Инвестиционният план на Европейската комисия: губене на време, докато Европа гори

Инвестиционният пакет на Жан-Клод Юнкер е смешно неадекватен

Европа е в бедствено икономическо положение. Икономическият растеж в еврозоната е заседнал под 1%, безработицата надхвърля 11%, а инфлацията се колебае около 0,4% – далеч под целевото равнище на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% и опасно близо до дефлацията. Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуб на богатите страни, предупреди преди броени дни, че еврозоната е затънала в стагнация и повлича надолу със себе си световната икономика. Дори папата се включи в този хор, като нарече Европейския съюз „стар и изнемощял“.

Една такава ситуация определено си плаче за спешен и решителен отговор. На 26 ноември новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи надлежно проект, на който гледа като на крайъгълния камък на своя мандат: голям инвестиционен план на стойност 315 милиарда евро. Според официални представители на ЕС това е най-доброто средство за генериране на допълнително търсене в Европа. Въпреки че това число, превърнало се във водеща новина за медиите, звучи впечатляващо, сумата зад него е дребна. И шансовете, че този пакет ще даде начален тласък за икономически растеж, както твърди Брюксел, са минимални.

Като за начало, изпълнението на плана ще започне най-рано в средата на 2015 година. Допълнителните разходи, които, надяват се авторите, ще генерират растежа, ще се разпрострат за период от три години. Освен това, по-голямата част от тези 315 милиарда евро са обект на финансово инженерство – използване на държавни гаранции за малки суми с надеждата, че те ще привлекат много повече частен капитал, част от който така или иначе трябваше да бъде отпуснат под формата на заеми за други проекти. Дори 16-те милиарда евро, рекламирани като „нови пари“, са илюзорни; тази сума е събрана почти изцяло от неизразходвани парчета от бюджета на ЕС. Друга част идва от една постоянна институция – Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), но тя е прочута със своята мудност и предпазливост, когато става дума за рисковани проекти.

Комисията се надява, че националните правителства ще подкрепят нейния инвестиционен план със свои собствени вноски. Шансовете това да се случи обаче изглеждат малки, когато Германия, безспорно най-голямата и най-кредитоспособна европейска икономика, говори само за изразходването на 10 милиарда евро за държавни инвестиции за период от три години, при това без дори да смекчи обещанието си да балансира своя бюджет догодина.

Не е достатъчно, Жан-Клод

Юнкер не е единственият виновник за плахостта плановете си. Европейската комисия разполага с малко пари. Въпреки че нейният бюджет може да бъде изразходван по-добре (тя е принудена да дава абсурдните 40% от него за селскостопански субсидии) той е едва 1% от БВП на ЕС. Предложеният от Юнкер Европейски фонд за стратегически инвестиции – средството, замислено да привлича частен капитал – и разширяването на ЕИБ може и да са смислени идеи.

Приемането на необходимите закони, намирането на точните проекти и след това привличането на съответното финансиране обаче ще отнеме месеци или по-вероятно години. Представянето на този пакет от Юнкер като отговор на сегашната икономическа стагнация е в най-добрия случай неумело, а в най-лошия – непочтено. Това може и да е опасно, защото ще осигури оправдание на правителствата да продължат с фискалните икономии в момент, когато е необходимо да правят точно обратното.

Както твърдеше нееднократно през последните месеци президентът на ЕЦБ Марио Драги, болнавата икономика на еврозоната се нуждае от решителни действия на три фронта едновременно: по-смекчена парична политика, по-бързи и дълбоки структурни реформи от страна на националните правителства и една по-благоприятна фискална политика. На първия, ЕЦБ е, макар и прекалено бавно и предпазливо, започва количествено облекчаване под някаква форма, сходно с това, практикувано от други централни банки. На втория фронт дори Франция и Италия поемат със закъснение и в известна степен с нежелание по пътя на периферията на еврозоната на провеждане на структурни реформи, които трябва, в крайна сметка, да подкрепят икономическия растеж. На третия фронт обаче се прави малко.

В изказване във Вашингтон миналия месец Драги заяви, че европейските правителства, които разполагат с фискално поле за маневриране, трябва да го използват. Когато добави многозначително: „Вие решавате за коя страна се прилага тази присъда“, той очевидно имаше предвид Германия. При сегашната конюнктура, близка до рецесията, е глупаво тя да се придържа към целта си за балансиран бюджет през 2015 година.

Германците често отговарят с позоваване на безпокойствата за „моралния риск“: страхът, че ако те разхлабят своята фискална позиция, страни като Франция и Италия няма да прокарат така необходимите, но политически трудните структурни реформи. Тези реформи обаче са много по-трудни за провеждане при липса на икономически растеж. Самата Германия е на ръба на рецесията. Ако еврозоната не се върне скоро към икономически растеж и, още по-лошо, ако се възцари дефлация, единната валута ще бъде застрашена. Ако еврото се провали, Германия ще страда и то много.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.