Кристина и Константин: Всички хубавици над 35, с богати съпрузи, се втурнаха да стават дизайнерки
Дизайнерите на модно ателие „Вампила“ – Кристина и Константин, работят и живеят заедно от 18 години. Те са сред създателите на клубната и авангардна мода в България. През годините и до днес обличат известни личности от шоу бизнеса и ъндърграунда в България, сред които Азис, Глория, Есил Дюран, Десислава, Ирина Флорин, Каризма, Нели Рангелова, Йоана, Ан Джи, Елица и Стоян и др.
През 1999 година Кристина и Константин правят костюмите на Моцартовия анасамбъл от Прага за турнето му в “Ню Израеле Опера”, Тел Авив. Имат колекции за “Лаваца”, за промоции на филми като “Матрицата”, “Батман и Робин”, “Мъже в черно”, “Евита”.
За своите спектакли Кристина и Константин избират ексцентрични модели като травестита Урсула, Мариус Куркински, Ваня Щерева.
От 2004 година работят като трио с фетиш-фотографа Кирил Биков.
Константин има средно музикално образование, след което е завършил българска филология. Кристина също е завършила българска филология, след което е специализирала мода в Прага. Откакто Константин срещнал Кристина, започнал да се занимава сериозно с мода, защото харесвал всички неща, които тя правела. Преди Кристина да срещне Константин, тя работела за себе си в ателието на обувния завод в Пловдив. Занимавала се с технология и изработка на обувки, както и с история на костюма в театъра.
„Повечето дизайнери в България са съпруги или любовници на бизнесмени, които перат пари чрез тези занимания”, казва Кристина. „Преди 10-15 години стана много модерно да си дизайнер, както в момента е модерно да си графичен дизайнер, и всички прехвърлили 35 годишна възраст хубавици, на които мъжете им имаха пари, решиха да открият ателиета и се втурнаха да стават дизайнерки.
В този смисъл модата у нас се превърна в нормално занимание на скучаещи домакини или любовници на бизнесмени, възможност те да имат самочувствие.
За нас с Константин не е така. За нас модата се твори преди всичко от хора с идеи, които понякога рискуват да не бъдат разбрани, като например Вивиан Уестууд, Джон Галиано, Аликзандър Маккуин, Долче и Габана – всички бивши лоши деца на британската, италианската и американската мода, бивши пънкари, хипари и др. В момента те са едни от законодателите на висшата мода в света. Това е нашето виждане за модата”.
– Адекватни ли са според вас на световната мода колекциите на българските модни дизайнери?
Константин:
– За територията на България и броя на населението има достатъчно дизайнери, които се справят добре. Друг е въпросът за големите инвеститори, фабриките и възможностите на тези професионалисти да разполагат с бази и да имат масово производство.
Нещата в България са все още на един буксуващ етап за леката промишленост, защото това е огромен процес, свързан с големи инвестиции и политика, която в тази посока липсва. Базите в България са сред най-добрите в Европа като машинен парк и работна ръка – има достатъчно хора, които умеят да шият, да правят обувки. Но тези цехове, фабрики и професионалисти работят изцяло на ишлеме и са в услуга на западните производители и марки.
Няма политика, която да организира професионалистите и дизайнерите в България, за да заемат те места в тези цехове и да се произвеждат български марки. По света се организират конкурси или има форуми. Те избират имената, които да работят за дадена марка. В България тази организация я няма и дизайнерите са неспособни да я създадат, защото това зависи от политиката на държавата и от хората, които могат да инвестират, да лансират и да организират производството и износа.
Всички инвестиции, които в момента се въртят в България, се насочват по един тенденциозен и остарял начин в заведения или в развлекателната индустрия, но не и в модата, което според мен е грешка. Разбира се, вносът на китайски, италиански, турски стоки и всичко, с което е заринат пазарът, е изгодно за някои личности, но може би ще дойде моментът, в който тези хора ще прозрат, че има и друг вариант – нещата да се произвеждат тук с български марки и те да са конкурентоспособни.
– Кои известни хора обличате?
Константин:
– Работили сме и продължаваме да работим за повечето хора от шоубизнеса – за много поп и фолк певици, за ъндърграунд групи. Аз съм голям фен на Есил Дюран и смятам, че с нея осъществихме творческа симбиоза, както примерно Жан Пол Готие и Мадона. Не са много хората в световната мода и шоубизнес, които успяват да осъществят тази симбиоза, но Есил е перфектната жена, върху която нашите дрехи стоят божествено и както съм си ги представял.
