Путин и Ердоган

Президентите Путин и Ердоган. Снимка: ЕПА/БТА

Съдейки по това какво отражение в проправителствената преса на Турция имаше посещението на Путин и икономическото сътрудничество с Русия, се създава впечатление, че руският лидер е спечелил сърцето на Анкара.

Анкара, на която й липсва състраданието и любовта, които според нея не получава особено от Запада, е „опиянена“ от повея на топлия вятър от Москва. Колкото и добре изречението „Повярвайте ми – не ни обичат“ да предава настроението и отношението на Ердоган към Запада, коментарите, доминиращи в близките до турския лидер медии, носят характера на доказателства за това, че тези кръгове напълно са загубили способността си за рационално мислене.

Те повече не се вълнуват от факта, че Асад, по чиято вина в Сирия загинаха 250 хиляди души, продължава „да се държи на крака“ само благодарение на подкрепата на Русия. На преговорите също така на практика не бе повдиган въпросът, свързан с кримските татари. Даже и да е бил повдигнат, вероятно за Путин не е било трудно да убеди Анкара, че както в Сирия и в Кавказ, Русия използва всичките си възможности, за да постигне мир, както направи това в Крим и Украйна.

При всички положения Турция трябва да има специфична политика спрямо Русия и Иран. Тази политика не трябва да води към независими подход и позиция в сравнение с приоритетите на международните институции, от които е част Турция, в това число НАТО. Не е правилно или етично да се нарушава ембаргото, наложено от НАТО върху Русия заради нейната политика в Украйна. Например, ако утре имаме проблеми с Русия в Черно море или в проливите, как ще очакваме солидарност и подкрепа от Запада? Прави сте, наивно е да повдигаме подобни въпроси към онези, които не очакват подкрепа от тези, които не ни харесват. Оставям настрана този въпрос.

Твърде много ли е да очакваме логичен руски анализ, основан на обективни данни и статистики? Няма съмнение, че посещението на Путин в Анкара е успешен ход за Москва от гледна точка на момент и цел. Но можем ли да кажем същото за Анкара?

Посещението на Путин в Анкара имаше за цел да бъде облекчен ефектът от санкциите, както и да се стъпи на нови пазари за газ, петрол, уран. Да се сътрудничи с такива пазари като Китай, Индия, Турция е важно не само в условията на действащите санкции, но и в случай че бъдат въведени нови санкции. Естествено, че е щастлив Путин, от когото ние сме на 65 процента зависими в сферата на енергийните ресурси. Но не забелязва ли Анкара, че в сферата на енергетиката „всички яйца се слагат в една кошница“? Сякаш не бе достатъчна нарастващата зависимост от „Газпром“, та на „Росатом“ и на Путин бяха предадени и прерогативите в областта на ядрените технологии. Не е ли рисковано това?

Предполагам, че в стремежа си да не пристигне в Турция с празни ръце, в Анкара Путин погреба „Южен поток“ – проект, който и без това можеше да се смята за „мъртъв“. Путин обвинява за това България, а шефът на „Газпром“ Алексей Милер – пречките от страна на ЕС. Както е известно „Южен поток“ бе разработен като алтернатива на проекта „Набуко“, имащ за цел да намали зависимостта от Русия. В сравнение с „Набуко“ „Южен поток“ изискваше тройно повече средства, тъй като трябваше да минава по дъното на Черно море. Когато цените на петрола и газа бяха високи някои страни от ЕС забелязаха, че това решение не е икономическо, а политическо и подкрепиха този проект. Например Италия изчисли, че с помощта на този тръбопровод ще може да получи не само газ, но и приход от 5 милиарда долара за изграждането на проекта. Затова тя бе негов адвокат в Брюксел.

Когато обаче цените на петрола и газа рязко намаляха, у Путин от една страна не останаха пари за „политически проекти“, а от друга – курсът на руската национална валута силно спадна. Тъй като основен източник на бюджетните приходи на Русия са приходите от продажбата на петрол и газ, основна грижа на Путин днес е не „Южен поток“, а запазването на спокойствието на площадите и по улиците на градовете на фона на заплахата от осезаеми социални ограничения.

А източникът за възможни протести е известен: „външни сили“. Ако Ердоган ще се зарадва в Анкара да бъде погребан трупът на мъртвородения „Южен поток“, защо това да не стане, пресметнал е Путин, намирайки по този начин възможност да намекне на НАТО и ЕС докъде се простира сътрудничеството им.

А какво прави Анкара? Каква позиция заема Турция? Не сме ли вече страна членка на НАТО, не кандидатстваме ли вече за членство в ЕС? Видимо не случайно европейската преса намира толкова много прилики между Путин и Ердоган.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.