Европейският инвестиционен план може би е позакъснял и недостатъчен

Жан-Клод Юнкер. Снимка: лична страница

Възхваляваният инвестиционен план на ЕС, който официално трябва да получи благословия от 28-те лидери на съюза на срещата им на върха тази седмица, може би е позакъснял и недостатъчен, за да съживи една стагнираща икономика.

Заради огромните държавни дългове в Европа, инициативата очертана от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, не включва нови държавни средства и разчита на финансови механизми, които да превърнат наличните 21 милиарда евро на ЕС и Европейската инвестиционна банка в предполагаеми 315 милиарда евро за финансиране на проекти.

Дали планът може да съживи намаляващите държавни и частни инвестиции ще зависи до голяма степен от избора на готовите за изпълнение инфраструктурни проекти, които да увеличат потенциала за растеж на Европа, както и от начина, по който националните вноски са разчетени от счетоводителите на ЕС.

Инвестициите в ЕС през 2013 година са били средно с 15 % под равнището преди кризата, според доклад на ЕС, като в най-засегнатите южни страни спадът е над 60%. Много се обсъжда дали този спад се дължи предимно на слабото търсене, затегнатите условия за кредитиране, отсъствието на икономически реформи или липсата на бизнес доверие. Правителствата от ЕС обаче са съгласни, че нещо трябва да бъде направено сега.

Планът „Юнкер“, който трябва да заработи в средата на 2015 година и да продължи три години, ще се съсредоточи върху „надеждни инвестиции с европейска значимост“ предимно в транспорта, енергетиката и дигиталните мрежи, а също в изследванията и развитието.

Юнкер обеща „преференциално отношение“ за страните, които имат дялово участие в планирания Европейски фонд за стратегически инвестиции, когато властите в ЕС изчисляват бюджетния дефицит, който трябва да бъде под 3% от националния брутен вътрешен продукт.

Полският финансов министър Матеуш Шчурек посочи на конференция на мозъчния тръст „Съвет за бъдещето на Европа“ миналата седмица, че никоя страна няма да внесе средства във фонда, освен ако не бъде гарантирано, че тези средства няма да бъдат отчетени в дефицита на страната.

Икономическият двигател Германия, най-големият привърженик на бюджетната дисциплина, обаче се противопоставя на отклонения от фискалните правила, опасявайки се от прецедент и злоупотреби с дефиницията за „инвестиция“.

„Всяка нова дискусия за промени на фискалните правила носи риска да се подкопае доверието на пазара,“ посочи пред конференцията германският заместник министър на труда Йорг Асмусен. „Много трудно бе да се определи какво са лоши и добри разходи, а всички разходи трябваше да бъдат рефинансирани или чрез налагане на данъци, или чрез вземане на кредити,“ допълни той.

Бившият италиански премиер Марио Монти иска блокът да отиде доста по-далеч, като насърчи инвестициите в производството, изключвайки от изчисляването на дефицита не само плащанията към фонда на ЕС, но също и одобрените от ЕС национални проекти, които подобряват инфраструктурата и увеличават потенциала за растеж на страната.

Необходими са действия на национално равнище

Макар да е широко приветстват, планът едва ли ще бъде достатъчно мащабен или бърз, за да окаже необходимия ефект сам по себе си, посочват Монти и френският евродепутат Силви Гулар в съвместен документ. „Необходими са действия и на национално равнище,“ отбелязват те.

Също като германците и Монти вярва в строгото прилагане на правилата, но посочва, че ЕС трябва да приеме следвоенното германско „златно правило“, което разрешава взимането на заеми за инвестиции, а не за финансиране на текущи разходи.

Берлин замени този принцип в конституцията си през 2009 година с т. нар. дългова спирачка, която принуждава федералното правителство на практика да има балансиран бюджет от 2016 година с изключение на случаите на природни бедствия и дълба икономическа криза.

Монти, който е бивш еврокомисар за вътрешния пазар и конкуренцията, посочва, че в момент, когато лихвите са на рекордно ниски равнища, има сериозно морално основание правителствата да вземат евтини заеми, за да създават социални и икономически блага.

Изненадващо може би Международният валутен фонд споделя това мнение. В годишния си доклад за перспективите на световната икономика през октомври организацията посочи, че увеличаване на държавните инфраструктурни инвестиции, финансирано със заеми, ще доведе до понижаване на съотношението дълг към БВП чрез нарастване на икономиката. Без растеж силно задлъжнелите страни като Италия не могат да намалят дълговия си товар.

Италия обаче разкрива една потенциална спънка за инвестиционния план на Юнкер: тя не можа да похарчи около 20 милиарда евро регионалните фондове на ЕС, тъй като няма т. нар. капацитет за усвояване – термин, който покрива качествена държавна администрация, определение на проектите и капацитет за управление и покриване на изискванията за национално финансиране.

Без значителни инвестиции на национално равнище, по-конкретно в Германия, планът „Юнкер“ едва ли ще доведе до съществено стимулиране на икономиката, отбелязват икономисти, особено като се има предвид, че делът на заемните средства, що се отнася до частните пари, изглежда доста оптимистичен.

Планът може да ускори строителството на някой газопровод и на връзки на електрическите мрежи в Централна Европа, което ще помогне за намаляване на зависимостта от вноса на газ от Русия, както и ще подкрепи прехода към възобновяеми източници на енергия. Той обаче рискува да повтори минали грешки на структурните фондове на ЕС, като насърчи изграждането на мостове и летища за никъде, за да удовлетвори националните политици.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.