Заложническата криза в Сидни – идеален сценарий за джихадистка пропаганда
Франс прес
Похитителят от Сидни изглежда е действал сам и е страдал от личностно разстройство, но при все това той успя да приложи на практика препоръката на групировките Ал Каида и „Ислямска държава“: пристъпете към действие там, където живеете, вдигайки възможно най-много шум.
Мъжът, разпознат от австралийската телевизия Ей Би Си като Ман Харон Монис, 49-годишен самозван религиозен служител от ирански произход със статут на бежанец в Австралия от 1996 г., стана известен, разпращайки оскърбителни писма на родителите на загинали австралийски войници, за което е бил осъден.
Той е заподозрян и в съучастие в убийството на бившата си съпруга, а са му повдигнати и голям брой обвинения в сексуални посегателства срещу жени.
Неговият бивш адвокат Мани Кондицис увери по телевизия Ей Би Си, че деянието на Монис не може да е свързано с организирана терористична мрежа, и заяви, че той е действал „като лице с психическо разстройство, извършило нещо скандално“.
Дори да е така, като влязъл въоръжен с пушка помпа в пълно с хора кафене в центъра на Сидни, а после закачил на витрината черно знаме, използвано от джихадистките групировки, мъжът приложил на дело наставленията, които Ал Каида дава отдавна, а групировката „Ислямска държава“ – по-отскоро.
Кандидат-джихадистите биват насърчавани, ако по една или друга причина не стигнат до „земя на джихад“, да извършват нападения срещу „неверници“, военни, полицаи и дори цивилни.
А дори да се окаже, че извършителите на атаки изобщо не са свързани с екстремистки движения, това не пречи на последните да тръбят за победа и да възхваляват нападателите, окачествявайки ги в интернет като „мъченици“, ако изгубят живота си.
През септември, в разпространено в интернет аудиопослание, засечено от американския институт за наблюдение на джихадистки сайтове SITE, говорител на ИД, Абу Мохамед ал Аднани, призова: „Правоверни, включете се в битката там, където се намирате“.
„Ако можете да убиете американски или европейски неверник, и най-вече някой от мръсните и злопаметни французи, а също австралиец, канадец или какъвто и да било нечестивец, особено от страните, които обявиха война на „Ислямска държава“, уповавайте се на Аллах и ги убивайте където сварите и както можете“, препоръча той.
Списък с мишени
Още през есента на 2010 г., в джихадисткото англоезично списание „Инспайър“, публикувано в Йемен от местния клон на Ал Каида, приелият исляма американец Адам Гадан (наричан „Азам Американеца“) говори за „дълга за личен джихад“. Във видео, озаглавено „Отговорни сте единствено за себе си“, той казва: „Мюсюлманите на Запад трябва да знаят, че са в идеална позиция да играят решаваща роля в джихада срещу ционистите и кръстоносците. Какво чакате тогава?“
Джихадистките онлайн издания множат предписанията за направа на самоделни бомби („Как да си направите взривно устройство в кухнята на майка си“) и списъците с мишени, в челните редици на които стоят западните военни, следвани от политици, символизираща властта институции в САЩ и други страни – техни съюзници.
В призива си Аднани обаче казва, че джихадистите не бива да правят разлика между цивилни и военни. „Законно е един мюсюлманин да посегне на имуществото на един неверник и да пролее кръвта му, тъй като тя не струва повече от кръвта на едно куче“, заявява той.
Коментирайки заложническата криза в кафене „Линд“ в Сидни, Ник О’Браян, бивш полицай в британската специална част за разузнаване и антитероризъм „Спешъл бранч“, станал експерт по тероризма в австралийския университет „Чарлз Стърт“, каза, че е възможно извършителят му „да е поредният, вдъхновил се от публикациите на „Ислямска държава““.
Професор Клайв Уилямс от Австралийския национален университет допълни: „Повечето такива типове биват насърчавани да преминат към действие, тъй като „Ислямска държава“ разбра, че ако се съберете, за да създадете мрежа, има голям шанс да ви забележат“.
