С „германеца“ Клаус Йоханис Румъния избра демокрацията

Франс прес

Клаус Йоханис при обявяването на победните резултати. Снимка: от тв екрана

Избирайки в неделя „германеца“ Клаус Йоханис за нов президент, румънците изразиха жаждата си за демокрация, но задачата за новоизбрания, който казва, че иска да изкорени корупцията в тази бивша комунистическа страна, се очертава гигантска.

Йоханис, 55-годишен, кмет на Сибиу Централна Румъния , представител на малобройното германско малцинство, получи 54 процента от гласовете, нанасяйки силен удар на премиера социалдемократ Виктор Понта, който бе сочен за главен фаворит от всички социологически проучвания.

Двадесет и пет години след падането на диктатора Николае Чаушеску този резултат е „исторически“ и представлява „победа на демкрацията, победа на народа срещу системата, ръководена от политическите партии, в техен собствен собствен интерес“, посочи за АФП политологът Раду Александру.

Тези избори бяха разглеждани като решаващи за Румъния, най-бедната страна в ЕС след България, но и за целия район на Централна Европа, където демокрацията претърпя удари в последно време, специално в Унгария, и където напреженията са живи заради украинската криза.

„Румъния представлява положително изключение, специално с избора си на президент представител на етническо малцинство“, което наброява около 60 000 души от общо население от 20 милиона румънци, изтъкна той.

Йоханис е нетипична личност на политическата сцена: етнически германец, протестант в една страна, където почти 90 процента от населението са православни християни, алергичен към полемиките и чувстващ се неудобно пред камерите.

„Йоханис ще бъде изправен пред огромен обществен натиск, той като румънците очакват неговата активна намеса във всичко, което представлява правовата държава, но неговите пълномощия са ограничени от конституцията“, изтъква още политологът.

Но по-малко от 24 часа след края на изборите този мъж, определян от неговите приближени като „строг и решителен“, показа, че изобщо не е склонен да отстъпи от обещанията, които изтъкваше по време на предизборната кампания.

„Призовавам парламента да удържи на думата си и да отхвърли още във вторник закона за амнистията и да даде зелена светлина за всички искания за съдебно преследване, формулирани от прокуратурата за борба с корупцията“, срещу лица на изборни длъжности, заяви той, след като не успя да получи съгласието на Понта по тези два решаващи въпроса преди изборите.

Двамата мъже ще трябва отсега нататък да съжителстват, тъй като премиерът изключва възможност за оставка.

Избраният президент увери, че бурното съжителство от последните две години между премиера и досегашния президент консерватор Траян Бъсеску, няма да се повтори.

„Президенът ще трябва да бъде противовес на много силното ляво мнозинство в парламента“, подчертава от своя страна директорът на Румънския център за европейски политики Кристиян Гиня, като изтъква, че Румъния не е готова „да даде абсолютна власт на един единствен човек“.

Според политическия анализатор Раду Магдин победата на Йоханис представляваше „масов вот анти-Понта“ на фона на „раздразнението на общественото мнение“ пред презрението на властите спрямо три милиона румънци от диаспората, на хиляди представители на която бе попречено да гласуват.

Но тук ствава дума само за капка, която накара чашата да прелее, след редица „стъпки назад“ на социолдемократите на Понта в областта на зачитането на правовата държава. Магдин цитира двойнствената позиция по законопроекта за амнистията, който би трябвало да доведе до освобождаване на политици или висши магистрати, осъдени за корупция.

Десетки хиляди румънци, които излязоха на улицата между двата тура на президентските избори, дадоха израз на отвращението си от една „корумпирана“ политическа класа и насърчиха прокуратурата за борба с корупцията да продължи смелата си работа срещу това порочно явление.

От месеци мнозинството в парламента блокира разследвания на прокуратурата за борба с корупцията, вклютиелно тези, насочени срещу скъпоструващи договори, предоставени на гигантите EADS и Microsoft , като отказва да вдигне имунитета на няколко парламентаристи социалдемократи.

Брюксел, който следи отблизо реформата на правосъдието в страната, многократно критикува парламента заради възпрепятстване на работата на прокурорите.

Още по темата: Спечели търпеливият избирател, изгубиха властите

Медиафакс

Клаус Йоханис се очертава като победител на президентските избори – издание 2014, една оспорвана до последната минута на изборния ден надпревара. Преди да се настани в президентския дворец, победителят би трябвало да отдаде почит пред търпението на сънародниците си.

На тези, които стоически висяха на опашки пред секциите за гласуване в чужбина, на тези, които избраха да излязат от изолацията си като гражданска позиция, от нерешителността и безразличието си и 16 ноември се превърна в един от изключителните моменти, когато се извършва лека, но решаваща трансформация в колективното съзнание.

Победителят трябва да изрази същата благодарност и към отговорния гласоподавател, който и този път не забрави да гласува.

Не зная дали в този момент Клаус Йоханис си дава сметка за бремето на отговорността, която поема и колко очаквания има към него, както и не знам дали представянето му ще бъде на нивото, изисквано като държавен глава. Един провинциален кмет не се преобразява за една нощ в държавен глава, такава промяна изисква много труд и задължителни вътрешни ресурси. Само времето ще покаже дали той ще бъде на висотата на очакванията.

Що се отнася до загубилия, не става дума за личността, а за един друг колективен образ: властта. Цялото това прехвърляне на топката между външното министерство и централното избирателно бюро и нежеланието на управляващите да се реши щекотливия въпрос с условията за гласуване в чужбина имаше ефекта на бумеранг.

Ако проблемът беше решен преди първия тур или между двата тура, днешният резултат би бил друг.

Властите нямаха елементарната прозорливост за това, че едни прилични условия за гласуващите в чужбина биха отворили психологическа клапа за стихване на напрежението и днес на улицата нямаше да има огромен брой гневни хора – и с право, неуспели да гласуват. Поради умишлените или не пречки и невдъхновяващата намеса на министъра на външните работи Теодор Мелешкану, ще страда не само имиджа на дипломатическата общност, но и на европейска Румъния.

Ясно е, че президентските избори през 2014 година отприщиха неподозирано голяма енергия. Остава тя да бъде управлявана и използвана в името на общественото благо. И огънят да не гасне.
БТА