Кои са темите табу в онлайн медиите през 2014 г.

Студията „Темите табу в онлайн медиите – 2014“ на Института за модерна политика (ИМП) е реализирана с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.Автор  е политологът д-р Иво Инджов, медиен изследовател на ИМП. Проектът е реализиран с участието на експерти от ИМП и Фондация „Фридрих Науман“, а изследователската работа е дело на млади политолози, възпитаници на СУ „Св. Климент Охридски“.

Във финалната фаза авторитетно седемчленно жури, съставено от журналисти, медийни експерти и правозащитници направи класация на темите табу в онлайн медиите, чието премълчаване уврежда в най-висока степен правото на обществото да бъде информирано. Бяха изследвани новинарски и аналитични сайтове и агенции и онлайн версии на печатни и електронни медии.

За целите на проекта по „теми табу“ се разбират обществено значими теми или важни аспекти от тях, които са: 1. премълчавани в медиите, 2. отразявани рядко, 3. повърхностно или 4. са „потопени“ вследствие на акцентирането върху не толкова важни факти и обстоятелства. Важно е да се отбележи също така, че преценката дали дадена тема отсъства от дневния ред на медиите или е маргинализирана, се прави на базата на съпоставка на количествените й параметри и качествен анализ (в него се отчитат „тежестта“ на медиите, в които е публикувана или би трябвало да се появи темата, начина, по който е представена, дали е пренебрегната от дълго време или ситуативно и т.н.).

Медийни изследователи, политолози и социолози, експерти от НПО и обикновени граждани имаха възможност да номинират важни теми, които според тях са пренебрегнати или напълно отсъстват от дневния ред на българските медии. Резултатите от проекта бяха представени през юни конференция в София. Това е третото поред изследване на ИМП с подкрепата на Фондация „Фридрих Науман“ на проблема за мълчанието на българските медии по обществено значими теми – на фона на постоянно влошаващите се показатели за медийната свобода в България

„Развиващият се вече устойчиво проект е важен, защото осветлява автоцензурата в медиите – резултат от политически и икономически натиск върху редакциите и на съобразяване медиите със „законите“ на корпоративната журналистика. Изпадането на теми от дневния ред на медиите е последица и от: прекаленото робуване на теорията за „новинарската стойност, идеологическите пристрастия и личните капризи на журналистите, криворазбраната политическа коректност“, пише в увода на студията д-р Иво Инджов.

„Да говорим затова, за което не се говори“ е целта на успешния проект на Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман“. Като директор на фондацията за Югоизточна Европа съм изключително щастлив, че с нашия партньор – ИМП, можем да допринесем за назоваването на белите петна в медиите“, коментира в предговора Даниел Кадик, ръководител проект „Югоизточна Европа – България, Румъния, Македония, Молдова“ на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

Топ – 13 на темите табу в българските онлайн медии – 2014

1. „Клептобанкирането“

Терминът е използван от финансиста Любомир Христов.
Само няколко (онлайн) медии информират за подписката на граждански организации и експерти срещу клептобанкирането – неправомерното повишаване на лихвите по кредити. Слаба публичност получават и предложените от експерти и НПО седем законодателни мерки, които да решат проблема.
Много рядко се споменават имена на банки (Уникредит Булбанк, Пощенска банка, Пиреос и др.), осъдени за неправомерна едностранна промяна на лихви по кредити.
Медиите информираха често за намерението на БСП да ограничи „лошите ипотечни кредити“ и да се предотврати възможността за отнемане на жилището на неплатежоспособен кредитополучател, когато то е единствено. Намеренията обаче се сведоха до ограничаване на тавана на т.нар. „бързи кредити“ – 54 т.

2. Липсата на качествен политически дебат за новия програмен период на ЕС (2014 – 2020) и сериозното изоставане в планирането за европрограмите

Политиците разясняват сравнително често какви пари ще получи България през новия програмен период, спорят за цифри и т.н. Но:
(Онлайн) Медиите не се превърнаха в платформа за дискурсивни взаимодействия между изказванията на отделните политици по темата.
Не стана ясно има ли политическо съгласие как точно ще се харчат парите от еврофондовете.
Почти няма публикации затова, че България е изостанала съществено с планирането по отделните програми – 52 т.

3. Журналистическата етика

(Онлайн) Медиите все повече показват единство в отразяването на тежки криминални случаи, като ги превръщат в национални драми със сюжет в реално време. Търсят самоцелни сензации. Така в забранена тема се превръща спазването на основни етични норми в журналистиката:
Изследвано е как онлайн медиите отразиха случая с 14 годишната Нина Мирославова, чийто брат заби нож в черепа й. Агенция „Блиц“, „24 часа“, „Труд“ и няколко сайта показаха снимка на пострадалата със забития нож и/или рентгенова снимка с ножа.
Проблемът е представен в светлината на становището на Комисията за етика в печатните медии, провокирана от този случай и отразяването на убийството на банковата служителка Павлинка Йовчева – 47 т.

4. Съмнения за конфликти на интереси и манипулации при случайното разпределение на дела във вас и други съдилища

За проблемите при случайното разпределение на делата се информира почти изцяло само във връзка с проверка във ВАС и други съдилища с участието на НПО. В общи линии (онлайн) медиите информират незадоволително за тази важна за обществото тема – 47 т.

