Премиерът Виктор Понта опитва да се задържи на власт след загубата на президентските избори

Виктор Понта. Снимка: личен сайт

Един от последните анализи в европейски план на анализаторската и консултантска компания „Оксфорд Аналитика“ се занимава с политическите промени в Румъния, бъдещето на Виктор Понта в румънската политика, както и какво го чака Клаус Йоханис, който бе избран за президент, след като поеме поста на 21 декември.

Румънският премиер Виктор Понта обяви на 27 ноември, че възнамерява да остане на поста след оставките и уволненията в партията. Поражението на лидера на социалдемократите (СДП) на президентските избори в Румъния преобърна плановете за доминация на партията в управленските институции, пишат анализаторите на „Оксфорд аналитика“ в материала за новите политическите тенденции в Румъния.

Виктор Понта трябва да прилага бюджета за 2015 г., при положение че похарчи много по време на предизборната кампания. Докато местните барони на партията са лоялни, е възможно Понта да успее да отхвърля опитите за отстраняване, идващи от ветераните в СДП. Избраният за президент Клаус Йоханис пък ще трябва да реши дали ще бъде непартийна фигура, назначавайки опитни хора от СДП или ще продължи да се идентифицира с дясноцентристките партии.

Поздравителните писма и телефонните обаждания, които получи Йоханис от лидерите на важни западни държави, показват облекчението, което са изпитали във Вашингтон и в повечето европейски столици, когато са чули за поражението на Понта. Спомените за временното отстраняване на действащия президент през 2012 г. са все още пресни на Запад.

Постиженията на Йоханис като кмет на Сибиу от 2000 г. дават надежда, че ще бъде много по-способен на тази нова позиция. Посещението му в Молдова преди ключовите парламентарни избори там, бе видяно като знак, че е готов да подкрепя либерално-демократичните ценности тогава, когато са застрашени.

Посещението във Вашингтон преди встъпването в длъжност показва, че на него се гледа и като на регионален играч от НАТО, който е в състояние да не пада в орбитата на Русия (за разлика от лидерите на някои съседи на Румъния). Основната сила на Йоханис е във външните отношения и в сигурността.

Йоханис изглежда предвидим човек с умерен стил на управление. Все пак, на 29 ноември, той поиска всеки, който бъде намерен за виновен за възпрепятстване на избирателния процес, да понесе предвиденото от закона наказание. Това внушава, че ще бъде трудно да съжителства с Понта, който сега се сблъсква с обвинения в изборни нарушения. В ожесточената предизборна кампания Понта нарече Йоханис провинциалист без опит, абсолютен лаик в националната политика.

Най-големият проблем между Понта и Йоханис може да стане съдебната система. На 18 ноември, в сблъсък на власт, Йоханис убеди парламента, доминиран от СДП, да се откаже от закона за амнистията, който би осигурил предсрочно освобождаване на редица фигури от елита, които се намират в затвора за корупция.

Понта отдавна се оплаква от „лов на вещици“, осъществяван от представители на правосъдието срещу партията и неговите съюзници и нареден от действащия президент Траян Бъсеску. Въпреки това многобройни фигури от опозицията бяха осъдени за корупция или се сблъскват със сериозни обвинения.

Очакванията за победа на Понта и заемане на президентското кресло се сринаха. Съществуваха опасения, че като президент Понта би съживил авторитарните традиции на страната и че би се държал като човек, който не може да бъде привлечен под отговорност. Тези опасения може и да са били преувеличени. Но стилът на Понта понякога е бил случаен и хаотичен. Големите промени, дори и тези от които би се възползвала СДП, като децентрализацията на властта, бяха отложени.

Понта се сблъсква с провокация от страна на ветераните в СДП, които може да бъдат подкрепени на свой ред от новите лица от екипа на Йоханис. Докато Понта може да осигури на местните барони, които доминират в окръжните съвети на по-неразвитите южни и източни окръзи, финансиране от държавата и спокойствие да управляват, може да остане още на власт.

Въпреки това, откакто стана премиер през април 2012 г., той не успя да намали криминалните разследвания за шокиращи злоупотреби на местно ниво. На 28 ноември високопоставен член на СДП, изгонен от партията няколко дни по-рано, заяви, че Понта е отговорен за хаоса в диаспората, когато много румънци не можаха да гласуват. Прокурори вече разследват за изборни измами, а тази мярка е възможно да форсира падането на Понта от власт.

Слабият статут на опозицията е нещо нормално за Понта и СДП. Основните компоненти на десницата обаче се обединиха неотдавна под егидата на Национално-либералната партия (НЛП). Въпреки това НЛП няма програма, ориентирана към коригиране на годините на лоша грижа и слабо ръководство на държавата, както и способни и опитни членове. Профилът на много от фигурите в НЛП съвпада твърде много с нормата на СДП. Опасенията на някои наблюдатели са че мнозина искат да се върнат в управлението, за да се радват на предимствата на системата.

За Понта е характерно да си търси извинение и да напуска даден пост предсрочно. Неговата липса на интерес към социално-икономическата сфера е добре известна и той може да се надява, че слабите моменти на неговото управление ще бъдат забравени, което би му позволило завръщане в политиката. Йоханис би се сблъскал обаче с назначаването на едно правителство без да има под ръка обещаващ материал. Или иначе би си имал работа с администрация от технократи.

Все пак този сценарий изглежда много малко вероятен. Местните барони не биха одобрили оттегляне от власт на СДП, още повече че натискът върху тях би се увеличил в този случай. Конституцията на страната трудно позволява предсрочни избори и е възможно отсега нататък да започнат няколко години на слабо управление.

Европейският съюз гледа сега на Румъния като на рядък лъч надежда в един регион, където Брюксел има безброй проблеми. Възможно е ЕС да увеличи натиска върху Понта, за да отстрани спънките пред отдавна необходимите реформи и да съсредоточи усилията си върху един законодателен процес в дългосрочен икономически план. Въпреки това стратегията за модернизация на ЕС за Румъния бе неумела и неподходяща за условията там. Страната получи пропорционално много по-малко средства отколкото Полша и Унгария. Някои регламенти на ЕС, специално за отварянето на страната към изцяло конкурентна икономика, потопиха местната индустрия.

Понта и Йоханис биха могли да си сътрудничат за една персонализирана стратегия на ЕС, концентрирайки се върху специфичните нужди на страната. До момента обаче липсват примери за сътрудничество отвъд политическите граници, заключават анализаторите от „Оксфорд аналитика“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.