се стигне до предсрочни избори, в случай че сегашният парламент не избере нов президент.

От тази гледна точка, налице е една доста голяма дистанция до постигането на желаните темпове за икономически растеж и на първични излишъци. А на фона на тази дистанция дебне голямата опасност от продължителна стагнация, която би могла да срине основните очаквания, на които се базират сегашните оценки за възможните финансови дупки в следващите години и за устойчивостта на гръцкия дълг.

БТА