Може ли Румъния да стане нова Полша с помощта на Германия?

Клаус Йоханис. Снимка: от тв екрана

Германия и немските инвеститори имат специална връзка с Полша, основана на историята и взаимното доверие, а резултатът е, че Полша преминава, така както отбелязва Световната банка, през най-добрите си години от икономическа гледна точка в последното хилядолетие.

Редица икономисти са на мнение, че бившата комунистическа държава ще влезе в групата на 20-те най-големи икономики в света дори от 2030 година, при положение, че миналата година бе на 24 място на световно ниво според данните на Международния валутен фонд.

Германски компании са инвестирали в Полша четири пъти повече, отколкото в Румъния, а според същите компании Полша е най-привлекателното място за инвестиции в Източна и Централна Европа. Търговските отношения между Германия и Полша също са четири пъти по-големи от германско-румънските.

Може би неслучайно новият полски премиер Ева Копач, само три дни след като на 6 октомври направи в Брюксел първото си официално посещение в чужбина, отиде в Берлин, където обсъди с германския канцлер Ангела Меркел хармонизиране на политиките на двете държави.

Изследване на германските търговски камари в 16 държави от Централна и Източна Европа показва, че през 2013 година Полша е запазила статута си на най-добро място за инвестиции в региона. След Полша се нареждат Чехия, Естония, Словакия, Словения, Литва и Латвия. Румъния заема едва 11-то място.

Полша е привлекателна не само за фирми и компании, но и за обикновените немци. Хиляди германски граждани, повече от които от бившата Източна Германия, смятат, че Полша е атрактивно място, където да работят и живеят.

Германските фирми и компании са създали 300 000 работни места в Полша, където са инвестирали близо 27,5 милиарда евро. Най-голямо присъствие тук имат малките и средни компании.

Освен това Германия за Полша е най-големият инвеститор. Преките германски инвестиции в Румъния бяха в края на миналата година 6,7 милиарда евро.

Немските компании с създали в Румъния около 200 000 работни места. Германия е на трето място като източник на инвестиции в Румъния след Австрия и Холандия.

Полската икономика отбеляза след падането на комунизма най-бързия темп на растеж в Европа, подхранван от огромни инвестиции в предприятия и инфраструктура. Стандартът на живот се е удвоил между 1989 и 2012 година.

За да се обясни бумът на полската икономика и „побратимяването“ с Германия, е необходимо едно пътуване в историята. След разпростирането на съветската империя над Полша Сталин се съсредоточи върху наказването на немците и милиони германци бяха изселени от новите полски територии. Те си тръгнаха от анексирания изток на запад. Така Сталин изтласка, без да иска, полското общество в орбитата на Германия. А Германия, след като подписа договор за мир с Полша през 1990, опитваше да привлече тази страна още повече. Тогава Варшава доказа, че е партньор, заслужаващ доверие.

Голяма част от германското производство за износ има клонове в Полша, където намира инфраструктура, благоприятен бизнес климат, евтина и квалифицирана работна ръка и географска близост. В замяна на това Полша получава инвестиции и пазар за продуктите, които произвежда.

Германия е в голяма част задължена на източната си съседка за успеха си в автомобилната индустрия. Във фабриката в Познан „Фолксваген“ има 6900 служители, които произвеждат както резервни части, така и готови автомобили. Групата „МАН“ има 4000 служители в Полша, където произвежда тежкотоварни камиони, автобуси и шасита в три отделни фабрики. В резултат на това основният износ на Полша са автомобили и автомобилни части. Голяма част от тях са продукти под немски марки.

Според анализ на „Морган Стенли“ до 40 процента от полския износ в Германия пристига, за да бъде препродаден като немски експорт.

Тази вътрешна зависимост обяснява защо Германия е далеч повече от най-големият търговски партньор на Полша. Търговските отношения между двете държави са били в размер на 78,4 милиарда евро миналата година. Тези между Германия и Румъния възлизат на 18,7 милиарда евро.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.