Когато Наоми Кембъл сложи тоалет на Версаче, става ясно, че това е Версаче. Докато същият тоалет, ако бъде облечен от друга манекенка, той минава и заминава, и никой не го забелязва. Есил е точно тази фигура за нас.
Работили сме с Азис, също перфектна фигура, разбира се в съвсем друг план – едни от най-ексцентричните тоалети, с които се е снимал по билбордове и реклами, сме ги правили ние. Работим с Малина, с Глория, с Магда, с Мария – поредицата е голяма. Почти с всички певици от Ара Аудио Видео сме работили – Джина Стоева, Алисия, Кати. Това са години наред, така че не смятам да ги изреждам всички.
От поп певиците с Ан Джи работим много, тя също има перфектна фигура и там се осъществява симбиоза, както и с Елица и Стоян. Последното, което работим усилено, е с Елица и Стоян, и там се разгръщаме в съвсем нови и алтернативни визии, които са свързани с фентъзи изображения и литература, с рисунки.
Елица е фен на комикси, на фентъзи героини, споделяме общи възгледи върху киното. Тя е много благодатна в това отношение, защото иска да създаде много различен образ и да излезе извън матрицата, което всъщност ние от години правим. Ако в модата на България има Тринити и Нео (главните герои във филма „Матрицата” – б.а.), това сме аз и Кристина. И ако говорим за още някой от тази група, това е Елица, защото при нея има тези допирни точки. Тя и с музиката, и с поведението си излиза извън тази матрица, която е завъртяна безогледно в България, както и навсякъде.
– Обикновено, когато две творчески личности работят заедно по общ проект, единият е водещ или има конфликти кой е по-велик. Във вашия случай как е?
Константин:
– Нормално е да има някакъв момент на доказване и надскачане на единия над другия, но това си е лично между нас. То си остава зад стените на дома ни и зад стените на нашата връзка. Приемам го философски, защото Кристина е много силна жена. Тя е точно като героиня от екшън или като Лара Крофт примерно.
Докато аз съм по-романтичен субект, при мен нещата са черни. Тя се доказва по един начин, аз по друг. Ако приемем нещата философски, дори я оставям да се надмогва – щом това й е приятно, аз го приемам. Не смятам, че е проблем. След като цялата култура и духовна еманация на човечеството върви към това жената да се превръща във водещ фактор, не смятам за проблем и при мен да е така.
– Всеки ли може да си поръча дрехи и визия от вас?
Константин:
– Да. Ние непрекъснато следим работата на хората от шоубизнеса, тяхната концепция, начинът им на живот, музиката и вече, съобразено с цялостния им имидж, се измислят дрехите и се формират визиите. Така че аз гледам телевизия Планета, ММ, MTV и едно от основните ми задължения е да познавам всичко, което правят хората, за които работя.
Така е и с другите ни клиенти – съобразяваме се с кастовата им принадлежност, за къде им трябват дрехите, какво искат да постигнат с тях. На дрехите гледаме като на оръжие, с което могат да бъдат завладяни нови територии, а не просто като на фланелка и дънки, с които да излезеш от къщи и да отидеш до кафето.
– На запад има клубна култура и много хора се обличат ексцентрично, когато посещават определени заведения. Има ли вече оформена такава култура и в България?
Константин:
– Има много клубно облечени хора, с големи претенции, с много възможности, купуват се дрехи, обувки. Има хора с по 130 чифта обувки, корсети. Пазарът е достатъчно платежоспособен и дори за хората с възможности има недостиг на различни форми и продукти.
Това е порочното – че хората, които са с пари и имат нужда от реализация на имиджа си, предпочитат да отидат в Париж или Милано и да си купят оттам дрехи, защото тук не могат да открият онова, което търсят.
– Как се рекламирате? Нямате магазин, нямате сайт?
Константин:
– Търпим критика по отношение на рекламата, вярно е. Но ако това е минус от наша страна, то от друга страна е плюс, защото ни превръща в ъндърграунд дизайнери, в творци от сферата на кабала, ако погледнем на кабала като на „от уста на ухо”.
– Преди време живеехте заедно с травестита Урсула и той беше ваша муза. Какво се случи с него?
Константин:
– Винаги имаме музи. Урсула, разбира се, беше от най-популярните сред тях, и хората продължават много да се интересуват от него, макар че той вече няма тези изяви. Сега той си има фризьорски салон в Кюстендил, там работи, има добра клиентела, пътува. Проблемите, които имаше и които бяха всеизвестни – с наркотиците, бяха решени. Прекара един период на лечение и сега, доколкото ми е известно, е много добре.
