AББА – любов, триумф, раздели

Георги Тошев разказва историята на най-известната поп група в света

Георги Тошев с Фрида от АББА. Снимка: личен архив

„Може би не всеки дом в Швеция има Библия, но със сигурност ще намерите поне един албум на АББА” (New Musical Express)

Тази книга е пъзел, а може би кръстословица, която едва ли ще реша изцяло. Ще започна не от триумфа на АББА, а от днешния ден на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид. Историята на АББА не е сензация! Тя е обикновена среща на необикновени таланти. Те преживяват своето лично Ватерло, но не се оставят то да бъде единствено. Историята им наподобява филм. Не холивудски, а шведски. В нея съжителстват елементи от великата северна сага, преплитат се триумф и трагедия, богатство и бедност.

Спомнете си Нора на Ибсен или госпожица Юлия на Стриндберг. Каквото и да им се случва, те успяват да преодолеят себе си в преследването на своите мечти. Подобно на филмите на един друг велик швед, кинорежисьора и драматурга Ингмар Бергман, във филма на АББА има и болка, и светлина, и мрак, и така характерните за Севера неистовост и последователност.

Историята на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид е дълбоко лична. Но тя има и своята публична страна. След 1974 година, когато никому неизвестните шведи печелят в английския град Брайтън наградата на песенния фестивал Евровизия с парчето „Waterloo”, животът им става твърде публичен. Той вече не им принадлежи изцяло, защото каквото и да правят оттук нататък, то ще бъде следено, коментирано, често изопачавано от медиите в целия свят. През 2006 година при първата ми среща с Фрида в швейцарското градче Цермат, където живее през последните години, тя ми каза:

Да бъдеш публичен, значи да си готов да споделяш с другите.

Втори юли 2014 година. Пред Музея на АББА на остров Юргорден, в центъра на Стокхолм, спира черна лимузина. Пред нея дискретно паркира друга кола, от която слиза бодигард. Той отваря вратата на лимузината: Негово Величество сър Мик Джагър! Влиза в музея след работно време, за да не привлича внимание. Негов гид из историята на знаменитите музиканти не е член на групата, а Ингмари Хелинг – жената, която работи за АББА като гримьор и гардеробиер по време на двете им световни турнета. Днес тя е куратор на музея. Мик Джагър не крие, че винаги е харесвал поп чудото на века:

Музиката им е страхотна, независимо че рокендролът е моята страст. Песните на АББА успяха да надживеят модите и предразсъдъците. В тях има невероятна, подкупваща хармония! Класика! Неслучайно АББА е част от Рокендрол залата на славата!

Джагър е нетърпелив, качва се на сцената. Запява хита „Dancing Queen” с „почти оригиналните“ АББА фигури в естествен ръст в 3D формат. Той обаче се разминава с шанса да побъбри с някого от групата по специалния червен ретротелефон в залата, носеща името на първия им хит „Ring, Ring”. Моделът на телефона е от 70-те години на миналия век. Номера знаят само четиримата от АББА – Агнета Фелтског, Бьорн Улвеус, Бени Андершон и Ани-Фрид Люнгстад. Когато някой от тях пожелае, го набира и разговаря със случайния посетител, който, озовал се в момента до телефона, вдига слушалката. Идеята е на Фрида, но нито тя, нито Агнета, която е голям почитател на Роулинг стоунс, подозираха за ВИП посещението.

А като Агнета

Руса жена над шейсет, в спортен екип, разхожда коня си по една от дългите алеи на остров Екерьо край Стокхолм. Жена без грим, потънала в мисли, скрива очите си зад големи тъмни очила. Сама е. Откривам познати черти в лицето й. Напомнят ми прочутата жена, която обожавах като дете. Дочувам мъжки глас от кафенето: „Не я заговаряйте. Правете се, че не я забелязвате!”

