Страхове от нова диктатура на национализма в Сърбия

Душан Стоянович
Асошиейтед прес

Когато националистическата истерия обхвана Балканите преди четвърт век, Аслан Балай, етнически албанец от Косово, направи нещо немислимо – той се премести в Сърбия и отвори пекарна, когато хора като него бяха възприемани като врагове.

Балай остана до сръбските си съседи дори когато двете нации влязоха във война в края на деветдесетте години, успявайки да избегне насилие в най-тъмните дни на кръвопролитията.

И когато той си мислеше, че времената на страх и отмъщение са отминали, през октомври екстремисти нападнаха неговата пекарна, надупчвайки я с куршуми и хвърляйки ръчна граната, която изпочупи прозорци и врати, маси и столове.

„Мислех, че сме в 21 век“, казва 50-годишният баща на четири деца. „Никога не съм мислел, че това може да се случи, особено пък сега“, добави той.

Почти 20 бизнеса на малцинства бяха обект на нападение заедно с този на Балай в поредица координирани атаки, предизвикани от конфликт на стадион, който върна спомените за епохата на покойния сръбски лидер Слободан Милошевич, разпалвал етническа омраза в страната си, за да води войни срещу балканските съседи.

Езикът на омразата е в подем. Антизападна пропаганда изпълва радиочестотите. Либералните журналисти се свалят от ефир. Националистите говорят за преначертаване на балканските граници. И докато Русия и Западът са в сблъсък заради Украйна, Сърбия попада твърдо в лагера на традиционния си наставник Москва, дори и да се опитва да напредне към членство в ЕС. „Някой иска да ни напомни за деветдесетте години“, каза правителственият омбудсман Аника Мускиня-Хайнрих. „Това е тревожно.“

Сърбия, чиято стабилност е жизненоважна за мира във все още размирните Балкани, ври от етническо и социално напрежение, което избухна след като фенове се сбиха по време на квалификационния мач от европейското първенство по футбол между Сърбия и Албания. Боят, в който участваха футболисти и фенове заради албанското знаме, което прелетя над стадиона, предизвика най-много безредици в многоетническата северна част на Сърбия, откъдето е Балай.

Все по-острата реторика на сръбските националисти, толерирана, ако не окуражавана от правителството, накара мнозина да се запитат дали не се е върнала политиката на Милошевич, независимо от прокламираната проевропейска позиция, застъпвана от сегашното ориентирано надясно правителство на премиера Александър Вучич.

Критиците предупреждават, че засилващите се проруски и консервативни настроения са изместили либералните критици и заплашват трудно спечелената демокрация в страната. Вучич, който спечели подкрепата на Запада за това, че обеща да осъществи проевропейски политически и икономически реформи, бе обвинен удома за втвърдяването на неговата власт чрез подтискане на несъгласието и задушаване на медиите.

„Никога не е било така, никога“, заяви Оля Бечкович, известна журналистка. „Само погледнете телевизиите. По никоя вече няма критики“, казва тя.

Много популярното политическо предаване на Бечкович неотдавна бе спряно от програмата на телевизия Б92, частна телевизия, която някога бе водеща в либералното, продемократично движение, доведело до падането на Милошевич от власт през 2000 г. Тя каза, че Вучич лично се намесвал, за да повлияе на избора й на гости и други аспекти на шоуто. Други медии също били подложени или на политически, или на икономически натиск, каза тя.

Вучич отрече обвиненията и каза, че няма нищо общо със спирането на предаването. Б92 заяви, че шоуто на Бечкович вече не съответства на програмната схема на телевизията.

Вучич бе радикален сръбски националист по време на конфликта в бивша Югославия, в който бяха убити 100 хиляди души и бяха разселени милиони. В края на деветдесетте години той бе министър на информацията на Милошевич във време, когато няколко опозиционни медии бяха преследвани и закрити. Той твърди, че се е променил от твърдолинеен националист в проевропейски реформатор, отхвърляйки обвиненията, че се опитва да наложи авторитарна власт в стил Милошевич. Той и други бивши радикали се опитаха да реформират имиджа си като обещаха интеграция в ЕС, реформи в западен стил и агресивна борба с корупцията.

За разлика от Милошевич, чиято политика превърна Сърбия в бедняшка държава през деветдесетте години, правителството на Вучич работи за нормализиране на връзките между Сърбия и нейните съседи, включително с откъсналото се Косово, бивша доминирана от албанци област, която обяви независимост през 2008 г. и която Сърбия отказа да признае. ЕС заяви, че двете нации трябва да подобрят връзките си, ако искат членство в ЕС. Но в пренебрежение към Запада в стил Милошевич, правителството на Вучич създаде също силни връзки с Москва, отказвайки да подкрепи санкциите на ЕС за ролята й в украинската криза.

Сръбското правителство посрещна руския президент Владимир Путин като герой през октомври, организирайки военен парад в съветски стил, а двете армии проведоха съвместни военни учения няколко седмици по-късно, предизвиквайки опасения, че военнолюбивата политика на Балканите се е завърнала.

Залитането към Путин и Русия се видя ясно миналия месец на ултранационалистически митинг в Белград, на който десет хиляди души приветстваха заподозрения във военни престъпления Воислав Шешел, някогашен лидер на партията на Вучич, който сега е временно освободен от трибунала на ООН за военните престъпления.

Напомняйки езика на омразата, която беляза ерата на Милошевич, Шешел каза, че Сърбия трябва да се откаже от интеграцията в ЕС и да се обърне напълно към Русия. Той каза също, че големи части от Босна и Хърватия трябва да са част от Сърбия. „Наши врагове са всичките в Европейския съюз“, каза Шешел, който е обвинен, че е организирал прочулите се с печална слава сръбски полувоенни групи по време на войните на Балканите.

„Ние трябва напълно да се обърнем към Русия“, каза Шешел. Дни по-късно, сръбският заместник-главен прокурор за военни престъпления Бруно Векарич, чиято подкрепяна от ЕС служба изправи пред съда десетки сръбски военнопрестъпници, получи заплахи със смърт, след като партиен служител от партията на Вучич постави под въпрос неговия енергичен подход да търси справедливост. Векарич се оплака от атмосфера на линчуване.

Добавяйки към напрежението в Сърбия, известен магнат бе прострелян миналия месец в мафиотско нападение, често срещано по време на годините на управление на Милошевич, когато криминални банди и бивши полувоенни се бореха за онтрол в подземния свят. „Страхът на деветдесетте“, гласеше статия за прострелването на бизнесмена в многотиражния вестник „Блиц“.

Вучич, много популярен за това, че се опита да възстанови сръбската национална гордост след загубата на балканските войни, отхвърли твърденията, че духът от деветдесетте години се е върнал в Сърбия. „Всеки се променя“, каза той. „Така направих и аз и се гордея с това“, каза той.

БТА