Настъпление на турското ислямско образование

Джан Сезер
Ройтерс

Турция става свидетел на рязко засилване на религиозното образование при извършените реформи, които президентът Тайип Ердоган представя като защита срещу моралния упадък, но които опонентите разглеждат като нежелателен опит за формиране на една „по-ислямска“ нация.

Почти един милион ученици са записани в училищата „имам хатип“ тази година, което е много повече от едва 65-те хиляди през 2002 г., когато Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която е с ислямистки корени, дойде на власт, каза той по време на откриването на едно от училищата в Анкара миналия месец.

В тези училища момчета и момичета се обучават отделно и има около 13 часа седмично допълнително ислямско обучение извън редовната учебна програма, включително изучаване на арабски език, на Корана и живота на пророка Мохамед.

„Когато няма подобно нещо като религиозна култура и духовно образование, сериозни социални проблеми като пристрастяване към наркотици и расизъм запълват празнината“, каза Ердоган на симпозиум за политиката за борба с наркотиците и общественото здраве по-рано тази година.

В стремежа за създаване на повече учебни заведения от типа „имам хатип“ обаче, части от училища бяха преобразувани, което предизвика протести от родители, които искат светско образование за децата им.

Ние сме срещу ръководенето на образованието от религиозни правила, каза Илкнур Бирол, говорителка на инициативата „Не пипайте моето училище“, група за подкрепа на разгневени родители. Тази система не е насочена към младежи с перспективи за развитие, насърчавано от науката, а към поколение, което цени подчинението, каза Бирол. Филиз Гурлу, майка на ученик в училището Кадир Резан Хас в Истанбул, където една от двете сгради е била преобразувана в база на „имам хатип“, каза, че учениците от началното училище сега са натъпкани в една единствена сграда.

Библиотеката, лабораторията, кабинетите с компютри и кабинетите по музика бяха в иззетата част, така че децата повече нямат достъп до там, каза тя. Някои класни стаи нямат достатъчно място. Това не е било планирано и сега децата просто не могат да се поберат, каза тя.

Спорът за образованието създава разцепление в турското общество, датиращо от 20-те години на миналия век, когато Мустафа Кемал Ататюрк създаде светска република от руините на османска теокрация, премахвайки исляма от обществения живот, заменяйки арабицата с латиница и насърчавайки западния начин на обличане.

Ердоган, който спечели първите преки президентски избори през август с 52 процента, се представя като защитник на правата на религиозните, възстановявайки баланса след десетилетия кемализъм.

„Ако по време на образованието си нашите младежи биват отдалечавани от техния език, история, предци, култура и цивилизация, това означава, че има много сериозен образователен проблем“, каза Ердоган във вторник на национален конгрес за образованието.

Опоненти казват, че неговият стил на управление, даващ преимущество на това, което той смята, че е волята на мнозинството, означава, че техните желания са игнорирани. Хюсеин Коркут, директор на Асоциацията на завършилите училищата „имам хатип“, каза, че има силно търсене на училища „имам хатип“, но неговото твърдение е базирано върху проучвания само в три региона – силно консервативните окръзи Кайсери, Коня и Ерзурум. Той посочи, че асоциацията напразно е призовала правителството да извърши национално проучване.

Промените във видовете училища се решават от местни бюрократи по доста произволен начин. Определено това се прави прибързано, каза Ъшък Юзюн, координатор на Инициативата Реформа на образованието, изследователски център в истанбулския университет Сабанджъ. Министерството на образованието не отговаря на исканията за коментар, но правителството твърди, че промените се извършват заради наличието на желание за това. Министърът на образованието Наби Авджъ каза през ноември, че търсенето на училища „имам хатип“ се е увеличило през тази и миналата учебни години.

Реформите, извършени по време на управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), имат за цел да възстановят баланса след десетилетия светско управление. Прогимназиалните религиозни училища бяха закрити през 1997 г. под натиска на светската армия, след като ръководеното от ислямисти правителство бе отстранено от власт.

Светското правителство след това е опитало да отслаби религиозните училища, като е усложнило изпитите за влизане в университети, за да стане по-трудно за учениците от религиозни училища да бъдат приети във ВУЗ-ове.

Това бяха наистина пагубни дни. Надявам се Аллах никога да не направи така, че отново да живеем в дни като тогавашните, каза Ердоган на откриването на училище миналия месец.

Учениците в началните училища вече не рецитират силно националистическата клетва в началото на всяка седмица, започвайки с думите „Аз съм турчин“, завет от Ататюрк.

Класирането при влизането в университетите бе преразгледано през 2011 г., така че учениците от училищата „имам хатип“ повече да не са поставяни в дискриминиращо положение, а забраната за носене на ислямски забрадки в средните училища бе вдигната (през септември – бел. ред.).

Голямото парламентарно мнозинство също така даде възможност на ПСР да прокара набързо промени през 2012 г., включително позволяване на религиозно образование в основните училища, което преди е било ограничено до учениците от гимназиите. Макар някои от действията да разгневиха светските опоненти на Ердоган, големите реформи, извършени през изминалото десетилетие, увеличиха броя на учителите и увеличиха годините на задължително образование. Андреас Шлайхер, експерт по образованието от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, каза, че резултатът е бил подобряване на средните резултати от тестове за 15-годишните през десетилетието до 2012 г.

Турция все още има да извърви дълъг път, за да се изравни с индустриалния свят в образованието. Но само ако погледнете обема на промените, които бяха извършени, и като качеството, и като обективност, това все пак е забележително, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.