Мизерия и корупция в ромските лагери в Италия

Франс прес

Обиск в къща на ромския клан Касамоника. Снимка: от тв екрана.

В голямата сграда в периферията на Рим, лишена от въздух и светлина и бъкаща от насекоми, където са се скупчили 300 роми, лесно може да се разбере защо ЕС не одобрява начина, по който в Италия се отнасят към това малцинство.

Бившият склад е само един от десетките пренаселени лагери, разположени около италианската столица и държани в мизерия от системни дискриминации и корупция, които може да костват на Италия европейски санкции.

„Няма въздух, децата страдат от дихателни проблеми“, обяснява босненката Шеразада Хокич, която оцелява със седем от деветте си деца в една стая благодарение на оскъдна хранителна помощ.

Според писмо, цитирано от защитаващото ромите сдружение „21 юли“, Европейската комисия е предупредила Италия, че обмисля санкции, понеже смята, че лагерите „силно ограничават основните права“ на обитателите си.

През март Европейският център за правата на ромите заключи в доклад, че отгледаните в тези лагери деца са податливи да страдат от „тревожност, фобии, нарушения на съня“ и да развият свързани с бедността болести като туберкулоза или краста.

В доклада се говори и за ежедневните дискриминации и насилие в „обстановка на все по-усилващ се расизъм“ като например честите нападения с „коктейли Молотов“ без полицията да реагира.

Макар и над половината от живеещите в Италия около 170 000 роми и синти да са италианци, уседнали и интегрирани, расистките нападения срещу другата половина зачестяват, подхранвани от подстрекателските изказвания от политици, както десни, така и леви.

Подозрителността и неприязънта идват и от разточителното богатство на държания от роми и синти клан „Казамоника“, смятан от антимафиотската полиция за най-силната престъпна организация в региона.

За Брюксел обаче към мизерията в лагерите се прибавя местната нормативна уредба, която забранява на обитателите им, дори родените в Италия, да кандидатстват за социално жилище и ги държи в капан по етнически критерии в тези затворени центрове далеч от трудовата заетост, училищата, магазините, лечебните центрове. . .

„По-лошо от затвор е. Човешките права са поругавани, не можем да допуснем да се отнасят с хора като с животни“, заяви сенаторката Мануела Серра, член на „Движение 5 Звезди“.

Обитателите на лагера „Бест Хаус“ разполагат само с по два и половина квадратни метра на човек, далеч от изискваните в регионалната нормативна уредба 12 кв. м и живеят под бледата светлина на примигващи неонови лампи. А кметството на Рим е отпуснало 1,24 милион евро през 2013 г.

Общо 45 милиона евро държавни средства се отпускат на лагерите всяка година и по думите на г-жа Серра спешно трябва да се установи „къде в действителност отиват тези огромни суми“.

Парите се изплащат, без търг, на 35 държавни и частни сдружения, които управляват различните лагери, предлагайки спорадично ограничени услуги като учебни курсове за децата или събиране на отпадъците.

Средствата често се използват за преместване на лагерите вместо за помощ при интеграцията на обитателите им.

Много от семействата в „Бест Хаус“ до миналата година са живеели в Чезарина, където лагерът им е бил разрушен. Оттогава кметството плаща по 6000 евро на месец за съседен парцел, където строителни дейности за 2 милиона евро все още не са започнали според сдружение „21 юли“.

Кметството на Рим и италианското вътрешно министерство не се отзоваха на питанията на Франс прес.

В същото време друг лагер, отворен през юли 2012 г. в Ла Барбута, близо до летището Чампино, е застрашен от проект за изграждане на магазин „направи си сам“ от веригата „Лероа Мерлен“, която обяви готовност да построи нов лагер.

„Това е порочен кръг. Огромни суми се пилеят в ущърб на жени, деца и мъже, които са разкарвани от едно гето в друго без голям шанс да подобрят съществуванието си“, критикува Карло Стасола от сдружение „21 юли“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.