Но аз от 3 години работя върху книга, която е завършена. Издаваме я ноември-декември. Излизането й ще е съпроводено с голям шоу-спектакъл, който ще направим във Военния клуб и покрай нея някак си ампутирах чувствата си към такива пълноценни музи като Урсула. Отдадох изцяло фантазията и енергията си на тази книга, която се казва „Курт“. Това е едно от най-старите имена по тези територии. Ако имам муза, то това за момента е „Курт“. След като се превърне в публично достояние, може би ще си търся нова муза.
– Какъв е сюжетът?
Константин:
– Книгата е с фентъзи и трилър привкус, има много екшън. В нея хората, които се интересуват от литература, могат да открият езотеризъм, магия, много перверзия, извращения, насилие, както и философия. Всичко това е вплетено в модерна концепция и макар че не обичам термина постмодернизъм, тенденциите в тази книга са доста постмодернистични. Книгата може да бъде наречена и кощунствена, но зависи от настройката на читателя и от това колко е извратен.
– Напоследък много певици започнаха да правят собствени колекции – като Ирина Флорин или Алекс Раева от Ку-ку бенд. Какво мислите за тяхната работа?
Константин:
– Ние с Кристина се занимаваме от много години преди тях с тези неща, така че логично и разбираемо е да гледаме на тях като на подрастващи – снизходително и с благородство. Всяка женичка има право да направи опит да се занимава с някаква естетика и като цяло не е фатално човек да реализира и да избива комплексите си в тази посока. Вместо да страда, по-добре да съшива някакви дрешки. Нормално е.
Познавам хиляди любовници и съпруги на бизнесмени, както и партньори на гейове, които избиват комплекси в мода, в прически. Животът е такъв, аз гледам отвисоко на тях. Отварят се магазини и се затварят.
– Какво мислите за масовия вкус на хората в България?
Константин:
– В България хората са много добре облечени, стараят се. Много жени са добре облечени, мъжете също. Като цяло държат да изглеждат секси, добре е.
– Какво ви държи заедно, освен модата и бизнеса?
Кристина:
– С Константин сме заедно вече 18 години. Вярно е, че не сме сключвали брак, но връзката ни е много по-силна. Тя е харизматична, предопределяща и както казва Салвадор Дали: „Гала е Дали и Дали е Гала”. Ние сме всъщност едно и също нещо, и е много трудно да бъдем разделени, и е много трудно същевременно да бъдем заедно, защото сме различни, но това е предопределено, то е фатализъм, съдба.
Във всяка една област на изкуствата според мен е добре да се работи в тандем, защото винаги може да се опреш на два интелекта, на два опита, на две визии за нещата и единият да служи за атестат на другия, а същевременно да бъде филтър и възможност за по-перфектен поглед. Аз по принцип съм за това, че човек е сам в изкуството, но когато твориш и искаш да си изцяло нов, трябва да коментираш нещата с някой много близък.
Константин:
– Ние сме езотерично свързани. Обединява ни точно различността и стремежът към трансформизъм. Това е една нова форма на съществуване, на търсене на идеали и на създаването им. Малко са хората, които биха могли да бъдат в тази компания.
– Само на езотерични фактори ли се дължи вашето партньорство?
Кристина:
– И на чисто практични съображения. Посрещаме заедно проблемите, трудностите, издържаме предизвикателствата на времето. Затова аз винаги казвам, че ние сме вид съучастници в нещата, не само партньори, и сме обвързани с ангажимент не само в езотеричен, но и в чисто практичен аспект.
България изисква много усилия от гражданите си не само да оцеляват, но и да развиват интелектуална и ноу-хау дейност. Ниските възможности на страната по отношение на стандарта прогонват творците.
Константин:
– В нашия случай е много трудно, защото нито аз съм бизнесменът с натрупаните пари, нито тя – и двамата сме творци. Обикновено тази комбинация се осъществява в България, когато единият е творец, а другият е търговец.
– Връзките между мъж и жена, колкото и съдбовни да изглеждат отначалото, много често се разпадат. Какъв съвет ще дадете на хората, които искат да останат заедно?
Кристина:
– Не мога да дам някакъв съвет. За себе си аз винаги търся по-скоро партньора, приятеля, съучастника. Не съм класическата Жулиета, Лейди Макбет или жената-вамп. Имиджът ми е доста екстравагантен, екстровертна съм, различна съм, имам нужда от такъв партньор, но никога не правя усилия да задържа когото и да било. Ако трябва, той просто е с мен.
