Приближеният на Путин Юрий Ковалчук – Рупърт Мърдок на Русия

Брайън Гроу
Роман Анин
Ройтерс

Снимка: от тв екрана

Той има пари, медийна власт и мнението му се зачита от президента Владимир Путин. Влиянието на Юрий Ковалчук е толкова голямо, че някои наблюдатели го определят като руския Рупърт Мърдок.

Ковалчук е част от близкото обкръжение на Путин, а извън Русия става известен заради санкциите, които САЩ му наложиха през март. Тогава американското финансово министерство го определи като „личния банкер на висши служители на Руската федерация, включително Путин“.

След налагането на санкциите Ковалчук даде необичайно за него телевизионно интервю в Русия и омаловажи влиянието им. Той каза, че санкциите са оказали обратен ефект и са дали импулс на банковия му бизнес.

Ковалчук и Путин се познават поне от 90-те години на 20 век, когато Путин беше местен представител на властта в Санкт Петербург. И двамата имаха луксозни вили във вилния кооператив „Озеро“ близо до града, а благосъстоянието им се увеличава в тандем.

През 90-те години Ковалчук и трима съдружници купиха банка „Россия“, която по онова време беше малко и изпитващо затруднения местно предприятие.

Откакто Путин стана президент през 2000 г., банката се разраства и увеличава влиянието си, придобивайки активи от различни компании, включително държавния газов гигант „Газпром“. Банка „Россия“ също беше санкционирана от САЩ тази пролет. Сега тя има активи на стойност 11 милиарда долара, а Ковалчук е председател и най-големият акционер с 40 процента. Той също така участва в застрахователния и телевизионния бизнес и в един мобилен оператор, а богатството му се оценява от „Форбс“ на 1 милиард долара.

Но Ковалчук е повече от финансист. По образование той е физик, а влиянието му се простира до един от стратегическите интереси на Русия: космическите технологии.

До по-рано тази година банка „Россия“ непряко контролираше миноритарен дял в руската космическа компания „Енергия“, от която 38 процента са държавна собственост. Чрез този миноритарен дял и с мълчаливото съгласие на държавата Ковалчук упражняваше управленско влияние върху „Енергия“, казват хора от компанията. Висш служител на „Енергия“ заяви, че Кремъл на практика е поставил Ковалчук да действа за Путин като „неофициален надзорник на космическата промишленост“. Кремъл не отговори, когато беше потърсен за коментар на това твърдение.

Братът на Ковалчук, Михаил стана председател на „Енергия“ през 2011 г. и изпълняваше тази длъжност до 2013 г.; други съдружници на Ковалчук бяха директори. По нареждане на Путин през октомври 2010 г. „Енергия“ беше определена да отговаря за компанията „Енергомаш“, която произвежда двигателите „РД-180“.

Висшият служител на „Енергия“ каза, че Ковалчук не участва пряко в договорите за двигателите. Сътрудник на Ковалчук заяви, че е неправилно да се казва, че Ковалчук има някакви „управленски функции“ или контрол върху „Енергия“ или „Енергомаш“. „Енергия“ отказа да обсъжда ролята на Ковалчук в компанията и заяви, че тя не извлича финансова изгода от участието си в „Енергомаш“.

Що се отнася до другите му бизнес участия, Ковалчук също така непряко контролираше частната банка „Газпромбанк“, произлязла от „Газпром“ в началото на ерата на Путин. „Газпромбанк“ осигурява големи заеми на „Енергомаш“. Малко преди Съединените щати и Европейският съюз да наложат санкции на Русия заради размириците в Украйна, Ковалчук се разграничи от „Газпромбанк“ и „Енергия“. Банка „Россия“ вече не контролира непряк миноритарен дял в нито една от компаниите. Съюзници на Ковалчук обаче остават в съвета на директорите на двете компании.

Контролът върху дяловото участие на милиардера в „Енергия“ беше прехвърлен към недържавния пенсионен фонд на друг основен инструмент на властта на Путин – водещия руски газов производител „Газпром“. Фондът се управлява от Юрий Шамалов.

Той е син на съдружника на Путин и Ковалчук Николай Шамалов, който притежава дял от 10 процента в банка „Россия“. Николай Шамалов беше санкциониран от Европейския съюз през юли. През май Ройтерс представи данни за това как Шамалов е използвал пари, спечелени от него от държавни договори за медицинско оборудване, за да помогне за финансирането на строителството на имение, известно като „двореца на Путин“.

„Газфонд“ – пенсионният фонд на служителите на „Газпром“ – и Шамалови не отговориха, когато бяха потърсени за коментар.

Според висши служители от промишлеността в Русия другата сила зад „Енергомаш“ и „Енергия“ е руският заместник министър-председател Дмитрий Рогозин, на когото Съединените щати наложиха санкции заради Украйна през март.

До 2006 г. Рогозин беше лидер на националистическата партия „Родина“ – съперник на „Единна Русия“ на Путин. По-късно той стана посланик на Русия в НАТО, а през 2011 г. беше назначен за заместник министър-председател, отговарящ за отбранителната и космическата промишленост.

През септември миналата година Рогозин каза, че планира да обедини разпокъсаната космическа промишленост на Русия под ръководството на единствен държавен орган. По онова време той каза, че федералното правителство би трябвало да увеличи акционерния си дял в „Енергия“.

В интервю за руската информационна агенция ТАСС миналия месец Рогозин заяви, че Русия постига напредък в намаляването на своята зависимост от вноса от САЩ и Европейския съюз за отбранителната си промишленост. Той също така обърна внимание на развиващите се връзки на Русия с Китай, като каза, че двете страни „сега активно работят в космическата област, обмисляйки възможни съвместни проекти в изследването на космоса“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.