Дебатите за Русия в ЕС – тест за неговия топдипломат Могерини
Ройтерс
Италианката Федерика Могерини обеща като върховен представител на ЕС за външната политика, че ЕС ще играе по-активна роля в разрешаването на световните кризи. Дебатите дали е време съюзът да подобри отношенията си с Русия са сериозен тест за нейната решимост в тази насока.
Една година след като бившият украински президент Виктор Янукович се отказа от търговско споразумение с ЕС и предизвика сегашната криза, новият топ дипломат на ЕС трябва да насочва усилията на висшите ръководители за вземане на решение дали да се поддържа силен натиск върху Москва, или да се поднови сътрудничеството с нея.
Могерини отива в Киев утре за разговори с президента Петро Порошенко, после ще участва в срещата на върха на ЕС в четвъртък – първа за новия председател на Европейския съвет Доналд Туск, на която Украйна ще бъде сред главните теми. Външните министри е предвидено да обсъдят на редовна своя среща отношенията на ЕС с Русия и през януари, но в неофициалните разговори в кулоарите вече са са започнали.
Бивши комунистически страни, обезпокоени от действията на Русия, първоначално блокираха номинирането на Могерини за този пост в ЕС, защото тя бе външен министър на Италия, който изрази неохота за налагане на санкции. Тя бе одобрена едва след като висшият пост бе даден на Туск, бившия полски премиер, известен с много по-твърда линия. Оттогава Могерини получава главно похвали от правителствата на ЕС, но все още е внимателно наблюдавана.
Анексирането на Крим от Москва и подкрепата й за проруските сепаратисти в Източна Украйна влоши отношенията с ЕС до най-ниската им точка след Студената война и накара ЕС да наложи икономически санкции на Русия. Тъй като Москва не показва никакви признаци за отказ от решенията си, Могерини трябва да лавира между онези страни от ЕС, като балтийските, Полша и Великобритания, които са за по-твърди санкции срещу Русия, и тези като Италия, Кипър, Гърция и България, които са по-скептично настроени към санкциите.
Миналия месец, след като за първи път председателства среща на външните министри от ЕС, Могерини каза, че разговорите са били фокусирани върху това „как да се започне нов диалог, имайки предвид, че Русия, разбира се, е част от проблема, но също така, разбира се, е и част от… възможното решение на кризата.“
Могерини казва, че не гледа на санкциите като на самоцел и че е готова за лична дипломация в опит да се сложи край на украинския конфликт и да се поднови диалогът с Русия.
Тя каза, че е готова да отиде в Москва, ако има условия за напредък по въпроса. Дипломати предполагат, че това може да се случи в началото на идната година.
Русия е важна за 28-членния ЕС, не само защото е главният му енергиен доставчик, но и заради влиянието й по проблеми като Сирия или иранската ядрена програма. Притисната от санкции, от сриваща се рубла и спадащи цени на петрола, Москва е изпратила неформални сигнали,че иска да поднови диалога с ЕС, твърдят дипломати.
Москва предложи започване на диалог между ЕС и оглавявания от нея Евразийски икономически съюз, който включва още Беларус и Казахстан, като начин да се вземат предвид руските опасения, породени от споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна – вече подписано, но още неприложено.
Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер подкрепя тази идея като начин за намаляване на напрежението. Но някои други в ЕС са категорично против с аргумента, че това бил дало възможност на Русия да преговаря с ЕС през главата на Киев. Някои правителства от ЕС в Източна Европа са особено подозрителни към всеки опит за „презареждане“ на отношенията с Москва.
Според неназован дипломат Крим е очевидният проблем, който няма как да бъде пренебрегнат, и ЕС не може просто да го остави настрана и да продължи отношенията си с Русия в други области, сякаш нищо не се е случило. „Не ми се струва, че те (руснаците) наистина искат да има добри отношения. Защо тогава да правим повече отстъпки?“, каза той.
Киев внимателно следи изявленията на Могерини, да да види има ли някакви признаци, че ЕС може би смекчава позицията си спрямо Русия. Решението на Могерини да си избере за говорител жена, чийто съпруг е партньор във фирма, лобираща за руския енергиен гигант „Газпром“, предизвика почуда и бе широко коментирано в украинските медии.
В Брюксел обаче тя получи похвали за своята енергичност, за познаването на проблемите и умения да работи с медиите. Някои дипломати от ЕС изтъкват предимствата на Могерини пред нейната предшественичка, британката Катрин Аштън, която според тях се е задоволила да остави мирните усилия в Близкия изток на САЩ и не била достатъчно активна в украинската криза.
„Тя (Могерини) още от началото даде да се разбере, че иска ЕС да бъде по-активна и да играе по-директна роля в големите кризи и това бе откровена критика… към подхода на нейната предшественичка“, каза друг дипломат от ЕС.
Могерини иска също така ЕС да играе водеща роля в опитите за подновяване на израелско-палестинските мирни преговори, след като процесът, иницииран от САЩ, бе блокиран през април. Броени дни след като пое новия си пост, тя посети региона.
БТА