„Ислямска“ държава и миналото тегнат над американско-иранските преговори

Асошиейтед прес

Бил Клинтън се опита, след него и Джордж Буш, но никой от двамата не успя. С приближаването на края на втория му мандат президентът Барак Обама изглежда по-близо, отколкото неговите предшественици, до целта – подобряване на отношенията на САЩ с Иран. Но тя все още не е достигната и на пътя към нея стоят много пречки, включително един твърде заплетен и брутален конфликт в Ирак и Сирия.

Преговорите с Иран за ядрената му програма, в които има големи залози, се подновяват тази седмица във Виена малко преди поставения краен срок – 24 ноември – за споразумение. Над тях обаче витаят духовете на предишните неуспешни опити за американско-иранско сближаване. А има и съвсем реални сегашни препятствия, като не на последно място сред тях са възходът на екстремистката „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, яростната съпротива срещу такова споразумение от американския съюзник Израел, и откритата враждебност на мнозина американски конгресмени и на хардлайнери в Иран, които, изглежда, вече се опитват да осуетят едно очертаващо се споразумение.

Тези проблеми, в съчетание с обезсърчаващо сложната природа на преговорите, забавят хода им и пораждат изгледи за постигане на частично споразумение до крайния срок, изтичащ в понеделник. Официални лица твърдят, че е възможно удължаване на срока, което веднъж вече бе правено, но предупреждават, че допълнителни забавяния могат да доведат до усложнения. Дипломатите от участващите в преговорите страни полагат усилия да спазят крайния срок.

Обама и главните му помощници отричат в преговорите да става дума за нещо друго, освен за разплитане на ядрения възел. Те обаче признават, че постигането на споразумение е ключ към по-широко подобряване на отношенията. Твърди се, че именно такова послание е отправил Обама в неотдавнашното си писмо до иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Очертаващият се общ американско-ирански интерес от разгромяване на екстремистката сунитска групировка „Ислямска държава“ е тема, съвсем бегло засегната в преговорите, макар че тя виси като Дамоклев меч над целия процес. Целта на администрацията на Обама е пълният разгром на джихадистите, чийто възход тя свързва с жестокостите, извършвани от сирийския президент Башар Асад, и с провала на предишното ръководство в Ирак.

Иран споделя американската цел спрямо ИД, но макар мълчаливо да прие смяната на проиранския иракски премиер Нури ал Малики по-рано тази година, той не се е отказал от подкрепата си за Асад, който според САЩ изцяло е загубил легитимност да управлява Сирия и трябва да си ходи. Затова Обама внимателно опипва почвата, защото няколко души в неговата администрация и мнозина в Конгреса искат да се направи повече за отстраняването на Асад. Когато на пресконференция в Австралия през уикенда го запитаха дали САЩ ще предоставят допълнителна помощ на сирийските бунтовници с цел свалянето на Асад, той отговори с категорично „не“.

Дори само по себе си това разминаване между САЩ и Иран за Асад би било сериозен проблем, а то далече не е единственият неядрен фокус на противоречията им. Десетилетията на недоверие и подозрения тегнат силно върху преговорите. Те се коренят дори още по-назад от Ислямската революция през 1979 г. и от кризата със заложниците в американското посолство в Техеран. Иранците помнят също така американската подкрепа за военния преврат през 1953 г., свалил от власт иранския премиер Мохамед Мосадек.

През последните 14 г. обаче редуващите се американски администрации се опитват да поправят, поне частично, вредите, нанесени на двустранните отношения. В същото време висши американски официални лица засилват натиска върху Иран, налагайки му санкции за това, че подкрепя „терористични организации“ (окачествени като такива от САЩ) и антиизраелски групи, че потъпква човешки права и че се опитва да създаде ядрени оръжия.

Администрацията на Бил Клинтън се опита да използва избирането през 1997 г. на реформаторски настроения ирански президент Мохамад Хатами, като облекчи някои санкции, призна ролята на САЩ в преврата от 1953 г. и установи ограничени контакти по въпроса за положението в Афганистан. Тези контакти се засилиха след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. и свалянето с американска помощ на талибаните в Афганистан, но се натъкнаха на нова засечка заради ядрените амбиции на Иран. Президентът Джордж Буш-младши обяви Иран за част от „оста на злото“ и му наложи нови санкции.

Въпреки това и администрацията на Буш се опита да намали напрежението с Иран, като отмени решението да не участва в ядрените разговори между Иран и европейските страни. Бившият държавен секретар Кондълиза Райс предложи през 2008 г. САЩ да открият „бюро за свръзка“ в Техеран, за да се възстанови американското дипломатическо представителство там.

Враждебността на иранските лидери, в частност от страна на Хаменей и на бившия президент Махмуд Ахмадинеджад, наред с растящите подозрения относно иранската ядрена програма и задържанията на американци в Иран, нарасна, когато Обама дойде в Белия дом през 2009 г. и санкциите срещу Иран бяха разширени.

Избирането на Хасан Рохани с реформаторска програма за приемник на Ахмадинеджад обаче отново върна махалото. Обама инициира тайни разговори с Иран през 2013 г., които доведоха през ноември същата година до временно ядрено споразумение в замяна на частично облекчение на санкциите. Това временно споразумение, както и телефонният разговор от септември 2013 г. на Обама с Рохани (който бе контактът на най-високо равнище между двете страни след 1979 г.), засега са връхните точки на затоплянето на отношенията.

Надхвърлянето им с цел да се възстанови някакво подобие на нормалност на отношенията може би ще изисква нещо повече от ядрено споразумение, макар че и двете страни взаимно се подозират, че другата може да не изпълни задълженията си по него. Има и риск депутатите или ново ръководство в една от двете столици да анулира такова споразумение.

Освен това Израел остава непредсказуем фактор. Неговият премиер Бенямин Нетаняху казва, че няма да приеме никакво споразумение, което според него подкопава сигурността на Израел, и демонстративно си оставя развързани ръцете за военни удари по иранските ядрени центрове.

При толкова лоши пророкувания за изгледите за ядрено споразумение, може и третият опит за американско-иранско помирение да удари на камък.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.