Унгария – протестът срещу данък „интернет“ прераства в опозиционна сила

Ройтерс

Протестът срещу данъка интернет в Унгария. Снимка: АП/БТА

Докато унгарският премиер консерватор се радва на солидна подкрепа, а в редиците на опозицията цари объркване, унгарците, обединили се срещу плана му да обложи с данък ползването на интернет, смятат, че са създали нова платформа за изразяване на несъгласие.

Най-големите улични протести от идването му на власт преди четири години принудиха Виктор Орбан миналата седмица да оттегли проекта за налога – смайващ обрат за човек, радващ се на широко парламентарно мнозинство и народна подкрепа, които обикновено му позволяват да упражнява властта, без да среща съпротива.

Свободната съвкупност от студенти, активисти и артисти, организирали протестите миналия месец, смятат, че са се докоснали до обществени настроения на недоволство, което сега може да се канализира срещу други политики на Орбан.

„Това е разнолика група, но тези хора са заедно и искат да продължат да действат“, казва 28-годишният студент активист Балаж Гюляш, организирал протестите чрез Фейсбук. „Сега сме в процес на търсене на правилния подход“, допълва той.

На Орбан, който през юли заяви, че иска да превърне Унгария в „нелиберална държава“, изказвайки възхищение от политическите системи в Китай и Русия, останалата част от Европейския съюз и САЩ гледат с безпокойство.

Въпреки че затегна хватката върху медиите и прати стотици съдии принудително в пенсия – стъпки, разкритикувани от Брюксел и Вашингтон като авторитарни – избирателите не подкрепиха опозицията. Това създаде политически вакуум, който протестното движение, оформило се на страницата на Гюляш във Фейсбук „Сто хиляди срещу данъка върху интернет“, се надява да запълни.

„Засега няма същинско движение, няма организирана политическа съпротива“, казва друг 28-годишен мъж – Мартон Гюляш, директор на трупа за алтернативен театър, присъединил се към протестите.

Само че, казва Гюляш, който няма роднинска връзка с Балаж, „Шансовете да възникне такова движения се усещат във въздуха“.

След като най-малко 50 000 души участваха в митингите срещу данъка, а 240 000 подкрепиха протестите на страницата във Фейсбук, правителството вече не можеше да пренебрегне движението, но го обвини, че е просто параван на линеещата социалистическа опозиция.

„Когато политическата воля се обърне срещу правителството, това вече не е гражданско общество“, казва правителственият говорител Золтан Ковач. „Криенето зад групи от гражданското общество придава определена специфика на унгарската опозиция. Като не могат да постигнат нещо чрез партиите, те използват групи от гражданското общество“, отбелязва той и добавя: „Изборите са време за политически решения, а унгарските избиратели съвсем ясно изразиха волята си“.

ПРАВО НА ОТХВЪРЛЯНЕ

Социалистите приветстваха протестите срещу данъка и прегърнаха основното им послание, но тази симпатия не беше взаимна: повечето говорители на протеста и участници в него ясно показаха, че презрението им е насочено към целия политически елит, а не само към управляващата партия.

„Те имат право да ни отхвърлят“, каза за Ройтерс председателят на социалистическата партия Йожеф Тобиаш.

„Продължаваме да смятаме, че те се организираха по законен начин и показаха, че в едно общество трябва да има последици, когато хората надигат глас срещу опитите за тоталитаризъм“, добави той.

С мнозинство от две трети в парламента управлението на Орбан се разглежда като неоспоримо до края на мандата му през 2018 г.

Скоростта, с която се организираха протестите против данъка, обаче показаха колко влиятелни могат да бъдат неформалните мрежи, създадени от неколцина обиграни в техническо отношение активисти. Те все още организират срещи, обикновено в кооперативно управлявани барове с имена като „Фриско“, „Аурора“ или „Бек Дор“, из най-бохемските квартали на Будапеща.

Те разполагат със скромен паричен фонд за каузата, събран от протестиращите – две-три хиляди евро, както казва организаторът Карой Фюзеши, 30-годишен уебдизайнер и студент по философия.

Точно към това алтернативно множество, а не към преобладаващото политическо течение, където вече имаше връзки, се обърна за помощ Балаж Гюляш, след като на страницата му във Фейсбук заваляха реакции.

До тази година майката на Гюляш, Зита Гюрмай, е била десет години евродепутат от социалистите, баща му Михай Гюляш е бивш съветник на социалистическия премиер Петер Медеши и продължава да поддържа връзки с партията. Самият Гюляш младши е бил член на социалистическата партия и е заемал различни невисоки постове, преди разочарован да я напусне през август.

Когато директорът на трупата за алтернативен театър Мартон Гюляш се съгласил да обедини малката си протестна група „Хюман платформ“ с протестите срещу данъка върху интернет, той направил това при условие, че ще бъдат прекъснати всички връзки с официалните опозиционни партии, включително социалистите, казват организаторите на протестите.

Балаж Гюляш приел и на протестите нямаше знаци за политическа принадлежност като партийни знаменца, каквито обикновено се развяват на подобни събития.

Освен групата, организирала протестите срещу данък „интернет“, бяха създадени няколко други, възнамеряващи да участват активно в новата опозиционна дейност.

Те по нищо не приличат на сплотена група, камо ли на политическа партия, но набират подкрепа сред противниците на правителствените политики като плановете за съкращаване в броя на държавно финансираните средни училища и замяната на схемите за социално осигуряване с програма за обществена заетост.

Поредният протест беше насрочен за неделя с искане да бъде отстранена от длъжност ръководителката на унгарската данъчна служба, на която е забранен достъп в САЩ заради обвинения в корупция. Тя отрича да е извършвала закононарушения.

„Данъкът върху интернет беше само поводът за това събиране на хора – млади и стари. Това беше капката, с която чашата преля“, каза пред Ройтерс 65-годишният Тамаш Шовалви на най-големия протест на 28 октомври.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.