Тунис гласува на първи президентски избори след революцията

Франс прес

Бунтовете в Тунис. Снимка: АП/БТА

Тунис организира в неделя първите си многопартийни президентски избори и се надява да преодолее безпроблемно този нов етап в прехода си към демокрация, досега сочен за пример от международната общност.

Двадесет и седем са кандидатите за поста. За фаворит е смятан бившият премиер Беджи Каид Есебси, на 87 години, чиято антиислямистка партия Нидаа Тунес спечели парламентарните избори в Тунис на 26 октомври.

Четирима от кандидатите, сред които бившият управител на Централната банка Мустафа Камел Набли, обявиха, че се отказват от надпреварата, но оттеглянето им не беше взето под внимание от избирателната комисия.

Сред другите кандидати са настоящият президент на Тунис Монсеф Марзуки, министри на сваления президент Зин ал Абидин Бен Али, водеща фигура на левицата Хама Хамами, свръхбогатият бизнесмен Слим Риахи, както и магистратката Калсум Кану, единствената жена кандидат.

В случай че нито един от кандидатите не спечели абсолютно мнозинство на първия тур, в края на декември ще има втори тур.

За първи път жителите на Тунис ще могат да гласуват свободно за своя държавен глава. От независимостта си през 1956 г. до революцията Тунис имаше само двама президенти – първо Хабиб Бургиба, бащата на независимостта, свален от власт на 7 ноември 1987 г. с преврат, организиран от неговия премиер Бен Али, а после самият Зин ал Абидин Бен Али, заемал президентския палат в Картагена до бягството си в Саудитска Арабия на 14 февруари 2011 г.

В опит да избегнат нова диктатура, различните политически сили постигнаха съгласие конституция да дава на бъдещия държавен глава по-ограничени правомощия, а по-съществената част от изпълнителната власт да бъде в ръцете на премиера, излъчен от парламентарното мнозинство.

Фаворитът на изборите Есебси, въпреки напредналата си възраст, насочи кампанията си върху въпроса за престижа на държавата – идея, която намери отзвук у много тунизийци, които са отчаяни от нестабилността, последвала народния бунт от декември 2010 г. – януари 2011 г.

И ако привържениците на Беджи Каид Есебси го смятат за единственият, който може „да издигне преграда“ срещу ислямистите, то неговите противници го обвиняват, че се опитва да възпроизведе стария режим. Беджи Каид Есебси наистина заемаше премиерския пост както при Бургиба, така и при Бен Али.

Президентът Марзуки впрочем не престана по време на кампанията си да се представя за бастион срещу завръщането на бившите, призовавайки тунизийците да гласуват за него, за да се справят със заплахите, тегнещи, според него, върху свободите, постигнати на такава висока цена по време на революцията.

Партията Ан Нахда, втора на изборите от 26 октомври и спечелила 69 места в 217-местния парламент, не излъчи кандидат за президентския пост и посочи, че оставя на избирателите си правото да изберат президент, който да гарантира демокрацията.

От обявяването на резултатите от парламентарните избори спекулациите не стихват относно състава на бъдещото правителство и възможността за съюз, на пръв поглед противоестествен, между Нидаа Тунес и Ан Нахда. Нито една от двете партии не изключи евентуално сътрудничество с другата.

Беджи Каид Есебси каза, че ще изчака резултатите от президентските избори преди да се впусне в преговори, за да осигури мнозинство в парламента. Неговата партия спечели 86 места на изборите, но не му достигнат 23, за да има абсолютно мнозинство от 109 народни представители, за да състави сам правителство.

„Основният залог на президентските избори е формирането на бъдеща коалиция, за да можем да съставим правителство и стабилно мнозинство за идните пет години“, казва анализаторът Сели Харат.

„Нидаа Тунес и Беджи Каид Есебси имат нужда от победа, за да имат от една страна президент, който да е излъчен от партията, но от друга страна премиер, а също и относително мнозинство в парламента“, добавя експертът. Този сценарий кара някои да се опасяват от доминиране на една единствена партия.

Признавайки риска от монополизация на властта, Харат смята обаче, че „силите против властта“ заедно със силното гражданско общество ще се активизират както в последните години, за да може да продължи демократичният процес.

Изборите трябва да дадат на Тунис близо четири години след революцията и с две години закъснение трайни институции. Страната е изключение в региона, предвид това, че в повечето от страните, преживели Арабската пролет, сега цари хаос или репресия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.