Русия се отказва от газова връзка с ЕС за сметка на доставки за Турция

Стивън Бирман
Иля Архипов
Елена Мазнева

Русия се отказа от планиран газопровод, натъкнал се на съпротива от Европейския съюз, защото би заобиколил Украйна, и вместо това се захвана по-сериозно с планове за доставка на повече гориво за Турция.

Решението за изоставяне на проекта „Южен поток“ на стойност 45 милиарда долара е поредният признак, че икономическите връзки на Русия с Европа продължават да се влошават на фона на продължаващата криза в Украйна. Трасето под Черно море щеше да осигури на руската компания Газпром по-пряк път за задоволяване на газовите нужди на континента. Европейският съюз се противопостави на този план, защото той би намалил възможностите за влияние на Украйна върху нейната съседка.

Президентът Владимир Путин се мъчи да не позволи Русия да изпадне в рецесия във време на поевтиняване на петрола и продължаващи санкции заради извършеното от страната анексиране на Крим. Вместо „Южен поток“ Русия ще се съсредоточи върху доставяне на газ за Турция по различен тръбопровод през Черно море, каза вчера Путин след среща с турския си колега в Анкара.

Решението е „класически случай на размяна на енергиен достъп срещу политическо и икономическо сътрудничество“, заяви Крис Уифър от консултантската фирма „Макро адвайзъри“ в Москва. „Путин очевидно се надява, че с разширяване на отношенията с Турция ще се компенсират по някакъв начин трудните търговски връзки с ЕС“, каза той.

Решението гарантира, че тръбопроводите през Украйна ще продължат за имат съществено значение за енергийните доставки за Европа в идните години. ЕС поиска държавите членки да спрат изграждането на части от тръбопровода, свързващи Русия с България. Русия не може да започне да изгражда подводен тръбопровод и да спре при България, каза Путин след среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Ненужни разходи

„Проектът е закрит“, заяви вчера пред репортери в Анкара шефът на Газпром Алексей Милер. През последните три години Газпром похарчи 487,5 милиарда рубли (9,4 милиарда долара) за „Южен поток“ и модернизиране на руските тръбопроводи, които щяха да го снабдяват, показват налични данни. Част от тази инфраструктура може да бъде използвана за отделна връзка към Турция.

Спирането на проекта може да спести на Газпром ненужни разходи, защото и без това има достатъчен капацитет за доставки за Европа, каза бившият анализатор на газовото министерство на някогашния Съветски съюз Михаил Корчемкин.

„Няма да има никакъв нов тръбопровод към Европа“, каза Корчемкин, който е основател на фирмата „Ийст Юръпиън газ аналисис“ в Малвърн, Пенсилвания. „В крайна сметка това може би не е най-лошата новина за компанията“, заяви той.

Русия ще се съсредоточи върху доставяне на газ за Турция по тръбопровода „Син поток“, като увеличи доставките с 3 милиарда кубически метра на година и понижи цената с 6 процента от 1 януари, каза той.

„Пренасочване на потока“

„Ако Европа не иска да го осъществи, тогава това значи, че той няма да бъде осъществен“, каза Путин за „Южен поток“. „Ние ще пренасочим потока на нашите енергийни ресурси към други райони на света“, заяви той.

Русия планира да подготви алтернатива за компаниите, подписали договори за тръбопровода „Южен поток“, каза енергийният министър Александър Новак. Договорите за доставка и междуправителствените споразумения във връзка с проекта остават сила, каза той. Страната също така ще ускори други проекти за износ на втечнен природен газ, каза Путин. Партньори на Газпром в участъка от тръбопровода в Черно море бяха ЕНИ, „Електрисите дьо Франс“ (Е Де Еф) и „Винтерсхал“.

Турска тръба

Вместо „Южен поток“ Газпром и турската компания „Бору хатларъ иле петрол ташъма“ планират да изградят тръбопровод, който да може да доставя 63 милиарда кубически метра на година от Русия за Турция. Инфраструктурата, построена при подготовката за „Южен поток“, ще бъде използвана за тази тръба, каза Милер от Газпром. Около 20 процента от този капацитет, т. е. 14 милиарда кубически метра, ще отидат за Турция, каза Милер. Останалите ще бъдат доставени на Балканите по тръбопроводната мрежа на Турция, каза той.

„Това е план Б“ заяви в имейл старши сътрудникът в Центъра за стратегически международни изследвания Едуард Чоу. По думите му той позволява на Русия първоначално да обслужва засиленото търсене в Турция и на Балканите, като същевременно избягва риска от транзит през Украйна, а после да увеличи капацитета, когато бъде изградено трасето. „Той е по-малко рисков от първоначалния „Южен поток“, но все пак е скъп в момент, когато финансите на Газпром и Русия са сериозно ограничени“, каза Чоу.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.