Какво ще прави Франция с джихадистите, завърнали се от Сирия

Франс прес

Да ги хвърлят в затвора или наново да ги интегрират в обществото? Изправени пред проблема с бойците, които се завръщат от зоните на джихада, правителствата се колебаят, опипват почвата. Повечето избират твърдия подход, а някои задействат програми за дерадикализация – неизпитани впрочем засега.

„Нека сме наясно, за момента дерадикализацията не дава резултат“, казва пред АФП високопоставен източник от френските антитерористични служби, пожелал анонимност.

В Европа, САЩ, в страните от Близкия изток и Залива полицаи, магистрати и служби за борба с тероризма се питат какво да правят с хилядите млади националисти, които се завръщат, натрупали опит в джихадистки групировки из Сирия или Ирак. Боят се някои да не започнат терористични действия в родината си.

Първата програма за дерадикализация стартира през 2007 г. в Саудитска Арабия, пострадала от вълна терористични атаки през периода 2003-2006 г. На хората, склонили да загърбят джихада, се предлагаха щедро материални придобивки (месечна издръжка, апартамент, кола, работа, 20 000 долара при женитба) и курсове за религиозна просвета, водени от уважавани имами.

Неотдавна датските власти организираха експериментални центрове за реинтеграция в обществото – полицейски експерти преценяват рисковете и одобрените младежи се включват в програма, където получават професия и помощ в намирането на работа и жилище.

Зам.-началникът на отдела за борба с тероризма в британската полиция също спомена за подобна програма – но само за склонните да отпътуват, преди да са направили решителната крачка. Реакцията бе неодобрение.

Ислямистките вербовчици водят засега

Саудитците твърдят, че програмата им „е успешна, но ви уверявам, че имат 80 на сто несполуки. Момчетата ходят на курсове, вземат парите, после отиват при Ал Каида в Йемен и хващат гората“, твърди високопоставеният френски антитерорист.

„Също като нашите основни партньори, във Франция още не сме и близо до целта. Внимателно следим опитите в тази насока, но не виждаме нищо насърчително. Стремим се на първо място да избегнем атентати“, добавя той.

В четвъртък пред парижки магистрати бе изправен първият джихадист, съден след завръщане от Сирия, Флавиен Моро. Той получи присъда от 7 години затвор – максималната, искана от прокуратурата.

Високопоставеният източник на АФП обаче разграничава опитите за дерадикализация след завръщане от зоните на джихада и усилията за възпрепятстване на вербовката. Последните са насочени към младежите, запленени от джихадистките пропагандни филми – те мечтаят да отпътуват, но още не са го сторили. „Тук нещата вървят по-добре и горещите телефони“, открити във Франция за близки и роднини на кандидат-бойците, според него „са добър инструмент“.

Проф. Джон Хорган от САЩ, експерт по политическа психология, анализира различните международни програми в ръководения от него Международен център за изследване на тероризма към Пенсилванския университет.

„Споделям общия скептицизъм – посочва той пред АФП. – Налага се да бъде променен начинът на мислене у тези хора, а това не е лесна задача. Някои наивно си мислят, че може да седнеш с тях на приказка и да им преинсталираш мозъка: обаче не става.“

„Датският опит е интересен и творчески, но ще проработи ли това? Имам резерви. Или, както често става, ще се повлияят само онези, мнозина впрочем, които вече се прощават с някои илюзии“, казва ученият.

„В случая със саудитците“ според него „основният проблем е липсата на прозрачност, нежеланието им да предоставят за оценка резултата от тяхната програма. Те казват: „Това не е точна наука“; аз пък отговарям: ‘Щом не можете да прецените какво правите, не се гордейте толкова с резултата“.

Коментирал наскоро в своя книга резултатите от програмата, действаща в страната му, индонезийският генерал Тито Карнавиан, зам.-директор на националната служба по антитероризма, изразява съжаление, че „екстремистките идеолози вербуват нови членове толкова бързо, че не успяваме с дерадикализацията на старите“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.