Отминавам. Агнета Фелтског. Жената с най-сексапилното дупе в света през 70-те. Днес блондинката от АББА избира самотата като начин да живее със себе си. След оттеглянето си от сцената тя потъва в мълчание. Нарушава го през 2004 година, когато издава солов албум с кавъри от 60-те, и през 2013, като записва албума „А”, който оглавява световните класации. На шейсет и четири години тя е все така атрактивна за другите, но напълно безинтересна за себе си:

Аз, секси?! Не се шегувайте. Ако се съди по шведските ценности, аз съм дори прекалено скромна. Дългата руса коса прави силно впечатление в някои страни, особено в Италия и Испания. Там не бих посмяла да се разхождам сама по улиците! Бих предпочела да имам къса тъмна коса.

Агнета трудно допуска хора до себе си. Медиите я сравняват с прочутата Грета Гарбо, която прекарва в отшелничество голяма част от своя живот. Всъщност Агнета е обикновено момиче, станало по неволя суперзвезда. Свенлива е – домошарка, която предпочита да отглежда децата си в къща извън града, а не да обикаля света:

Всъщност съм срамежлива. Аз съм момиче от провинцията. Опитвах се да скрия вродената си несигурност зад маската на голямото самочувствие. Правила съм много грешки. Но поставете се на мое място – да се озовете на седемнайсет-осемнайсет години сред най-големите сноби в музикалната индустрия.

Преди да стане част от АББА, само на шест години, сопраното с ангелски глас пише първата си песен „Två små troll” (Два малки трола), а на тийнейджърска възраст я открива шведският крал на рока Литъл Герхард.

На пет години чух един вълшебен звук – пианото на нашите съседи, семейство Андершон. Мъжът Сигвард беше музикант, той ми даде първите уроци по пиано. Бях на седем или осем години, когато родителите ми ми подариха пиано. Музиката винаги е била част от мен. Таланта наследих от баща си, който въпреки че работеше в електрическа компания, беше артист по душа. Имахме много плочи на Кони Франсис, Елвис, Рита Павоне, Силви Вартан, Арета Франклин… С две мои приятелки направихме триото Дъ Чембърс, но то се разпадна, защото имахме малко участия. На петнайсет години напуснах училище, започнах да работя като оператор в автомобилна компания и станах част от танцувалната банда Бернт Енгхард’с оркестра, с която обикаляхме Швеция. Разбира се, певицата бях аз. Решихме да изпратим наш запис на шведския крал на рока Литъл Герхард. Отговори, че иска да запише парче с певицата, тоест с мен. Почувствах се кофти, защото той не се интересуваше от групата ни. Заминах с баща ми в Стокхолм и там записах две мои парчета като сингли.

Благодарение на помощта, оказана от продуцентската компания Купол рекърдс на Литъл Герхард, нейната песен „Jag Var Så Kär” (Бях толкова влюбена) оглавява шведските класации и сингълът е продаден в повече от осемдесет хиляди копия. Текстът на песента е простичък, но истински – разказва за раздялата с гаджето, първия Бьорн в живота на Агнета.

Бях почти на седемнайсет години. Той се казваше Бьорн Лиля (за коректора Björn Lilja), не беше Бьорн от АББА, а едно съседско момче от Йенкепинг (за коректора Jönköping). Това бе тийнейджърски романс и когато приключи, аз се опитвах да забравя мъката си, свирейки на пианото. Композирах една много тъжна и сантиментална мелодия, отразяваща момичешките ми емоции. Това не подобри настроението ми, но се получи хубаво и енергично парче и сключих договор за записа му в Стокхолм. Благодарна съм на Бьорн Лиля, защото без нашия романс никога нямаше да го напиша. Всъщност ние не се бяхме карали и все още сме приятели. Той беше много горд, че ме е вдъхновил за това парче. Когато то стана хит в Швеция, Бьорн ме поздрави, искаше да ме прегърне, но нямаше как, ръцете му бяха гипсирани след катастрофата, която бе претърпял!

