Южен поток като провал на Путин

„Отказът от Южен поток е голям неуспех за Путин“ извежда в заглавие влиятелният британски икономически всекидневник „Файненшъл таймс“. Изданието посочва, че подписаният меморандум между Русия и Турция не може да бъде сериозна алтернатива на „Южен поток“.

Според вестника тълкуването на Путин, че отказът от проекта е загуба за Европа и печалба за Турция, не отговаря на действителността. Руският президент е принуден да изостави дългогодишен проект. Това е стратегически неуспех за Русия и оправдава последователната позиция на ЕС по този въпрос.

Според вестника на „Газпром“ щеше да му се наложи да плати голяма част от цената на проекта, а имайки предвид, че търсенето на газ в Европа не се увеличава, отчасти поради възхода на възобновяемите източници, винаги е било съмнително дали бизнес проектът на стойност 50 милиарда долара е изгоден.

Изданието коментира, че за Путин в случая с „Южен поток“ икономиката винаги е била на второ място след политиката. Голяма част от газа, който Русия продава на Европа, се транзитира през Украйна. Това дава на Киев рядка възможност да влияе на Москва и „Файненшъл таймс“ отбелязва, че един нов газопровод, паралелно със „Северен поток“, щеше да позволи на Русия да заобиколи проблемния си съсед и да намали по този начин възможностите да се съпротивлява на натиска на Москва.

Газопроводът също така би затвърдил влиянието на Русия в голяма част от Югоизточна Европа, включително в България, Унгария и Сърбия. Според „Файненшъл таймс“ схващането, че едно ново руско споразумение с Турция осигурява стратегическа алтернатива, е погрешно. Турция не е достатъчно голям клиент, за да замести европейския пазар, който „Южен поток“ щеше да обслужва. Освен това всеки план на Москва да пренася газ през Турция за ЕС, ще се натъкне на същите проблеми като тези на „Южен поток“, допълва вестникът.

Европа трябва да потърси нови източници за доставка на газ и затова трябва да преразгледа плана за газопровода“Набуко“, пише „Файненшъл таймс“. Неуспехът с „Южен поток“ и лансираният от Путин „завой към Азия“ издава стратегическа уязвимост на Русия. Путин иска да продава газ на нови пазари, но той влоши отношенията си с най-големия си газов клиент. Русия няма няма какво да продава на света освен ресурсите си, а това става все по-трудно, заключава изданието.

Списание „Форин полиси“ посочва в статия, озаглавена „Мечтите на Путин за газопровод“, че „Южен поток“ е станал жертва на кризата в Украйна, че спирането му показва, че има граници на енергийния тормоз, който Москва упражнява. С отказа си от газопровода Путин изглежда признава, че европейските санкции почти са торпилирали финансовите перспективи пред мащабния проект, а продължителният отпор на Европейския съюз и някои държави членки като България, са го обрекли на провал, пише списанието.

Според „Форин полиси“ вероятното прекратяване на „Южен поток“ е удар по опитите на Русия да изолира още повече Украйна, като същевременно продължи да доминира на европейския енергиен пазар. Ако преговорите с Турция продължат с бързи темпове, тя може да направи още една стъпка към осъществяването на отдавнашната си мечта да стане енергиен център за Европа, дори сближаването с Москва да крие заплахата да отдалечи Анкара още повече от Брюксел.

За ЕС оттеглянето на Путин е равнозначно на победа на върховенството на закона, както и на победа в битката за влияние над държавите от бившия съветски блок в Централна и Източна Европа, отбелязва списанието и посочва, че бюрократите все още се опитват да разберат дали „Южен поток“ наистина е „мъртъв или е на животоподдържащи системи“.

Според „Форин полиси“ съдбата на газопровода показва задълбочаващите се различия между страните от ЕС, които са на позицията на Брюксел и тези, които клонят към Москва. Изданието отбелязва, че Унгария нееднократно е противоречала на ЕС и все повече се е приближавала към Путин и Москва, като не се е подчинила на Брюксел и е одобрила строителството на „Южен поток“.

„Форин полиси“ пише, че България от своя страна нееднократно го е блокирала и че българското правителство е приело резервите на Брюксел по въпроса за законността на тръбата, въпреки че отказът от газопровода може да струва на балканската страна 400 милиона долара на година от така нужните й приходи от транзитиране на газ.

Само дни преди изненадващо оповестената новина от Путин български длъжностни лица разкритикуваха опитите на Русия да затегне енергийната си примка около бившите сателитни държави, особено като пречи на търсенето на газ в Европа. По думите на цитиран от „Форин полиси“ енергиен експерт от Центъра за наука и международни отношения „Белфър“ към Харвардския университет такова публично отдръпване е български сигнал за Брюксел и Вашингтон: „Ние не сме на страната на Русия“.

Още по темата: Скоропостижната кончина на „Южен поток“ изненада Европа

Скоропостижната кончина на „Южен поток“ след осем години преговори и скъпоструваща подготовка изненада не само европейските политици, но дори и чуждестранните участници в проекта, пише „Комерсант“. Печатът в Русия коментира изявленията на президента Владимир Путин и на шефа на „Газпром“ Алексей Милер в понеделник при посещение в Турция, че проектът за газопровода е закрит. Реакциите в ЕС вчера „бяха различни – от прецизно демонстрирано безразличие минаваха през открито недоверие и стигаха до възмущение“, обобщава „Комерсант“.

