Избори на хоризонта в Гърция след спасението

Гърция проявява признаци за съживяване, но кризата все още не е отминала и не е изключено да се разрази с нова сила, ако закъсняващите реформи в крайна сметка спрат поради невъзможност правителствената коалиция да се справи с поредното най-голямо предизвикателство за нея – избора на нов президент. По конституция той трябва да бъде излъчен от сегашния парламент. Ако двата коалиционни партньора – консерватори и социалисти, не успеят да съберат необходимия брой гласове, страната отива на предсрочни избори.

За гърците 2014-а мина под знака на болезнено стягане на коланите. Саможертвите им доведоха до признаци на растеж. Болната им икономика започна да се стабилизира, но състоянието й остава критично.

Статистически Гърция загърби стагнацията и се кани да навлезе по-стабилна в нова епоха. Този оптимизъм обаче, изразяван непрестанно и от премиера Андонис Самарас, изглежда на пръв поглед основателен, но всъщност се дължи на факта, че за поредна година страната остана под европейски чадър.

Гърция получи 240 млрд. евро в рамките на два спасителни пакета и наскоро отказа трети с мотива, че може сама да се справи, след като се оттегли от спасителнтите пакети. Това за момента очевидно не се случва, тъй като кредиторите обмислят нова финансова помощ на стойност над 11 млрд. евро под формата на превантивна кредитна линия. Смята се, че парите ще бъдат отпуснати от Европейския стабилизационен фонд и за тях няма да е необходимо ново кредитно споразумение.

Атина обяви, че икономиката й се подобрява, но прие допълнителна инжекция да замени досегашните заеми с изричното искане тя да бъде получена при облекчени условия.

Междувременно, за да изведе от застоя изпадналите в безизходица преговори с тройката, Еврогрупата реши да удължи срока на сегашния спасителен план, който изтича на 31 декември.

За отбелязване е, че на фона на обществения гняв срещу политиката на икономии управляващата коалиция успя да свие бюджетния дефицит до приемливи нива. Въпреки това обаче, кредиторите натискат Гърция да ускори прилагането на реформите, повечето от които все още са в рамките на обещанията и добрите намерения.

Привидно регистрираният подем даде основания да се смята, че страната се завръща към нормалния си ритъм, но зад спокойствието прозират страхове за нейното бъдеще.

Гърция започна да възвръща доверието, след като през април се осмели да излезе на пазарите и събра няколко милиарда от емитирането на облигации.

Икономисти обаче предупреждават за рисковете, които биха могли да се превърнат в нова заплаха за реализирането на реформите и за икономическия растеж. Тези рискове са свързани със значително орязаните доходи и изключително високата безработица, довели до консолидация на крайната десница и радикалната левица.

От еврозоната и МВФ пък се изказват опасения, че кабинетът едва ли ще може да доведе докрай реформаторската програма без външен надзор и че коалицията няма да мине без нови мерки за икономии заради очертаващия се бюджетен дефицит догодина, изчисляван на 2,5 млрд. евро.

Дупката във финансите се превърна в основна пречка за постигане на договореност с тройката, от която зависи и деблокирането на последния транш от спасителните заеми за страната.

В Гърция обаче цари политическа несигурност. Наблюдатели предупреждават за възможна реанимация на гръцкия проблем. Неясна е и политиката, която страната ще следва след излизането й от спасителния план. Не се знае също и какво правителство ще бъде на власт през 2015 г., ако се стигне до предсрочни избори, в случай че сегашният парламент не избере нов президент.

На всичко отгоре съществува и опасност от нова стагнация. Тя би могла да срине очакванията, на които се базират сегашните оценки за постигане на устойчивост на гръцкия дълг, чийто нива са доста високи.

Кризата не промени манталитета на гърците, а само намали цената на корупцията. Политическата култура продължава да е проблем. От четири години насам южните ни съседи живеят под натиска на мерките за икономии, наложени от тройката, но въпреки това политическите им партии не съумяха да се консолидират и да стигнат до единно решение за това как да бъде спасена страната.

В публичното пространство битува мнение, че ако някой иска да помогне, първо трябва да озапти политиците, чиято разгорещеност, възприемана с досада от Европа, изважда от релси цялата държава.

През годината думата „избори“ бе артикулирана почти ежедневно от лидера на крайнолявата СИРИЗА Алексис Ципрас, еволюирал от „размирник“ и „противник“ на европейското членство до „примирил се“ с европейските реалности политик.

Берлин и Брюксел, които донеотдавна страняха от него, започнаха да показват, че го приемат, а влиятелни медии съзряха в него бъдещия премиер. Евентуално поемане на властта от крайната левица в Гърция обаче тревожи световните инвеститори.

За Гърция несъмнено би било пагубно да бъде върната назад, след като страната навлезе в ритъм на съживяване и растеж, но политическата нестабилност не работи в неин интерес, категорични са анализаторите.

Тази нестабилност се насажда не само от липсата на воля за консенсус, но и от огромното желание на лявата опозиция да се възползва от възможността като първа политическа сила за момента според социологическите проучвания, да се домогне до властта, макар все още да не изглежда напълно готова за нея.

Примамливият за опозицията предсрочен национален вот се налага заради предстоящия избор на нов президент.

Някои твърдят, че Ципрас прави опити да убеди потенциалните инвеститори, че при правителство на неговата партия Гърция ще бъде приятелски настроен към корпорациите член на еврозоната, които до преди време клеймеше.

Разнопосочност цари и в парламента, където партията Нова демокрация, водеща сила в управляващата коалиция, в момента е изправена пред необходимостта да събере мнозинство от две трети от гласовете в 300-местния парламент, за да избере нов държавен глава, тъй като в противен случай страната отива на предсрочни избори, въпреки че мандатът на коалицията изтича през 2016 г.

Президентският вот бе изтеглен от февруари за 17 декември след като финансовите министри от еврозоната дадоха поредна глътка въздух на Гърция, като удължиха с още два месеца спасителната програма за страната, чийто срок изтичаше на 31 декември.

Опозицията приветства изтеглянето на вота, но някои анализатори го тълкуват като знак, че коалиционното правителство, което разполага със 155 депутати в парламента, има по-добри перспективи да си осигури подкрепата, от която се нуждае, за да оцелее,

Решението за ускорения президентски вот разсича до голяма степен гордиевия възел на политическата несигурност, обхванала Гърция през последните месеци. Партии и депутати поемат отговорност да изберат нов държавен глава или да доведат страната но избори. Но независимо от това дали ще бъде избран президент или ще има продсрочни избори, Гърция се нуждае от поне минимум национално съгласие, написа в. „Вима“.

В момента на Самарас му липсват 26 гласа, за да събере необходимите 180 гласа за избора на нов президент. Задкулисието е доста динамично и не е изключено тези гласове да бъдат събрани с цената на всичко и предсрочният вот да бъде избегнат. Сега цялото внимание е съсредоточено върху независимите депутати в гръцкия парламент, от които правителственото мнозинство очаква подкрепа.

Напрежението ескалира и от непрестанните анкети на социолозите, в които СИРИЗА се сочи като победител при евентуални избори. Този факт преди новия развой на нещата с президентския избор се приемаше дори от поддръжници на кабинета.
В същото време предсроченият вот, макар и възможен, не е панацея, тъй като дори да го спечели, крайната левица няма да може състави самостоятелен кабинет.

А това означава нови пазарлъци за коалиции, с които гърците свикнаха. Защото те вече не вярват на нито една от сегашните формации и защото в момента всичко е възможно в Гърция, та дори и правителство между консерватори и крайно леви.

БТА