Eдин друг Бьорн ще остави отпечатък върху живота на една от най-сексапилните шведки в света. Това е Бьорн Улвеус – първият й съпруг, бащата на децата й, колегата в групата, която ще преобрази нейния живот. Двамата се срещат няколко години преди появяването на АББА. Тогава той е фронтмен на шведската група Хутенани сингърс, а тя известна поп певица. Засичат се в телевизионно шоу. Но първата среща на Бьорн с Агнета става преди това и съвсем не е директна:

Слушах вкъщи радиото, без да му обръщам много внимание. Един кристален глас ме прониза. Не си падам много по сантименталните неща, но в него имаше нещо. Тогава не знаех, че става дума за Агнета. Дори не можех да си представя как изглежда. Но бях сигурен, че гласът принадлежи на някое нежно, деликатно и мило същество. Няколко месеца по-късно в телевизионното студио влезе приятна блондинка, представи ми се и още преди да каже името си, бях сигурен, че е Агнета. Затаих дъх. Разбрах, че това е моето момиче. И си го взех. Останалата част от приказката е известна.

През 1971 година те се женят. Сватбата им прилича на приказка, през февруари 1973 година се ражда и първото им дете Линда:

Често ме питат какво бе особеното на сватбата ми с Бьорн? Избрахме стара готическа църква в едно приказно селце. В Швеция може да се ожените, когато пожелаете. Пристигнах в църквата с бяла рокля и в открита каляска. Цялото село ме поздравяваше. Звучеше химнът на Швеция. Когато прекрачих прага на църквата, Бени свиреше Марша на Менделсон на орган, последва хитът му Уединг. Церемонията беше кратка. След сватбата настъпи суматоха. Един полицай изгуби контрол над коня си и животното ме настъпи по крака. Докторът каза, че съм извадила късмет. Превърза глезена ми и всичко беше наред. Запътихме се за сватбената вечеря в ресторант „Уайт хорс”. Гостите бяха трийсет и девет, плюс нашия френски булдог – кучето Ада. Навън стотици хора скандираха имената ни, искаха да се срещнат с нас. Решихме да им помахаме от балкона като царските особи. Ще помня всяка минута от сватбата си! И когато остарея, ще си спомням за щастието през онзи ден.

Годината е 1974. АББА печелят Евровизия в Брайтън с хита „Waterloo” и животът им се преобръща. Пътувания, концерти, записи, участия. Стрес. В края на 1977 година Агнета ражда Кристиян:

Вярвах, че детето може да върне онова чувство на взаимност, което с успеха на групата постепенно, но завинаги си отиваше от нашите отношения.

Няколко месеца след раждането на Кристиян двойката публично обявява края на брака си. Новината хвърля в ужас феновете на АББА. На групата предстои световно турне, първото в Северна Америка. Агнета заявява, че раздялата няма да попречи на работата им. И спазва обещанието си. Два месеца бившите съпрузи обикалят света, прекарват нощите в отделни стаи. Агнета сама или с дъщеря им Линда, Бьорн – с новата си любов Лена. Фелтског изпитва истински гняв към Бьорн:

Стисках зъби и плачех на възглавницата. Знаех, че всички ме дебнат в очакване да се разпадна. Познавах Лена, бяхме дори приятелки. Не предполагах, че с такава лекота ще се настани в семейството ми.

Мъчителните отношения между двамата намират израз в един от най-големите хитове на АББА – „The Winners Take it All”. Песента оглавява световните класации. Бьорн гледа на раздялата трезво:

Когато хората открито и честно разговарят за всичко, но когато въпреки това нещата не потръгват, значи е дошло време да се разделят. Агнета и аз опитахме всичко. Не се предадохме лесно и бързо. Изминаха две години, преди да се решим на развод. Първо се срещнахме с психотерапевт и той ни накара да започнем да разговаряме. Но след две седмици и двамата се съгласихме, че разводът е най-правилното решение. Между нас нямаше лоши чувства, но имаше много сълзи. Боже мой, та ние бяхме заедно толкова години. По време на развода децата ни бяха твърде малки, за да разберат какво се случва.

