Проислямисткият имидж на Турция се засилва все повече в Либия

Ройтерс

Усилието на Турция да играе роля в разрешаването на задълбочаващия се конфликт в Либия създава риск от още по-голямо влошаване на обтегнатите й отношения със западните съюзници, подхранвайки подозренията, че действа по проислямистка регионална програма.

Либия се потопи в хаос три години след свалянето на силния човек Муамар Кадафи, като съпернически фракции се сражават за контрол на столицата Триполи, която в момента е управлявана от алтернативно правителство, отчасти подкрепено от ислямистки групировки.

Назначаването от Турция на специален представител в Либия, който стана първият пратеник, срещнал се публично с непризнатите от международната общност власти в Триполи, е част от усилията на Анкара да подкрепи преговорите за мир, водени под егидата от ООН, според високопоставени турски представители.

Това обаче подсили схващането, че президентът Тайип Ердоган е решен да не се отказва от политиката на подкрепа за ислямистките движения след въстанията от „Арабската пролет“ през 2011 г., накърнявайки репутацията на Анкара на запад като регионален посредник.

Критиката на Ердоган заради преместването на международно признатото либийско правителство в източния град Тобрук не помогна особено, според Х. А. Хелър от Центъра за близкоизточна политика в базирания във Вашингтон институт Брукингс.

Има благоприятна възможност Турция да бъде възприета като страна, имаща много по-етична външна политика от други държави. Проблемът е, че вместо това тя създава впечатление, че е предубедена колкото и всеки друг, но в различна посока, каза той.

Дезинтеграцията на Либия става, докато международните усилия за борба с бойците от „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия изтъкват големи стратегически различия между Турция и нейните регионални и международни партньори.

Анкара няма особено желание да има водеща роля във водената от САЩ военна коалиция. Американски представители казват, че политиката на Турция на отворени граници спрямо Сирия е позволила на радикални групировки да се разраснат там.

Дипломатическите връзки с Египет междувременно се разпаднаха заради откритата подкрепа на Ердоган за сваления президент Мохамед Морси, подкрепян от Мюсюлмански братя, затвърдявайки имиджа на лидерите на Турция като силно свързан с пан-ислямистка идеология.

ПОЗИЦИЯ НА СИЛА

Пратеникът на Турция в Либия Емруллах Ишлер, ислямски теолог, говорещ свободно арабски, е сред най-доверените лица на Ердоган и назначаването му подсказва, че политиката на Турция в Либия, където тя има значително културно и икономическо влияние, е малко вероятно да се промени.

Срещата на Ишлер с Омар ал Хаси, самопровъзгласил се за премиер в Триполи, се състоя директно срещу желанието на по-голямата част от международната общност, която не признава Хаси, според базиран в Анкара дипломат.

Ишлер се върна в Либия малко след това, за да се срещне с правителството в Тобрук, но посещението не помогна особено за разсейването на съмненията за мотивите на Турция, каза дипломатът.

На коя маса на преговорите искат да застанат те и при какви основни правила? Или те просто искат техните хора да са в позицията на сила?, добави той.

Либийското правителство в Тобрук този месец приветства присъединяването на Турция към ръководените от ООН усилия за постигане на стабилност, но отправи предупреждение срещу „всякакви насоки, диалози или контакти извън тази рамка, която не служи за постигане на диалог и помирение“.

Ишлер не бе открит за коментар, но високопоставен турски представител призна, че „слухове“ за турска подкрепа за ислямистите циркулират в Либия. Той каза, че това е нещо, на което Анкара иска силно да се противопостави, и защити необходимостта за разговори с всички страни.

Обединените нации и западните сили опитват да сложат двете страни на масата на преговорите, за да прекратят хаоса, но се въздържат да признаят или да се договорят публично с Хаси, който бе избран за премиер от паралелния парламент в Триполи.

„Тези хора не са терористи, те са политическа реалност. С отричането им не е възможно да ги убедим да преговарят“, казва турският представител.

Анкара не желае да бъде посредник и подкрепя усилията на ООН за мир, казва той, макар да добавя, че е нужно процесът да се разшири и да включи други политици и водачи на групировката.

Ситуацията се усложни миналата седмица, когато Върховният съд на Либия прие решение за разпускане на признатия от международната общност парламент, а парламентът обяви, че не признава това решение.

Силните икономически връзки с Либия дават на Анкара силен мотив да работи за постигане на мир. Турци все още притежават ресторанти и магазини, а проекти на турски строителни фирми на стойност 19 милиарда евро са замразени заради конфликта. Възстановените полети на турската авиокомпания „Търкиш еърлайнс“ до Мисрата миналия месец са единствената връзка до Западна Либия и новите управляващи в Триполи, много от които идват от този пристанищен град източно от столицата. Главното международно летище в Триполи е затворено от юли, след като пострада при боевете.

Поддържането на балансирани отношения с Либия може да има икономически ползи в дългосрочен план, според Улуч Йозюлкер, бивш турски посланик в Либия.

Но усложнените отношения на Турция с държавите в региона и усещането, че тя заема страна създава опасност имиджът й на посредник да пострада.

„Турция по същество е на погрешната страна. Смятам, че трябва да стоим настрана за известно време от вътрешните проблеми на региона“, казва Йозюлкер.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.