5. Критики към Йорданка Фандъкова: за забавянето на началото на строежа на софийския завод за боклук и бездействие на общината по проблема с насипани със земни маси и строителни отпадъци имоти в софийското поле

Има публикации за перипетиите и напредъка около завода за отпадъци край София, вкл. за критиката на вицепремиера Златанова към Столичната община за възможна загуба на евросредства, но само в някои от материалите се загатва или се коментира по-остро несвършената работа от кмета. Публикациите отразяват основно позицията на Фандъкова и не са критични към нея, макар че тя носи по- литическата отговорност за забавянето.
Има няколко критични информации относно безразборно- то изхвърляне на строителните отпадъци в София, но в тях името на Фандъкова не се среща – 46 т.

6. Собствеността на българските медии: кой всъщност купи пресгрупата, издаваща знаковите някога „Труд“ и „24 часа“

Медиите отразиха превръщането на Инвестбанк и бившата журналистка Венелина Гочева чрез нейни фирми в основни кредитори на „Медийна група България“ в края на 2012 – началото на 2013 г. и последвалата смяна на собствеността на групата, при която официален собственик стана Гочева (в съдружие с адвокат, бивш член на НС на Инвестбанк). Но не зададоха неудобни въпроси:
Има ли купувач в сянка на МГБ?
Какво ще стане с апетитната сграда на вестниците на бул. „Цариградско шосе“? – 40 т.

7. Лошото качество на храните на българския пазар

Регистрират се публикации за проверка на компетентни институции за качеството на храните, политици и експерти също се изказват по темата.
Липсват качествени аналитични публикации, собствени журналистически разследвания за злоупотреби в големите вериги, много рядко се споменават имената на нарушителите – 37 т.

8. Тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов: защо е скрита преписката срещу президента Плевнелиев, кои са „Ц.Ц.“ и „Б.Б“

Макар че отразиха подробно случая, (онлайн) медии те така и не питаха защо бившият шеф на Комисията за конфликт на интереси не е обявил публично, а прибрал в касата си сигнал и последвалата го преписка срещу президента Плевнелиев за възможен конфликт на интереси. Преписката е била прекратена след като се оказало, че не е установен такъв конфликт. Името на Плевнелиев фигурира в тефтерчето.
Не се задаваше настойчиво въпросът КОЙ: Кои са Ц.Ц. и Б.Б.? В някои медии се появиха предположения, че става въпрос за Цветан Цветанов и Бойко Борисов, но предположенията бяха плахи, основно се цитираха политици. Нямаше задълбочени проучвания по темата – 33 т.

9. Насилието в училище

За проблема се информира сравнително често, но като цяло скандалната тема „пробива“ със сензационния си характер и с отразяването на отделни случаи.
Проблемът не се проследява в структурен план, със задълбочени анализи и разследвания: за корените му, има ли ученически банди и как действат те, за безсилието на училищната охрана, за дълга на държавата, която очевидно не може да се справи със ситуацията – 23 т.

10. Недостъпната градска и архитектурна среда за хората с увреждания

Неголям брой публикации отразяват акции на хора с увреждания, вкл. по повод на международни дни, или единич- ни случаи на намеса на институции и медии. Регистрирани са и клюкарски материали за личности от шоубизнеса и политиката, които злоупотребяват с паркоместата за „инвалиди“.
Не се откриват сериозни анализи, провокативни интервюта с политици, общинари и архитекти защо не се решават проблемите на хората с увреждания, няма разследвания по темата – 22 т.

11. Антипотребителските практики на мобилните оператори: събирания на вземания с помощта на специализирани фирми

Въпреки наличието на значим брой жалби до Комисията за защита на личните данни за тормозени хора от т. нар. колекторски фирми, които са откупили реални или несъществуващи техни задължения към мобилните оператори, само в единични публикации се споменават имената на
„Виваком“, „Глобул“ или „Мтел“ или на дружествата, чиято собственост са те. Малко по-често под светлината на прожекторите попадат колекторските фирми, които действат на ръба на закона.
(Онлайн) Медиите не разглеждат и проблема с недобросъвестните клиенти, които години наред не плащат задълженията си към мобилните оператори – 22 т.

12. Всекидневните проблеми на ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални)

Хората с различна сексуална ориентация попадат под светлината на прожекторите покрай ежегодния „София Прайд“, мероприятия на НПО, европейски статистики и по повод годишнини като тази от убийството на Михаил Стоянов в Борисовата градина в София по хомофобски подбуди. Проблемите им във всекидневието много рядко привличат вниманието на онлайн медиите. – 11 т.

13. Предизвикателствата пред рециклирането в България

Темата е силно пренебрегната в (онлайн) медиите, въпреки че страната е на дъното на разни класации по замърсяване в Европа.
В България продължава да се говори за боклуци, докато всъщност всеки данъкоплатец и купувач на стоки би трябвало да е заинтересован парите, които плаща за такса смет и такса за рециклиране, включена в цената на продуктите, да бъдат харчени за полезно използване на суровините – 6 т.

Цялата студия „Темите табу в онлайн медиите – 2014“ е публикувана в научното онлайн издание newmedia21.eu

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.