Доналд Туск пред предизвикателство начело на Европейския съвет
в. Индипендънт
Бившият полски премиер ще трябва да работи за консенсус на новия си пост
Когато през 2010 г. Найджъл Фараж възмути Брюксел, като сравни новоизбрания председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой с „дребен банков чиновник“ с „харизмата на мокър парцал“, той не го каза като комплимент.
Но след пет години начело на ЕС спокойният и предпазлив подход на Ван Ромпой се оказа точно това, от което лидерите на ЕС се нуждаеха в смутните времена. Поетично настроеният белгиец притежава умение, което се оказа от ключово значение за успеха на този пост: способността да се откаже от егото си. „Той има дискретен начин на действие, което, струва ми се, националните лидери оцениха – той не се опитваше да ги засенчи“, казва Ричард Корбет – бивш съветник на Ромпой, който сега е лейбъристки евродепутат.
В понеделник (днес – б.р.) Ван Ромпой се оттегля от поста си, благодарение на който председателстваше срещите на лидерите на 28-те страни членки. Замества го бившият полски премиер Доналд Туск, който в продължение на 7 години бе доминираща фигура в политическия пейзаж на страната си с население от 38 млн. души.
Според Марк Ленард, директор на мозъчния тръст Европейски съвет за външна политика, двамата имат „коренно различен“ стил на личности. Като премиер на Белгия между 2008 и 2009 г. Ван Ромпой бе принуден постоянно да посредничи между политическите сили в опит да предотврати разцепването на малката страна, състояща се от френско- и фламандскоезична общност.
„Ван Ромпой е виртуоз в изграждането на коалиции. Той е много тактичен, умее да изслушва, но освен това идва от страна и от политическа култура, където е почти невъзможно да се свърши каквото и да е, ако нямаш търпението часове наред да търсиш невероятни компромиси и да сближаваш непримирими позиции“, отбелязва Ленард.
Тези умения перфектно паснаха на тогавашния ЕС. Туск обаче прилича повече на друг политик, който за кратко беше спряган за поста на Ромпой през 2009 г. – бившия британски премиер Тони Блеър. „Туск идва, след като много дълго време е бил в доминиращата партия и е управлявал по много по-йерархичен начин „отгоре надолу“, казва Ленард.
Въпросът е дали Туск може да адаптира по-праволинейния си стил към предизвикателствата на Европейския съвет, където главната му задача ще е да бъде помирител на силни характери, за да се постигат компромиси. „Трябва да умееш да постигнеш консенсус между 28 примадони“, казва Корбет.
Европейският съвет е форумът на лидерите на страните членки на ЕС. И ако голяма част от конкретната политика в ЕС се прави чрез диалог между Еврокомисията, Европарламента и по-ниските нива на националните правителства, големите въпроси обикновено се решават на върха. Веднъж на няколко месеца шефовете на 28-те правителства се събират, за да си блъскат главите над теми като бюджетите, икономическата политика и външните работи. Това не са хора, които работят заедно всеки ден. Повечето от тях са свикнали да става тяхното в национален мащаб. И ето че изведнъж те се оказват заедно и не могат да направят нищо, ако всички около масата не са съгласни“, отбелязва Корбет.
Председателят на Европейския съвет сондира различните мнения на лидерите преди срещите на върха, опитвайки се да прецени колко може да отстъпи всеки. После той (или тя) може да насочва дебата, избирайки реда на изказванията, и след това да предлага компромиси, когато нещата неизбежно зациклят.
По-рано този пост се заемаше на ротационен принцип, но съгласно Лисабонския договор от 2007 г. стана постоянен.
Шейсет и шест годишният Ван Ромпой бе първият титуляр на поста и по всеобщо убеждение вдигна летвата много високо. Оказа се, че той няма нищо общо със скучния образ, който Найджъл Фараж се опита да му лепне. Ромпой изпъкна със сдържано чувство за хумор и симпатична ексцентричност, довели го дотам да издава книги с хайку.
Но ЕС еволюира и назначаването на Туск е значителна промяна в баланса на силите, след като блокът започна бързото си разширяване на изток точно преди 10 години. Туск е първият лидер от Източна Европа – и от бившия съветски блок, заемащ върховния пост в ЕС. Той е изявен критик на Русия след избухването на украинската криза и назначаването му праща силен сигнал към Москва.
Русия, която става все по-активна, няма да бъде единственото предизвикателство за 57-годишния Туск. Най-лошото от кризата на еврозоната може и да е отминало, но безработицата си остава все така висока, а икономиките едва се съживяват. Опитът, който Туск има, е обещаващ. Като премиер на Полша в периода 2007-2014 г. той успя да постигне растеж в един континент, обхванат от рецесия. При растящото недоверие към ЕС лидерите се надяват, че един политик, който не е от традиционните центрове на влияние – Франция, Германия или богатия Север – ще помогне да се прехвърлят мостове над някои разделителни линии.
БТА