Путин приема агресивната политика на Руската централна банка, засега

Оксана Кобзева
Ройтерс

Руската икономика е разклатена от икономическите санкции и силното поевтиняване на петрола. В тези условия президентът Владимир Путин разреши на централната банка да предпише силно лекарство – значително увеличение на лихвите макар и в същото време въвеждане на плаващ курс на рублата.

Подобни мерки биха могли в голяма степен да съдействат за изпадането на страната в рецесия през идната година, но пък засега не допуснаха финансова паника, рязко ускоряване на инфлацията или пък стопяване на валутните резерви. Всички тези злини, които през 90-те години помогнаха на Путин да катапултира във властта.

Наблюдателите, които следят дейността на централната банка, твърдят, че агресивните й действия са под диктовката на Путин, известен с това, че отблизо ръководи руската машина на властта, давайки свобода на действията на технократите в банката.

„Засилват се критиките срещу централната банка и цялото правителство – галеното кученце на Путин“, казва високопоставен правителствен източник. „Само че, ако се анализират всички елементи, сега централната банка е много по-самостоятелна, отколкото си мислят широк кръг хора.“

От високите лихви ще заболи. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обяви, че със сигурност ще има рецесия, прогнозирайки свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,2 % за цялата 2015 година.

Политиците започнаха да мърморят. Министърът на икономиката Алексей Улюкаев изпрати писмо до Кремъл през лятото, призовавайки спешно за по-силно „сътрудничество“ между банката и правителството. Това се възприе като молба за по-либерална политика в подкрепа на бизнеса.

„Има напрежение между правителството и централната банка. Ефектът от тази стабилизираща политика се очертава като задълбочаване на рецесията“, коментира Кристофър Гранвил, управляващ директор на лондонската консултантска компания Trusted Sources. Самият Путин се бе оплаквал от високите разходи на кредитирането. Засега обаче той изглежда има доверие на ястребовите инстинкти на банката.

„В стратегически план действията на централната банка отговарят на желанията на ръководството“, посочва Гранвил. „Стабилността е върховният приоритет, който се поставя над избягването на отрицателен растеж на всяка цена.“

При все това винаги има вероятност Путин да промени подхода си. За това той намекна във вторник (18 ноември). Говорейки с финансовия министър Антон Силуанов, Путин призова централната банка и правителството да работят екипно.

Фикс идея

Лихвите са се превърнали във фикс идея за руснаците от 90-те години, когато хиперинфлацията след рухването на Съветския съюз разруши финансовата система, унищожавайки спестяванията като постави на колене икономиката.

Вторият валутен срив и неплатежоспособността от 1998 година доведоха през следващата година Путин на власт и стабилната рубла бе най-оценяваното от всичките му постижения по време на неговото управление. Самият Путин направи много за независимостта на централната банка.

„Ние – от равнището на изпълнителната власт – не се месим в политиката на централна банка,“ каза той, когато се срещна с управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард. „Централната банка, според закона, води независима политика. Но ние, разбира се, следим внимателно какво става.“

В коментар в електронно писмо банката заяви, че независимостта, „един от главните принципи в разбирането на паричната политика“, е гарантиран от конституцията.

Някои от критиците на Путин посочват, че той стои настрани от паричната политика, защото се чувства несигурен в сфера, която е извън неговата компетентност.

„Руската централна банка е най-независимата институция в съвременна Русия“, твърди Сергей Алексашенко, бивш заместник на гуверньора на централната банка и критик на президента. „Това произлиза от неспособността на г-н Путин да разбере как действат паричните власти. Той си дава сметка за значението и влиянието на централната банка, но се страхува да й въздейства силно.“

Спецове с очила

Противно на някои министерства и водещи компании, в управлението на банката не влиза нито един власт имащ от старите приятели на Путин. Това е екип от спецове с очила; не можете да спорите дали са повече или по-малко компетентни, те са си спецове,“ коментира високопоставен източник от правителството.

Путин сложи своята довереница Елвира Набиулина, на 51 година, начело на банката за 17 месеца, след като тя бе негов икономически съветник. „Тя се оказа по-силна от очакваното като управител на централната банка“, посочва Андерс Аслунд от института за международна икономика във Вашингтон Peterson.

Набиулина на свой ред предаде паричната политика в ръцете на Ксения Юдаева, икономист, изучила се в САЩ и сочена като една от най-добрите в страната.

Стабилността на рублата от годините на Путин бе гарантирана от големите валутни резерви, спечелени от продажбите на петрол и газ. Само че, след като цените на петрола спаднаха, а на Русия й бяха наложени санкции заради кризата в Украйна тази година, дори руските резерви от 420 милиарда долара, натрупани за черни дни, показаха, че имат предел.

След като през октомври похарчи 30 милиарда долара в подкрепа на националната валута, Набиулина приложи дългоочакваните планове за въвеждане на плаващ курс на рублата, загърбвайки усилията курсът да бъде държан в пределите на официалния коридор.

На паметния 10 ноември, когато новината бе съобщена, дори ръководителите на отдели в банката бяха изненадани, посочи източник, подчертавайки способността на Набиулина да не допуска изтичане на информация.

Преди да пусне на свобода рублата, Набиулина силно вдигна лихвите, за да гарантира, че спестителите ще запазят влоговете си в рубли и освен това, за да парира паническо изтегляне на пари, каквото имаше през 1998 година.

Рублата все така е поевтиняла с близо 29 % спрямо долара, но курсът й тръгна нагоре през последните дни. По-рано тази седмица (миналата) Набиулина стоически защити решението да се въведе плаващ курс на рублата.

„Абсолютно невъзможно е да се контролира валутният курс (…) при сегашните икономически условия, в които се намира руската икономика, запазвайки зависимостта й от цената на петрола“, заяви тя пред депутати в долната камара на парламента.

БТА