Източна Украйна с тревога очаква зимата насред руините
Франс прес
На шейсет и две е, но изглежда десет години по-възрастен. Разбива с мъка буци тъмна пръст в двора си в източноукраинското село Степанивка. „Ще посадя нещо напролет, стига да оцелея“, уверява Виталий. Зимата вече наближава в този край, полусъсипан от войната.
Къщата му в тази затънтена махала не е разрушена. Но носи белезите на жестоките летни битки между украинската армия и проруските бунтовници, отнели живота на десетки хора в тези тънещи в мъгла неплодородни полета. „Както я гледам, ще трябва да се построи наново“, въздиша старият селянин, подпрян на лопатата и вперил поглед в малката варосана постройка.
Бетонът се е изронил тук-там, също и част от зидарията; той безуспешно се е опитал да запълни дупката с парче ръждясало тенеке – „да пази от снега“. Зейналите прозорци са закрити с найлон.
Наметнал камуфлажно яке, фермерът обяснява, че се е запасил с малко дърва, та да топли „невредимите стаи“, които ще му служат за подслон. Из двора се въргалят натъртени глави цвекло, калъф за тенис ракета, навити жици . . . Все още не са му възстановили подаването на ток – както и на всеки трети от неговите 1300 съселяни.
Зиме студовете тук достигат минус 20 градуса. И вече е два градуса под нулата. „Получихме топли дрехи и храни“ от самопровъзгласилата се Донецка народна република, разказва 16-годишната Зималина. Тя живее с родителите си в една от оцелелите къщи. Проруските бунтовници са им обещали и „безплатни въглища“. Каквито има в изобилие Донбас – из полетата на този каменовъглен басейн вече 150 години са виждат големи купчини сгур около мините.
За свирепите сражения през лятото напомня всяко кътче в Степанивка – по кръстовищата се търкалят гилзи, ръждясали парчета от снаряди, стоят изтърбушени коли. Половината местни хора още не са дошли да огледат разрушенията. Други – ако е останало нещо от къщите им, размахват чукове с надеждата да пооправят едно-друго.
В училището, напълно съсипано след артилерийски обстрел, работник се опитва да постегне една стая, в която са събрани спасените като по чудо книги и инвентар.
Куршум в сърцето
Няколко пресечки по-надолу техници – както казват, пратени от ДНР, свързват с електрическата мрежа къщурката на възрастна жена. Тя ги следи с очи, подпряла трепереща ръка на разклатените перила.
Заметната с вълнен шал и с шапка на главата, Раиса Савченко притваря очи за миг, за да пресметне възрастта си – 67 години. Прокудена от приближаващите битки, след завръщането си е останала „без прозорци и без покрив“ над главата. „И таванът се е срутил“, обяснява тя с немощен глас.
Един от синовете й е пристигнал чак от Русия, за да се захване с ремонта. Картофи се варят в глинено гърне, изпълват с мирис скромната й стаичка. Превърната в капчици, парата се стича по мръснати прозорци. Във всяка стая са натрупани хранителни запаси за зимата: зеле, стафиди, лешници и буркани с краставици. „И въглища си имам“, радва се тя.
Останал съвсем без сили, Юрий Позишенко стои, без да мръдне, пред къщата си. Изглежда съвсем съкрушен, макар домът му да е невредим. Казва, че оплаква „ден след ден“ смъртта на своя син Сергий, убит в края на юли при атака на украинската армия. Младежът се наканил точно тогава да закара колата си на по-сигурно място. Снайперист го застрелял с куршум в сърцето. „Понечи да се изправи, но не можа. Умря в ръцете ми след пет-десет минути“, казва старецът. Без да усеща вече ледената прегръдка на Степанивка.
БТА