Още през декември 2012 г., когато се полагаха основите на „Южен поток“, Алексей Милер заяви, че „проектът намери абсолютно търсене на пазара“, а всички количества „вече са разпределени“. Вчера обаче се затрудни да отговори какво ще стане сега с тези договори, посочва „РБК дейли“.

Замразяването на проекта ще причини на европейските компании щети най-малко за 2,5 милиарда долара. Оценки на загубите правят и ръководствата на балканските страни, през които трябваше да мине газовата тръба. А Европейската комисия вече заяви, че никой няма да компенсира щетите, пише „Вести“.

Накратко, Балканите реагират на съобщението с „разочарование и надежда, че проектът все пак ще бъде осъществен. В газопровода се инвестираха пари, на него се разчиташе, а ето че проектът е замразен. И виновник е самият Евросъюз“, добавя електронният вестник.

ЕС смята да обсъди проблема идната седмица, напомня „Новие известия“. Европейската комисия ще иска от Русия обяснения за отказа й от проекта, а Сърбия ще настоява за обяснения от Русия и ЕС; освен това, Белград би желал да получи от Русия потвърждения, че Сърбия няма да остане без горива през зимния период.

Българският външен министър Даниел Митов съобщи, че страната му приема едностранното решение на Русия за излизане от проекта, и обвини Москва, че не спазва международните правила, отбелязва „Ведомости“.

Администрацията на САЩ е убедена, че решението на Русия произтича от състоянието на руската икономика и международните санкции срещу федерацията, цитира „Московский комсомолец“ коментар на Сюзън Райс, съветничка на президента Барак Обама по националната сигурност.

„Руската икономика има проблеми тази година. Курсът на рублата спадна с 37 на сто, нарасна изтичането на капитали, МВФ дава неутешителни прогнози“, каза Райс на пресконференция във Вашингтон. По думите й тук личи „същественото влияние“ на международните санкции, а „Южен поток“ вероятно няма да бъде осъществен. „Според нея, това ще съдейства за укрепване на енергийната сигурност на Европа“, допълва „Московский комсомолец“. С отказа си от „Южен поток“ Владимир Путин постави натясно експерти и еврочиновници, констатира „Газета“.

Дори след денонощие все още нямаше ясни коментари от първите лица в ЕС. Или са били изненадани от действията на руския президент, или всичко са знаели предварително и са сключили тайна сделка с Путин, предполага изданието. Руският президент е майстор на тайните политически комбинации, изтъква „Газета“.

Путин може да е бил принуден да отхвърли „Южен поток“ заради непримиримата позиция на Запада, според която газопроводът е най-вече антиукраински проект, целящ Киев да изгуби доходите от транзит на руски газ, гласи едно от мненията, цитирани в текста.

Но според друга, „конспирологична версия“, Владимир Путин има тайна сделка със Запада, включваща закриване на „Южен поток“ и отказ от руска експанзия на европейския газов пазар „в полза на втечнения природен газ от САЩ. В отговор САЩ и ЕС ще натиснат Киев, за да спре той бойните действия“ срещу сепаратистки Донбас, разказва всекидневникът. Той припомня постъпилите междувременно съобщения, че украинската армия е постигнала с отцепниците споразумения за спиране на огъня и изтегляне на войските.

Показателно е според „Газета“, че изявленията за „Южен поток“ и украинските спогодби идват в навечерието на насроченото за четвъртък послание на президента Путин към руския парламент. Ако не сензации, се очаква поне Русия да заеме ясни позиции в отношенията със Запада и с Украйна. В посланието може да бъдат огласени и други части от „тайната сделка“ за „Южен поток“.

Политологът Станислав Белковски обаче е сигурен, че „доверието между Путин и западните лидери е изгубено, а без доверие не се сключват никакви сделки“, пише „Газета“. Спирането на огъня впрочем е планирано едва за следващия ден – 5 декември. Според кремълски източници Путин подготвя документа лично и никой не знае съдържанието, се казва в материала.

Вместо „Южен поток“ руските държавни ведомства ще разработят строежа на друг газопровод – до Турция, а от терминал на турско-гръцката граница газът ще се продава на страни от ЕС, припомня „Росийская газета“, чиито експерти описват възможни варианти за прокарването на бъдещите тръби. Освен преките загуби от напразните инвестиции и колосалните политически и организационни усилия, от неполучените ползи под формата на транзитни такси, страните от ЕС губят възможността да изградят изцяло европейска верига за газови доставки. Рисковете от украинския транзит остават, дори се множат, а в перспектива пред ЕС се очертава и засилване на турското влияние върху европейските дела.

При това изчезва един лост за натиск върху Русия – твърде големият инфраструктурен проект, който бе зависим от властите в Брюксел, заявява пред руския официоз аналитикът Иван Капитонов. „Европа без съмнение много ще съжалява за лекомислието си. Руснаците са непобедими“, твърди авторът на коментар във „Вечерняя Москва“. „Печално е, че в най-ново време цивилизовани уж страни се „удушават“ с взаимен шантаж. Обаче – на война като на война. А наближава студена зима. Ето за какво трябва да се замислят европейските ни колеги“, добавя коментаторът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.