Взривове в Македония – сценарият е взет от 2001 г., копието през 2014 г. е избледняло

Албански сватбари край Скопие. Снимка: Антон Митов

Полицейски екипи в Македония започнаха разследване кой стои зад хвърлянето на взривни устройства, които във вторник вечерта експлодираха близо до полицейските участъци в Тетово и Куманово.

Според първоначалните информации експлозиите не са причинили никакви материални щети, но вече е ясно, че те ще покачат вътрешнополитическата температура в страната. И без това това бе една от целите на подхвърлилите експлозивните устройства и на техните вдъхновители, които очевидно са преценили, че им е необходимо в този период да предприемат радикални стъпки. Опитът показва, че подхвърлянето на експлозиви, макар сега очевидно да са внимавали да няма човешки жертви, винаги идва като част от серия стъпки. Може би и с по-тежки последици, в зависимост от оценките и намеренията на техните планьори да внесат нервност и да предизвикат дестабилизация на македонското общество.

Първо афера с подслушване, а след това инциденти

Фактът, че двете експлозии бяха извършени в мултиетнически среди, каквито са Тетово и Куманово, говори достатъчно, че вдъхновителите са взели на прицел междуетническите отношения, макар като цел да са избрали полицейски участъци.
Несъмнено, тяхната оценка е, че македонското общество е най-ранимо по междуетническите шевове и поради това миризмата на експлозивите там най-бързо може да предизвика исканите реакции.

От друга страна, симптоматично е и това, че тетовско-кумановските експлозии бяха предхождани от поява на неизвестни лица в черни маскировъчни униформи в региона на Тетово в началото на миналия месец; информации за въоръжени лица, които патрулират в околностите около скопското Арачиново; провъзгласяването на т.нар. Република Илирида…

Успоредно с тези прояви в мултиетническите среди, които имат свое директно влияние върху обстановката в областта на сигурността в страната в политически план, от страна на опозицията се говори за оповестяване на голяма афера под формата на „бомба“, заради която актуалният премиер ще бъде принуден да напусне поста си.

Комбинацията от такива случки в политиката и сигурността несъмнено по много неща ни напомня на тези, които през 2001 г. предхождаха военния конфликт. И тогава в периода януари-февруари имаше комбинация от събития, които започнаха с оповестяването от тогавашния лидер на опозиционния СДСМ Бранко Цървенковски на политическа афера с около 150 случая на подслушване на видни личности. Лидерът на опозицията директно обвини за подслушването правителството на тогавашния премиер Любчо Георгиевски. „Това не е скандал или мегаскандал, а пълен мрак, който се провежда от една тоталитарна власт. След това, в Република Македония, с тази власт, нито един гражданин не може да бъде сигурен за личното си пространство“, заяви тогава Цървенковски.

Само пет дни по-късно, още докато продължаваха политическите пресмятания дали е имало подслушване, след политическата „бомба“, която пусна Цървенковски, в тетовското село Теарце с изстрели от два ракетомета и с няколко изстрела от автоматично оръжие бе нападнат местният полицейски участък.

Шрапнели от ракетата убиха полицая Момир Стояновски и раниха трима други. Три дни по-късно отговорността за това нападение пое неизвестната Армия за национално освобождение, която най-вероятно стоеше и зад обстрела на пътническия влак, който пътуваше от Скопие за Кичево. След това, през февруари, сякаш по предварително написан сценарий се случи отвличането на телевизионния екип на тогавашната телевизия А1, стрелбата по полицай на скопския Бит пазар, за да започнат към края на месеца ожесточени престрелки на границата с Косово при село Танушевци и убийството на трима македонски войници.

Всичко това бе сплитане на събития, които предхождаха големия военен конфликт, който завърши с приемането на Охридския договор и с който, както е известно, бе сменен конституционният характер на държавата. През това време, интересно е да се отбележи, Македония бе ръководена от служебно правителство – нещо, за което твърде много и без основание се настоява и сега. На следващата година пък, на септемврийските избори, бе сменена и дотогавашната правителствена коалиция, а на власт дойдоха СДСМ и новосформираният Демократичен съюз за интеграция.

Тринадесет години по-късно страната отново се тресе от експлозии – онези, които наистина се случват или които „се очакват“. През септември тази година бившият лидер на Партията за демократичен просперитет Невзат Халили със свои съмишленици обяви в Скопие създаването на т.нар. Република Илирида.

Нашето искане е Македония да функционира като държава с две републики. Премиерът Никола Груевски трябва да нареди на парламента да започне процедура за федерализация на Македония, каза тогава Халили.

Още на следващия месец бяха изстреляни два снаряда, които попаднаха в новата фасада на македонското правителство. Докато полицията издирваше извършителите, в началото на ноември лица в черни униформи заплашваха работниците, които поставяха водопровод в Тетово. Три дни по-късно – на 5 ноември, лидерът на опозиционния СДСМ Зоран Заев от Битоля обяви, че разполага с „бомба от аргументи за злоупотребите на властта в държавата“.

„В момента, когато това се оповести, за три дни властта ще трябва да си замине. Но, за жалост, честта на Македония ще бъде накърнена и лично вярвам, че това ще засегне чувствителността на междуетническите отношения“, заяви тогава Заев, който все още отлага да оповести очакваните разкрития.

Преди известно време някои медии съобщиха, че властта подслушвала деветдесет журналисти – нещо, което би трябвало да прилича на аферата, която разкри Цървенковски. Докато се чакаше бомбата на лидера на опозицията, експлодираха истински взривни устройства пред полицейските участъци в Тетово и Куманово. Разбира се, може би подхвърлилите експлозивите са имали за цел именно да създадат впечатление, че зад нападението стоят сили от албанския корпус с оглед на обстоятелствата, в които се случиха инцидентите. Затова откриването на тях и на други извършители ще бъде най-добрият начин да се установи кой стои зад тези мръсни сценарии, които имат за цел да нарушат стабилността в страната.

Както и да е. Това, което се случва тези дни, има елементи на бледо копие на събитията от 2001 г., които предхождаха войната. Но моделът, по който функционираше сценария е горе долу същият, което означава, че зад него стоят същите планьори или хора, които се опитват да копират това от планьорите от преди повече от едно десетилетие. С разликата, че междувременно се смениха обстоятелствата и нито Груевски е (Любчо) Георгиевски, нито МВР е това на Доста Димовска и Любе Бошковски, нито Заев е Цървенковски, а вероятно и при планьорите има лутане докъде да се върви с всичко това.

Интересно е, че някакво послание за възможна дестабилизация на Македония се очакваше някъде след Нова година, т.е преди изборите за президент на Гърция, които бяха насрочени за февруари-март. С оглед на това, че Андонис Самарас ускори цялата процедура, не е изключено това да е предизвикало промяна и на плановете за Македония.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.