Пет проблема тормозят ООН пред 70-годишнината

Асошиейтед прес

Светът се промени значително, откакто бе основана Организацията на обединените нации след Втората световна война, но тя не се приспособи да отразява реалностите на 21 век.

ООН има своите постижения, но остарялата й структура изнемогва да се бори с нови заплахи като ебола и терористичните групировки, които контролират големи райони в нейни страни членки. Членовете на ООН разискват от десетилетия необходимостта от промени, но засега постигането на съгласие се оказва невъзможно заради конкурентни интереси.

В навечерието на 70-ата й годишнина догодина ООН е изправена пред пет основни проблема:

ОСТАРЯЛА ВЛАСТОВА СТРУКТУРА

Все същите пет държави – победителките от Втората световна война – са властовите играчи след 1945 г.: САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Те са единствените постоянни членки на Съвета за сигурност, който държи властта. Всяка има право на вето, което стана причина за почти пълна парализа в съвета по важни кризи като Сирия и Украйна.

Критици казват, че Съветът просто не отразява реалностите в днешния свят. При създаването й в ООН членуваха 51 държави. Сега са 193, много от които настояват за по-голямо влияние. Всички членки са представени в Общото събрание, но този орган може да приема само незадължителни резолюции.

Често споменавани като страни, заслужаващи място на постоянни членки в Съвета за сигурност, са Германия, Япония, Индия, Южна Африка, Нигерия и Бразилия. Но няма признаци, че петте големи възнамеряват да се откажат от част от властта си или да я споделят с още държави.

ТРОМАВА ОРГАНИЗАЦИЯ

ООН се превърна в раздута система с 15 автономни агенции, 11 полуавтономни фонда и програми и редица други органи. Няма централа, която да ги надзирава. Генералният секретар Бан Ки-мун може да се опита да координира дейностите им, но не разполага с власт над много от тях.

Върху тромавата структура бе хвърлено неотдавна обвинението, че Световната здравна организация забави обявяването на епидемията от ебола. Директорите в отделните африкански страни докладват на регионален директор за Африка, а не на централата на СЗО в Женева. А директорът на СЗО в Женева не докладва на генералния секретар в Ню Йорк.

РАСТЯЩИ ИСКАНИЯ

ООН почти непрекъснато изисква от страните членки да предоставят войници за мироопазващи операции, които в момента са 16. Броят на миротворците се увеличи на рекордните 130 хиляди – за сравнение в края на Студената война те бяха 11 хиляди, но системата е изложена на сериозно напрежение. Повече от 100 миротворци загинаха тази година и десетки бяха взети в плен.

Бежанското население по света се увеличи рязко на фона на разширяващия се списък от хуманитарни кризи. Върховният комисариат на ООН за бежанците се опитва да помогне на повече от 51 милиона хора, принудени да напуснат домовете си и да се разселят в собствените си страни или извън тях. Това е най-големият брой, откакто ООН е започнала да събира данни от началото на 50-те години на миналия век. Службата на ООН по хуманитарните въпроси се справя с рекордните четири спешни кризи в Африка и Близкия изток, както и с ебола.

НЕСИГУРНО ФИНАНСИРАНЕ

Събирането на пари е постоянен проблем при толкова много кризи, изискващи вниманието на света. Много агенции и хуманитарни операции на ООН се финансират от волни пожертвования, а призивите не носят достатъчно дарения. В Сирия Програмата на ООН за прехрана обяви през септември, че съкращава порционите за 4 милиона разселени лица поради липса на средства.

Всичките 193 страни членки внасят в общия бюджет на ООН и в отделния бюджет за миротворчески операции, но някои от тях постоянно бавят вноските си. В началото на ноември част от членовете дължаха около 3,5 милиарда долара за общия бюджет и мироопазващите операции.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПАЗАРЛЪЦИ

Зад кулисите се водят най-различни пазарлъци за висшите постове в Секретариата и агенциите на ООН, да не говорим за местата в ключовите органи като Съвета за правата на човека или Съвета за сигурност. Всяка страна принадлежи към регионална група, която лобира да е добре представена. Често се чува критика, че онези, които получават постовете, не са най-квалифицираните, като например избора на диктатури в Съвета за правата на човека.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.