Балтийските страни се въоръжават, разтревожени от тропот на руски ботуши по границите

Вайдотас Бенюсис
Франс прес

Напорът на Русия в Украйна отприщи с рикошет цял водопад от военни разходи в балтийските страни – прекарали половин век под съветска окупация, те се боят от териториалните амбиции на Москва.

Страховете на литовците, латвийците и естонците се засилиха от действията на Русия край границите им. Руски военни самолети прелитат близо до тях всеки ден. През уикенда 6-7 декември самолети на НАТО излитаха неведнъж, за да „придружат“ руски бомбардировачи с изключени транспондери (устройства, контактуващи с контролните кули, б. пр.).

На 8 декември Литва постави войските си в повишена готовност, след като забеляза в Балтийско море група от 22 руски военни кораба, включително тежковъоръжена корвета на 5 километра от териториалните си води.

А в четвъртък полският министър на отбраната Томаш Шемоняк заяви, че е „разтревожен“ от „безпрецедентното“ военно раздвижване на Русия над Балтийско море през последните дни.

Според говорител на НАТО в понеделник общо над 30 руски апарата от различни типове – бомбардировачи, изтребители и транспортни самолети, са били прехванати „над Балтийско море и край бреговете на Норвегия“.

Междувременно Швеция допусна в четвъртък, че ще мобилизира резервисти за военни учения – по-специално заради „превъоръжаването на Русия“, както спомена министърът на отбраната.

„Да се отблъсне първата атака“

Действайки самостоятелно, балтийските сили естествено не биха имали никакви шансове срещу руската военна машина. Според литовския аналитик Александрас Матонис обаче те ще трябва да отблъснат само първата атака, демонстрирайки воля за съпротива, докато се притече на помощ атлантическата „кавалерия“.

„При най-лошия сценарий – в случай на агресия срещу балтийските страни, щом се задействат натовските планове за отбрана, ще е нужно време за отговор, докато съюзниците реагират. Някои страни ще трябва да посрещнат и отблъснат първата вълна от нападението със собствените си средства за отбрана“, обяснява той.

И трите държави – Естония, Латвия и Литва, купиха значителни количества бойна техника и снаряжение, увеличиха и военните си бюджети, след като Москва анексира Крим и предостави подкрепа на сепаратистките бунтовници в Източна Украйна.

„Сигурността ще остане доста време на сегашното си равнище. Това не е само краткотрайно влошаване на времето, а истински климатични промени“, изтъква главата на естонското правителство Таави Рийвас.

Възстановили през 1991 г. независимостта си, балтийските страни се присъединиха през 2004 г. към ЕС и НАТО. „Присъствието на НАТО в Балтийския регион трябва да продължи и да бъде подсилено“, каза Рийвас по време на посещение в САЩ, където обсъди по-специално изгледите за нови оръжейни договори.

Шест танка „Леопард“

Естонският министър на отбраната Свен Миксер сключи с Холандия на 9 декември най-големия военен договор в историята на страната си – тя купува 44 бойни машини CV90 и шест танка „Леопард“ общо за 138 милиона евро. Месец по-рано той купи от САЩ 40 ракетни комплекса земя-въздух „Стингър“ за 40 милиона евро.

Латвийското правителство се сдоби през август със 123 бойни машини от Великобритания. Миналия месец то подписа с Норвегия споразумение за покупка на 800 противотанкови системи Карл-Густаф и 100 камиона.

Литва поръча в съседна Полша система за противовъздушна отбрана ГРОМ за 34 милиона евро и смята да купи от САЩ ракети „Джавелин“ за 20 милиона.

Така за половин година трите малки държави с общо население шест милиона и нещо са изразходвали 300 милиона евро за военна техника и оборудване.

Според латвийския експерт Кристина Рудзите-Стейскала, Естония – една от малкото членки на НАТО, изпълнила искането на алианса за военни разходи в размер на 2 процента от БВП – планира да ги вдигне на 2,05 процента. Вилнюс и Рига са постигнали едва 0,89 и 0,91 на сто, но се канят през 2015 г. да отпуснат 1,1 и 1 процент съответно.

При все това военните разходи на балтийците – 1,2 милиарда долара през 2014 г., изглеждат нищожна сума пред 60-те милиарда долара, изхарчени от Русия (3,4 на сто от федералния БВП).

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.