„Южен поток“ – жертва на украинската криза и спадащите енергийни цени

Дмитрий Жданников
Ройтерс

Газопреносната мрежа за газ от Русия в Европа.Виждат се Северен поток, Син поток и др.

Руският проект за газопровод „Южен поток“, на стойност 40 милиарда долара, стана жертва на спадащите цени на енергоносителите, застиналото европейско търсене и политическия конфликт между Европейския съюз и Москва заради кризата в Украйна.

Русия обяви снощи, че прекратява проекта за доставка на газ до Европа, с който се заобикаля Украйна. Москва се мотивира с възраженията, издигнати от ЕС, и обяви Турция за свой предпочитан партньор.

„Южен поток“ трябваше да доставя 63 милиарда кубични метра газ годишно, което покрива над 10 процента от европейското търсене. От Русия през Черно море газопроводът трябваше да достига ЕС и да заработи до края на десетилетието, укрепвайки руската роля на доминиращ регионален доставчик.

Тази година обаче проектът бе подложен на все повече критики. Кризата в Украйна накара Брюксел да замрази процеса на одобрение, а освен това газопроводът се натъкна на проблеми, свързани със слабото търсене на газ в Европа и с енергийните цени, подкопаващи неговата рентабилност.

„Мисля, че вероятността да бъде изграден „Южен поток“ сега е близка до нула“, посочи Пиер Ноел, старши сътрудник, занимаващ се с икономиката и енергийната сигурност към Международния институт за стратегически изследвания (IISS).

Щеше да се наложи „Южен поток“ да продава при еквивалент от 9,5-11,5 долара за милион британски термални единици* (mmBtu), включително 30 % експортно мито, сочат оценки. Средните европейски цени на спотовите пазари варират между 6 и 9 долара за милион британски термални единици тази година.

Спадащите цени на газа, обвързани с петрола, и по-ниските продажби вероятно ще бъдат причина Газпром да излезе на червено тази година, посочи Михаил Корчемкин от East European Gas Analysis, допълвайки, че това ще накара компанията да намали инвестиционната си програма.

Руската държавна компания Газпром продава повечето от газа си с договори, обвързани с петрола. Тъй като цените на черното злато се сринаха с над 40 % от юни, а търсенето на газ в Европа намаля с 10 % спрямо 2010 година, приходите на Газпром значително се понижиха. Отказът от проекта може да намали отрицателния паричен поток на Газпром през 2014-2017 година, допълни Корчемкин. Газпром покрива почти една трета от европейското търсене на газ, което пък възлиза на 80 % от приходите на компанията.

Отказът от „Южен поток“ отразява вътрешния руски натиск, свързан с това къде да се инвестират ограничени ресурси в момент, когато санкциите нанасят удар, отбеляза Карлос Паскуал, научен сътрудник от Center on Global Energy Policy към Колумбийския университет. Той има предвид западните санкции заради ролята на Москва в украинската криза. По-трудно е, по-скъпо е да се стигне до капитал, при това най-бързо растящите газови пазари в света са в Азия, а Русия на практика няма капацитет за износ към азиатския пазар, допълни той.

Дали наистина е мъртъв?

Обявяването на отказа от „Южен поток“ стана при посещението на руския президент Владимир Путин и ръководителя на Газпром Алексей Милер в Турция. По време на визитата Путин предложи изграждането на газопровод до Турция, както и отстъпка в цената на руския газ.

Не мисля, че Путин блъфира. Мисля, че той наистина се приспособява към една фундаментално нова геополитическа ситуация в Европа, твърди Ноел. Идеята за пренасочването на „Южен поток“ към Турция, която не е член на ЕС, не е нова и е определяна от някои като политическа игра на Русия, за да получи подкрепата на страните членки на ЕС, които поддържат газопровода.

„Южен поток“ разкри пукнатини в стратегията на ЕС, тъй като Унгария, Австрия, Сърбия и България, наред с други страни, го възприемат като решение на евентуалния проблем с нарушаването на газовите доставки през Украйна, което се случи три пъти през последното десетилетие. Брюксел, от друга страна, го възприема като укрепване на енергийните позиции на Москва в Европа.

Алтернативата към Турция е още по-неясна, отколкото пряката възможност към Европа, посочи финансов съветник, запознат с въпроса и пожелал анонимност. Отстъпката в цената на газа, предложена на Турция, хвърля допълнителни съмнения върху един проект, който и без това е икономически несигурен и капацитетът му би бил прекалено голям, за да получава само Анкара цялото количество газ. Доставките ще надвишават четири пъти турското годишното търсене.

Дори и да отива в Турция, повечето от газа ще стига до Европа, така че възниква въпросът защо да се поема транзитен риск, вместо да се опита да бъдат преодолени разногласията между Русия и ЕС и газът директно да постъпва в Европа, както първоначално се планираше, допълва съветникът.

БТА

*Британски термални единици – символ Btu понякога BTU – е традиционна единица енергия, равна на 1055 джаула. Тя е приблизително равна на количеството енергия, необходима за отопление на 1 паунд (0,454 кг) вода, от 3,8 градуса по Целзий до 4,4 градуса по Целзий – бел. прев.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.