Още по темата: Австралия беше сполетяна от терористичния акт, от който се опасяваше
Случилото се в Сидни беше терористичният акт, от който Австралия се боеше, но не успя да направи достатъчно, за да го изпревари, а още по-малко – да го предотврати, пише британският в. „Гардиън“ след продължилата 17 часа заложническа криза в австралийския град, завършила с трима убити, включително похитителя.
Той беше извършен, когато страната най-малко го очакваше, подготвяйки се за предстоящите коледни празници. За двете жертви и оцелелите, които ще помнят вечно преживения ужас, едва ли има значение, че Ман Харон Монис е саморадикализирал се терорист, действащ под знамето на изопачена, крайна форма на исляма, или, както отбеляза премиерът Тони Абът, по-скоро бил психически лабилен тип, повлиян от култа на „Ислямска държава“ към смъртта. Абът заяви, че от тази трагедия трябва да се извлекат поуки. Да, поуки трябва да се извлекат, при това от всички, заключава вестникът.
Защо „шейхът на омразата“ Ман Харон Монис е бил на свобода, пита в. „Дейли телеграф“. Представителите на австралийското разузнаване ще трябва да отговорят на въпроса защо мъжът, самоопределил се като ислямист и взел 17 души за заложници в кафене в центъра на Сидни, не е бил смятан за заплаха за сигурността. Въпреки дългото му досие и публични изявления – той неколкократно е изразявал антизападните си виждания по австралийската телевизия – Монис бил смятан от разузнаването за безобиден ексцентрик, вместо за непосредствена заплаха, отбелязва всекидневникът.
Заложническата криза в Сидни отново събуди призрака на нападенията на „вълци единаци“, които службите за сигурност изключително трудно могат да спрат, посочва в. „Индипендънт“. Може да се окаже, че похитителят е бил свързан с терористични организации, но всичко засега подсказва, че той се вписва в характеристиката на отделно лице, предприело въоръжени действия по политически или религиозни причини, понякога смесени с лични, действащ сам или с неголяма група помощници.
Макар броят на тези случаи да расте, това явление съвсем не е ново и не винаги извършителите са ислямистки екстремисти, отбелязва авторът на статията, припомняйки подобни актове във Великобритания, където неонацист през 1999 г. отне живота на трима и рани близо 130 души с бомби с пирони, в Северна Ирландия, където полицай застреля трима католици, както и атентатите на ултрадесни фанатици като Тимъти Маквей в Оклахома сити и Андерш Брайвик в Норвегия, които погубиха десетки хора.
Френският в. „Фигаро“ обръща внимание на факта, че профилът на похитителя Монис се различава от този на повечето джихадисти. Иранският му произход и това, че е шиит, бяха донякъде изненадващи – салафитите от „Ислямска държава“ смятат шиитите за еретици, които трябва да бъдат безмилостно изтребвани, отбелязва вестникът. Иракските шиити са основните жертви на групировката ИД, която от началото на годината ги избива с хиляди, а Иран е един от заклетите врагове на салафитите. Техеран официално осъди вземането на заложници. Манис заявил в сайта си в интернет, че е станал сунит, но това било по-малко от седмица преди да нападне кафенето в Сидни, допълва „Фигаро“.
В. „Монд“ също задава въпроса защо познатият на австралийските полицейски служби Монис не е бил под надзор, как е било възможно той да бъде освободен под гаранция, след като е бил заподозрян в тежки престъпления като съучастничество в убийството на бившата си съпруга и още около 40 сексуални посегателства?
Мъжът, взел заложници в кафене в центъра на Сидни е бил известен както на полицията, така и на водачите на мюсюлмански организации като дълбоко психически нестабилен човек с дълъг списък проблеми със закона, посочва в. „Ню Йорк таймс“. Вестникът припомня, че заложническата криза в Сидни се случва два месеца, след като въоръжен мъж уби войник и нахлу в канадския парламент, като и тогава действията на нападателя бяха продиктувани от смесица от лично недоволство и джихадистки фанатизъм.
„Ню Йорк таймс“ също акцентира върху факта, че и в двата случая нападателите са имали криминално досие. Двете нападения повдигат въпроса способни ли са правителствата да следят радикализирани лица, които може да се окажат потенциални убийци и да предотвратят трагедии, допълва всекидневникът.
БТА