„Тъмата“ след разкритията за мъченията в затворите на ЦРУ остава

Разкритията в сенатския доклад за мъченията, на които ЦРУ е подлагало заподозрени в тероризъм остават основна тема на американските медии. Юджийн Робинсън пише в авторска статия във „Вашингтон пост“, че „дебатът“ за мъченията е почти толкова гротесков, колкото и самите мъчения. Според него не може да има никакъв легитимен дебат за умишленото причиняване на болка върху пленени и беззащитни човешки същества. Мъчителите и онези, които са им нареждали, могат да го отричат, но те знаят – и са знаели от самото начало – че вършеното от тях е отвратително.

„Ние разчитахме на юридически съвети, – казват мъчителите. – Ние само изпълнявахме заповеди. Ние вярвахме, че целта оправдава средствата.“ Повдига ти се да слушаш такива патетични извинения от онези, които в името на САЩ, са оторизирали или извършвали деяния, отдавна признати за военни престъпления.

Докладът (на Сената) се опитва да внуши, че самите мъчения са били безполезни, защото ценна информация за борбата срещу Ал Каида е можело да бъде получена с конвенционални методи за разпит, а не с брутално третиране. Апологетите на мъченията – включително Дик Чейни, който казва, че би го направил отново, без да се замисля и минутка – твърдят друго. Според тях този спор не може да бъде разрешен. Никой не може да каже, че едно име, дата или телефонен номер, научени чрез мъчения, не биха могли да бъдат получени по друг начин.

Но не ефикасността е същността на въпроса, подчертава авторът на „Вашингтон пост“. Въпросът е не дали мъченията „произвеждат“ повече информация или по-малко. Въпросът е, че самите мъчения са крещящо неморални, а и очевидно незаконни според американското и международното право.

ЦРУ твърди, че е разчитало на юридическото мнение на администрацията на Буш, че мъченията всъщност не са мъчения. Възниква тогава въпросът: защо онези, които са наредили и извършвали мъченията така старателно са се опитвали да се скрият зад тънкото като лист хартия юридическо оправдание, ако наистина са вярвали, че онова, което вършат, е правилно?

И защо офицерът от ЦРУ, отговарящ за програмата, е унищожил всички видеозаписи със сцените, документиращи „особените“ методи за разпити? Защо ЦРУ така яростно се съпротивляваше на сенатските разследващи, та чак се опитваше да хакне техните компютри? Защо беше този координиран опит от апологетите на мъченията да отклонят дебата към вторични въпроси, а не към централния?

Отговорът е само един: те бяха решили да отговорят на злото със зло, вместо със справедливост. И знаеха, че това е грешно, заключава статията във „Вашингтон пост“.
А „Ню Йорк таймс“ твърди в редакционна статия, че сенатският доклад за мъченията на ЦРУ не разсейва „тъмата“. В Америка след (атентатите от) 11 септември, когато става въпрос за актуални въпроси на националната сигурност, демократичните традиции и върховенството на закона, разкритията са скъпернически малко, няма никаква справедливост и поемане на отговорност. И това е двупартийна политика, отбелязва вестникът.

Затворническите шефове и мъчителите са действали по заповеди, идващи от върха – от президента Джордж Буш, вицепрезидента Дик Чейни, шефа на ЦРУ Джордж Тенет и министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, наред с други имена. Те оправдаваха действията си с неясни юридически формулировки, според които мъченията не са мъчения, когато президентът искал да се постъпва така, пише „Ню Йорк таймс“.

Вярно е, че министерството на правосъдието при президента Обама се опита да разследва третирането на заподозрените (в тайните затвори на ЦРУ) и унищожаването на доказателства, но реши да не предявява криминални обвинения. Никой не понесе отговорност. Т.е. политиката на прикриване продължи и при администрацията на Обама, може би дори и с по-голямо старание, отколкото при Буш. И до днес правителството на САЩ не иска да признае за отвличанията, а още по-малко да се извини или да предостави компенсации.

Президентът Обама искаше „да гледа напред“ и да осъществява собствената си политическа програма, затова и реши да се откаже от публично разследване. Вестникът отбелязва, че ЦРУ не е могло да подмине с мълчание въпроса след последните разкрития. На специална пресконференция сегашният му шеф Джон Бренън призна, че изредените в
доклада форми на мъчения наистина са били практикувани в затворите на ЦРУ.

И тогава, като в черна комедия, той предложи обичайното оправдание, че всичко е наред, защото адвокатите на администрацията са намерили начин да направят така, че всичко да изглежда законно. „Ще оставя на други да решат как биха могли да квалифицират тези действия“, каза той.

Това, че г-н Бренън не проявява интерес за продължаване на дебата, бе очевидно. „Моята надежда е, че ние можем да оставим този дебат настрана и да продължим напред“, каза той. За нещастие, той вероятно ще успее, заключава „Ню Йорк таймс“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.