След раздялата Агнета изпада в дълбока депресия. В отворено писмо до шведските медии тя пише:

Оставете ме сама. Не искайте от мен повече, отколкото мога да ви дам.

Вестниците следят всяка нейна крачка. Фелтског е принудена да сменя идентичността си. Дегизира се с перуки и дрехи дори когато отива да купи хляб. Опитва се да въдвори ред в личния си хаос:

Животът ми си има своя логика, с която съществувам. Мъжете са част от нея, но личният живот касае само мен.

След раздялата с Бьорн тя е все още непохватна и срамежлива, но много скоро открива свободата. Разбира колко всъщност е желана. И само за няколко години наваксва пропуснатото. В маратона от връзки минават хокеисти, барабанисти и бизнесмени. Но депресията не престава да я преследва. Причина за задълбочаването й са несполучливите връзки. Брита Оман, нейна приятелка и автор на единствената й биография „As I Am: „ABBA“ – Before and Beyond, Agnetha Faltskog”, разкрива:

Агнета изпитва наслада от това да завоюва един мъж. Хвърля се в обятията на всеки, който й обърне внимание. Бързо се отегчава и бяга. Невъзможността да задържи мъжа до себе си е част от травмата, получена при раздялата й с Бьорн.

Позволява си флирт дори с другия китарист на АББА Ласе Леандер.

Трябваше да покажа на Бьорн, че мога да продължа живота си. Ласе беше женен, имаше деца. Познавахме се от години, но никога не бях гледала на него като на сексуален обект. След развода бях потисната. Прекарвах часове наред сама, четях. Изпитвах ужас от хора, събрани на едно място. Заради мен АББА отказа редица турнета и участия извън Швеция.

След авантюрата отмъщение Агнета заживява с полицая Торбьорт Брандер, шеф на личната й охрана. Двамата имат бурен любовен роман. Брандер се развежда с надеждата да стане вторият съпруг на Агнета, но уви:

Една сутрин се събудих и разбрах, че той никога няма да замени Бьорн в живота ми. Имах нужда от нов мъж, от ново усещане за пълнота. Предстоеше ми да се доказвам като жена. Да бъдеш любовница е по-лесно, отколкото да поемеш ангажимента на съпруга.

Ловът на мъже продължава. Лов в абсолютна самота. Биографката Оман си спомня за този период:

Музиката вече не я интересуваше. Записваше солови албуми, защото имаше договори, които трябваше да изпълни. Имаше всичко, пари и слава, но нямаше най-важното – любов.

Агнета превъзмогва паническия си страх от летене със самолет и заминава за Лос Анджелис, където се увлича по Питър Сетера, вокалист на група Чикаго. Питър е продуцент на един от последните й солови албуми – „I Stand Alone”. В музикалните студиа Фелтског среща китариста на Мадона Брус Гайтиш и между тях пламва любов. Двамата тръгват по света да промотират албума „I Stand Alone”. Един ден обаче Агнета събира багажа на любовника си и го изпраща в хотел. С този жест връзката приключва. Емоционалният й свят отново и окончателно се срутва. Агнета търси спасение в терапията, йогата, ездата и децата. Среща д-р Томас Соненфелд. След два месеца, на 8 юли 1990 година, те се женят, за да се разделят три години по-късно:

Той е най-всеотдайният мъж, с когото съм била. Правеше всичко, за да се чувствам щастлива, но аз не можах да понеса толкова любов. Исках някой да ме тревожи, да преобръща представите ми за света, за любовта. Заситихме се един от друг и настъпи отчуждението.

Агнета с месеци не напуска имението си на остров Екерьо. И този път Брита Оман влиза дълбоко в душата й:

Страхуваше се да не я сметнат за жена, която в собствената си мъка разбива чужди семейства. Агнета беше жертва именно на подобна любов. Бьорн и Лена вече имаха две момичета.

