Очаква се битка около поста на вътрешния министър в Русия

През последните седмици из руските медии и сред запознати в Москва циркулират слухове, че руският министър на вътрешните работи Владимир Колоколцев ще бъде сменен. „Стратфор“ следи процесите сред руските управляващи кръгове и стабилността на позициите на руския лидер Владимир Путин в момент, когато страната е изправена пред серия от кризи заради разклатената икономика и напрежението със Запада заради Украйна.

Макар че Колоколцев като личност няма съществено влияние, постът, който той заема, отговаря за един от най-мощните инструменти за всеки, който се стреми към политическа власт в Русия – значителна част от апарата за вътрешно следене.

Слуховете, че Колоколцев е бил принуден да подаде оставка, се появиха първо на 29 октомври по руския тв канал „Дожд“ и бяха подети от „Правда“, РИА Новости и други руски медии, преди да се превърнат в тема за дебати сред руските спецове. „Дожд“ се позова на източници в министерството на отбраната, макар че не се поясняваше какво точно е положението на Колоколцев в момента.

„Дожд“ е един от последните независими тв канали в Русия и е съобщавал подобни слухове и преди. Но дори когато ги е давал без подробности, отразяваната от него изтекла от Кремъл информация винаги е насочвала към наличието на реални проблеми.

Президентският говорител Дмитрий Песков призна, че има такива слухове, но нито ги потвърди, нито ги отрече. Тази седмица Колоколцев участва в генералната асамблея на Интерпол в Монако в качеството си на вътрешен министър на Русия. Там той се държеше така, сякаш всичко е нормално, даваше интервюта за готовността на Русия да участва в борбата срещу глобални заплахи като кибертероризма.

След тази негова поява в руските медии започнаха спекулации, че той ще подаде оставка в близко бъдеще, вероятно след Деня на полицията в Русия – 10 ноември. Самият Колоколцев произлиза от редовете на полицията.

В технически план Колоколцев се прояви като един от добрите вътрешни министри, след като пое този пост през 2012 г. Той е добре запознат с операциите на полицейските сили и вътрешните войски. Реформите, които започна в различните сили на МВР, се посрещат добре в Русия. Но самият Колоколцев не е важна фигура и това дали ще подаде оставка няма да бъде от съществено значение за страната. По-важен е самият пост на вътрешния министър и кой от властовите кръгове в Кремъл има влияние върху този, който го заема.

Руското вътрешно министерство е едно от най-могъщите министерства в страната. Както и повечето вътрешни министерства в Европа, то отговаря за вътрешната сигурност, за местните и федералните полицейски сили, за полувоенизираните части и за разследванията. Неговите полувоенизирани части, наброяващи около 200 000 войници, са сред най-добре обучените и най-добре екипирани въоръжени сили в Русия. Те имат голям боен опит и най-високи оценки за участието си в различни конфликти в Северен Кавказ, най-вече в Чечения.

Руските разузнавателни служби традиционно действат заедно с вътрешното министерство или са били негов надзорник. По царско време министерството е контролирало жандармерията и тайната полиция. В ранния съветски период Феликс Дзержински – основателят на страховитата тайна полици ЧК – стана първият съветски вътрешен министър и шеф на тайната полиция.

Това положение на нещата кара Федералната служба за сигурност (ФСС) да гледа на силите на вътрешното министерство като на свое въоръжено крило и да не разчита на руската армия – която е под надзора на боричкащи се фракции – за влияние. В последните години обаче контролът на ФСС над министерството отслабва.

Предшественикът на Колоколцев – Рашид Нургалиев, преди да стане министър, отговаряше за вътрешните работи във ФСС. Така той управляваше министерството и неговите сили изхождайки от политически съображения, вместо от стратегия за вътрешната сигурност в страната. Колоколцев, напротив, бе полицейски офицер, а после и шеф на московската полиция, преди да дойде в министерството. Той бе смятан за технократ, който не е замесен в клановите борби за власт в Кремъл.

Поради смяната на ръководството, ФСС и други органи на сигурността, като Следствения комитет, през последните години се оказаха въвлечени в борба с МВР за контрола над няколко апетитни служби, като например Главния директорат за икономическа сигурност и борба с корупцията, които разполагат с повече инструменти за разследване на икономически престъпления. При това положение предсрочното оттегляне на Колоколцев може да се окаже част от усилията на ФСС да възстанови контрола си над вътрешното министерство.

Слуховете обаче, които се носят за наследник на Колоколцев, говорят за по-съществена и опасна борба, включваща и Путин. Изтекла информация в руските медии показва, че на мястото на Колоколцев ще бъде избран първият заместник-вътрешен министър Виктор Золотов.

Той е човек от министерството, но е и бивш шеф на Федералната служба за охрана, която се грижи за личната безопасност на Путин и е еквивалент на американската Сикрет сървис. Золотов е бил личен бодигард на политическия ментор на Путин – Анатолий Собчак, в Санкт Петербург, където е срещнал и Путин. Золотов е лично лоялен на Путин и не е част от други кръгове в Кремъл, свързани със сигурността.

Една такава замяна ще сложи лоялист на Путин директно да отговаря за едни от най-важните сили и механизми на сигурността в страната, като ги пази далече от ръцете на другите подобни кръгове като ФСС.

Във време, когато Русия се изправя пред серия от кризи, които могат да подкопаят популярността и ръководната роля на Путин, подобно прегрупиране на силите е от повишено значение.

Ако се появят повече индикации за предстояща смяна на върха на вътрешното министерство, те ще са сигнал за недоверието на Путин в способността на различните силови кръгове, особено на ФСС, да влияят върху министерството. Подобна смяна ще разкрие също желанието на Путин да засили прекия си контрол над някои от най-мощните механизми в страната.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.