Константин:
– Тя е имала късмета като един духовен интелектуален садист, да открие един интелектуален мазохист – нея това я държи. И сега не може да дава съвети на жени, защото е много малка вероятността една духовна садистка да открие един духовен мазохист. Така че, ако някоя жена иска да си търси мазохист, проблемът й е решен. В повечето случаи тези мъже се задържат.
Кристина:
– Това е в по-различен мащаб. Но искам да кажа, че някои вестници допуснаха огромна грешка като написаха, че съм направила какво ли не, за да задържа младите мъже около себе си (понеже Константин е по-малък от мен с близо 15 години – аз в момента съм около 50 годишна). Няма такова нещо. Аз гледам на мен да ми е добре, да се чувствам добре, да мога цяла нощ да не спя, да мина 15 километра днес, без да се затрудня. Интересува ме на 50 години да мога да предприема едно пътуване, тип Лара Крофт.
Преди около 5 години свалих половината от теглото си, защото, когато работех в операта в Тел Авив бях качила около 50 килограма. За 5-6 месеца свалих 56 килограма.
Константин:
– За да може да бъде по-хард, да упражнява садизма по-добре.
Кристина:
– Направих го, защото не се чувствах добре. Когато тежиш около 120 килограма и си жена на 43 години, нормално е да не се чувстваш добре. Моят съвет към жените е, независимо дали са с мъже или сами, независимо на колко са години, дали мъжът им е по-възрастен или по-млад, да правят всичко за себе си. Мъжете нямат никакво значение. Има ли проблем, трябва да го отстраняваме.
Константин:
– Не може да се правят много неща. Ако искаш да имаш пари, се насочваш към правенето на пари и това се превръща в една от основните ти функции. Ако искаш да имаш любов и мъж, трябва да се насочиш към това.
Няма как да вкарваш в тялото си невъзможни количества храна и същевременно да очакваш да бъдеш обладавана пълноценно. Винаги трябва да се правят компромиси – избираш или едното, или другото.
Но ако сега питате как една по-възрастна жена успява да задържи по-младия мъж до себе си, то не по-малко интересен е въпросът как един по-млад мъж успява да задържи една по-възрастна жена – това също е трудна работа.
Кристина:
– Много грозно беше от страна на вестник Шок – минали 5 години, откакто аз съм свалила близо 60 килограма и те писали – дизайнерката Кристина потвърди официално, че не е болна от СПИН.
Не може единствената причина човек да свали половината си тегло, да е, че е носител на някакъв вирус. Това за мен показва само как журналистите от жълтата преса нямат никаква фантазия и си мислят сигурно, че това е най-грозно и искат да го прикачат.
– Правите ли компромиси със себе си заради хората, с които работите?
Кристина:
– Всичко, което е стойностно в България, овреме или след време, се изнася от тази държава. Ние с Константин сме нещо като последните мохикани и живеем с идеята за постоянен психотормоз. Но това е отношението към всички хора в България, които имат собствено мнение и позиция.
Общественото мнение се формира от медиите, от рекламите, благодарение на което в момента от децата никой не си мечтае да е атомен физик, археолог или учен. Всички искат да са фолк певици, футболисти и ние се питаме тая нация няма ли и някакви други претенции към бъдещото си развитие, например за оформяне на някакъв интелигентен контингент, който да е база за по-съвременното й адаптиране към света?
Нима само парите, силиконът, монтираните тонове коси, които правят жените като целулоидни кукли, излизащи на конвейр, имат значение на този свят?
Не може едно момиченце на 11 години, дъщеря на моя приятелка, да ми разправя, че иска да си монтира силикон и да изглежда като фолк певица от ВИП Брадър. Вместо да мечтае да бъде балерина или астронавтка, днес да мечтае да бъде метреса на топ мутра, която кара Ламборгини, да роди незаконно дете и да бъде сочена като елита на нацията. Мерси. Не го приемам това.
И тогава идва нашата работа. Ние правим дрехи за всеки. Конюктурата е такава. Аз съм обличала от френски аристократи и Моцартовия ансамбъл на Прага до ъндърграунда и фолк певиците, които в момента правят клипове с мои дрехи и ги дават по телевизиите. От това не сме забогатели, но просто по някакъв начин се адаптираме. Ние преди всичко сме дизайнери и следователно, който има нужда от нашите услуги, изпълняваме желания, но държим на стила си.