Объркана и изолирана от реалния живот, Фелтског се впуска в поредния си любовен флирт. Този път с много по-младия от нея холандец Герт ван дер Грааф. Истински фен на Агнета, Герт ще се окаже ужасно изпитание. Холандецът е едва на десет години, когато безнадеждно се влюбва в блондинката от АББА. Редовно посещава Швеция с надеждата да я види. А през 1997 година купува къща близо до нейната. С дни и часове виси на улицата, за да я срещне случайно. И успява. В началото отношенията им са като между добри съседи, но постепенно преминават границите на приятелството. В шведската преса се появяват снимки, на които Герт и Агнета се държат за ръце. Агнета изживява бурна любов с младия си почитател. И отново всичко внезапно приключва. Така решава непостоянната Агнета.

Този път обаче срещу Фелтског се изправя не поредният зарязан мъж, а човек, готов да воюва за нея. Животът на певицата се превръща в ад. Герт й пише по няколко писма на ден, наднича през прозорците, заплашва децата й. Фелтског подава оплакване в полицията. Когато те влизат в дома му, остават шокирани – стените са облепени със снимки на Агнета, сред тях и сексуални. Холандецът заявява, че е безумно влюбен в русата от АББА, но никога не би я наранил. Съдът решава да го екстрадира. Герт твърди, че са имали пълноценна връзка, били са любовници. Фелтског отрича. Тя оприличава бившия си съсед на Джекил и Хайд:

Той беше просто добрият съсед, който се превърна в звяр.

БиБиСи прави филм за тази мистериозна история. Агнета Фелтског постепенно излиза от сянката на изолацията. Репортери я засичат в нежен танц с приятел на шведския крал Карл XVI Густав. Малко след това тя не се притеснява да афишира и страстта си към трийсет и осем годишния телевизионен водещ Макс Лагербьок. Кога Агнета ще спре най-после да използва любовта като отмъщение? Дали ще преодолее някога травмата от изоставянето? Защото любовта е съприкосновение, а не просто нещо следващо. След редица любовни трусове през 2013 година тя отново дава шанс на музиката да потече по вените й с парче, озаглавено „When You Really Loved Someone”. Микрофонът я плаши:

Не бях писала нова музика от много, много отдавна. Просто седнах на пианото и се получи. Но се страхувах за гласа си, защото не бях пяла от много дълго време. Ами ако той не е вече там?

Изминали са десет години от последния й албум и почти двайсет и пет, откакто записва парчета с темпото на световноизвестен изпълнител. Забравила е атмосферата на звукозаписното студио, фокусът й е върху семейството – децата и внуците, а не върху нотите:

Когато през 1982 година нещата с AББA приключиха, аз се оттеглих и мнозина решиха, че съм мистериозна. Но аз гледам на себе си като на земен човек. Реших да купя къща в околностите на града, за да бъда далеч от всичко и да живея като обикновен човек. Обичам шумните забавления, но само за една нощ. А после копнея да отида сред тишината. Приятелите, които идват тук, казват, че е прекалено тихо, но на мен ми харесва.

Агнета помни деня, в който продуцентът Йурген Елофшон й предлага музикално предизвикателство. Случва се през 2012 година. Фелтског знае, че той работи с изпълнители като Бритни Спиърс, Кели Кларксън и Селин Дион, но онова, което й вдъхва доверие, е фактът, че с него я свързва близка приятелка:

Обади ми се и ми каза, че Йурген Елофшон и Питър Нордал искат да ми пуснат някаква музика. Дойдоха вкъщи и чух три песни. Никога не си бях представяла, че ще пея отново, но когато ги изслушах, си казах: Господи, трябва да направя това!

Агнета се консултира с дъщеря си Линда и тя я съветва да размисли добре, преди да се съгласи, защото „всичко може да започне отначало”. Албумът е доказателство, че не всички музикални врати в живота й са затворени.

Откъс от едноименната книга, подготвена от „Сиела“.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.