Обама и Пентагонът имат трудни отношения

Робърт Бърнс
Асошиейтед прес

Президентът Обама държи реч във военната академия в Уест Пойнт. Снимка: от тв екрана

При посещение в Афганистан по време на първия мандат на президента Барак Обама тогавашният министър на отбраната Робърт Гейтс с изненада открива, че в щаба за специални операции на армията има пряка телефонна линия, даваща възможност за връзка с високопоставен член на екипа по въпросите на националната сигурност в Белия дом.

„Накарах ги да я прекъснат, още докато бях там“, разказа Гейтс миналия месец, спомняйки си както е открил. „Казах на командирите: Ако ви се обадят от Белия дом, казвате им да вървят по дяволите и ми звъните на мен“.

За Гейтс въпросният телефон в Кабул сякаш е олицетворение на опитите на Обама да упражнява тотален личен контрол върху работата на Пентагона и да централизира процеса на вземане на решения в Белия дом. Тези упреци по-късно ще бъдат остро изразени публично и от приемника на Гейтс, Лион Панета.
Третият шеф на Пентагона при Обама, Чък Хейгъл, бе избран, отчасти защото уж минаваше за по-благоразположен към съветниците на президента. Но с времето Хейгъл също започна все повече да се разочарова от това колко изолирано се държи Западното крило.

Подобни оплаквания на хора от кабинета е имало и преди, но при шестгодишното управление на Обама търканията между Белия дом и Пентагона станаха особено явни. Това изглежда вече се отразява дори на способността на президента да намери заместник на Хейгъл, който се оттегли миналия понеделник под натиска на държавния глава.

Само няколко часа след като той освободи поста, бившата сътрудничка на Пентагона Мишел Флурной се обади на Обама, за да каже да не я имат предвид като възможен нов министър на отбраната – макар да бе смятана от мнозина за предпочитаният избор на президента, с което можеше да стане първата жена на тази длъжност.

Официално Флурной посочи семейни причини, но според близки до нея хора тя се е опасявала, че може да бъде ограничавана като Хейгъл, и че вероятно ще почака да види дали няма да може да получи поста, ако през 2016 г. президент стане един друг демократ – Хилари Клинтън.

Евентуалната номинация на Обама ще влезе в екип по въпросите на националната сигурност, който търпи сериозни упреци за реакцията си заради възхода на групировката „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Президентът одобри въздушни удари и в двете страни и изпрати около 3000 американски военнослужещи, които да обучават и подпомагат иракските сили за сигурност.

Той обаче отказа да изпрати там американски сухопътни и настоя, че военната кампания няма за цел да сваля сирийския президент Башар ал Асад, чиито продължаващи вече три и половина години удари срещу цивилни създадоха условия да се стигне до хаоса, позволил възхода на „Ислямска държава“.

Външнополитическото положение не изглежда така, както Обама си го представяше, когато се кандидатираше за Белия дом и обещаваше да сложи край на войните в Ирак и Афганистан.

В Пентагона го смятат за прекалено подозрителен към военните и склонността им да използват сила за решаване на проблеми. Според някои в Пентагона подходът на президента към армията е твърде хладен и резервиран в сравнение с този на предшественика му Джордж У. Буш, който показваше по-голяма готовност да подкрепи военните и да приеме преценките им.

Стивън Бидъл, който е бил съветник на американски бойни командири, каза, че Белият дом е станал жертва на синдрома на „груповото мислене“ и е недоверчив към съвети или гледни точки, които противоречат на неговите.

„Това е лош начин да се прави политика“, каза Бидъл, който е и преподавател по политология в Школата за международни отношения „Елиът“ към Университета „Джордж Вашингтон“.

Няколко длъжностни лица от Белия дом, сферата на отбраната и правителството говориха (пред АП – б.ред.) за отношенията между президента и Пентагона, но пожелаха анонимност, тъй като нямаха разрешение да го правят публично.

Що се отнася до процеса на вземане на решения във външната политика, Обама разчита особено на съветника си по националната сигурност Сюзан Райс и шефа на канцеларията си Денис Макдоноу. Държавният секретар Джон Кери е съумял да си извоюва някои сфери на влияние, особено по въпросите на преговорите за иранската ядрена програма. Някои в Пентагона казват, че все по-близки стават отношенията между Обама и председателя на съвета на началник-щабовете на САЩ, генерал Мартин Демпси.

Но според високопоставени длъжностни лица в отбранителното ведомство се увеличава негодуванието от липсата на политическа насока и яснота от страна на Белия дом, което на свой ред пречи на военните да реагират с подходящи темпове на бързо развиващите се събития по света. Препоръките на Пентагона за политиката често стават предмет на изчерпателни разисквания на заседания в Белия дом, които могат да стигнат до задънена улица, забавяйки по този начин решенията и понякога пораждайки неясноти.

Според длъжностни лица през изминалата година ръководството на американското министерство на отбраната е било особено объркано от мудните разисквания в Белия дом за действията на Русия срещу Украйна и възхода на въоръжените бойци от „Ислямска държава“.

По думите на длъжностни лица тази есен Хейгъл изпратил на Райс меморандум за Сирия, отразяващ възгледите на военни командири, според които стратегията на Обама е непоследователна, с твърде много еднократни решения. Като пример се посочва снабдяването на кюрдските сили, които се бият с въоръжените бойци от „Ислямска държава“ в сирийския град Кобане. Хейгъл и военни командири били особено загрижени от липсата на яснота за позицията на Обама по отношение на Асад.

Що се отнася до Украйна, по думите на длъжностни лица, Хейгъл притиснал Белия дом да ускори проточилия се дебат дори за оказване на невоенна подкрепа на украинските сили, както и да потърси нови варианти, когато осигурената от правителството помощ се оказала неефективна за възпиране на подкрепяните от Русия бунтовници.

Съветниците на Обама отричат Хейгъл да е бил уволнен, защото се е опълчил на президента. Те казват, че бившият сенатор от Републиканската партия не е бил подходящ за тази длъжност, на която изглежда никога не се е чувствал добре. Съветниците също така защитиха продължителните вътрешни дискусии в Белия дом, посочвайки, че процесът по вземане на решения от Обама отразява сложността на проблемите.

Освобождаването на Хейгъл предизвика вълна от спекулации на експерти по външна политика за начините, по които президентът може да поправи отношенията си с Пентагона – от това да уволни съветниците си в Западното крило до обновяване на Съвета за национална сигурност към Белия дом, чийто личен състав се увеличи неимоверно от няколко десетки сътрудници през 70-те години до над 400.

Но Гейтс, бившият шеф на министерството, който изрази притесненията си на форум миналия месец в президентската библиотека „Роналд Рейгън“ в Калифорния, заяви, че проблемът е в самия президент. „Когато президентът иска силно централизиран контрол в Белия дом, до степен на всеобхватен контрол, за какъвто говоря в момента, това не е бюрократичен, а политически въпрос“, каза той.

БТА