ЕС търси влияние на Балканите

в. Уолстрийт джърнъл

През изминалите 18 месеца Брюксел бе погълнат от борбата с Русия във връзка с усилията на Европейския съюз да задълбочи икономическите и политическите си връзки с Украйна и други бивши съветски републики – своя т.нар. проект Източно партньорство. Изходът от този сблъсък остава несигурен – не само в Украйна, но и в страни като Грузия и Молдова, където руският натиск и влияние остават значителни.

Докато извлича уроци от тази криза, ЕС предефинира целите си. Новият екип на Европейската комисия се опитва да окаже влияние в райони, където тя има реално влияние, и главен от тях е регионът на Балканите.

Ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини и еврокомисарят за преговорите за разширяване, австриецът Йоханес Хан обещаха регионът да стане приоритетен. Двамата направиха посещение в Босна миналия петък, за да намерят изход от политическия застой, който блокира европейския път на страната години наред.

Предизвикателствата, пред които ЕС е изправен в региона, са значителни – икономическата стагнация, закостенялата корупция и руската способност да усложнява европейския път на региона – всичките те представляват заплахи.

Междувременнно много членки на ЕС са скептични относно бъдещото разширяване на блока, нещо, което според Брюксел няма да се случи през следващите пет години. Мнозина обаче вярват, че ЕС има влиянието да предизвика този вид промяна на Балканите, което не можа да направи в Украйна. Способността на г-жа Могерини и г-н Хан да впрегнат това влияние ще оформи наследството, което те ще оставят през 2019 г.

След една година, в която цялото внимание бе откраднато от Украйна, Източно партньорство и от Грузия, фокусът се променя, заяви един високопоставен европейски дипломат. Това е район с наследство, в който има процес и в който има ясна перспектива за промяна, каза той.

Ситуацията в региона варира в отделните страни. Хърватия и Словения са в ЕС. Сърбия и Черна гора започнаха присъединителни преговори, а Албания и Македония са в предпреговорния кандидатски статут, в който те се подготвят за преговори за присъединяване. Босна е в задънена улица, а Косово предприе важни първи стъпки към ЕС.

Всички страни в региона имат поне перспективата за членство в ЕС, нещо което никога не е био вярно за Украйна или Грузия и продължава да има солидна подкрепа в тези страни за преследването на тази цел. По някои начини излишеството от проблеми, пред които е изправен регионът – висока безработица, слаби съдебни системи и корупция, прави ЕС по-силен привличащ фактор. ЕС е също първият по значимост търговски и инвестиционен партньор на региона, срещайки много по-малко конкуренция от Русия.

Перспективата за членство в ЕС се радва тук на много масова обществена подкрепа, заяви европейски дипломат в региона. Политиците тук знаят добре, че няма друга реална опция.

Проектите на ЕС и помощта могат да доведат до видими промени в малките балкански страни по начин, по който милиардите евро, които ЕС излива в хазната на останалото без пари правителство в Киев, може би няма да сторят. Европейската комисия е предвидила почти четири милиарда евро в редовни програми, заеми и дарения за Албания, Босна, Косово, Македония и Сърбия до 2020 г.

Каквито и да са тревогите за разширяването на ЕС, има широк консенсус вътре в Европа, че с времето Балканите имат бъдеще в блока. След като конфликтът между ЕС и Русия за Украйна се изостри, Берлин играе все по-видима роля в застъпването за интегрирането на региона, казват дипломати. Голяма среща на високо равнище в Германия през август очерта редица идеи за инвестиции и реформи.

Но има и напрежения, които ЕС трябва да разреши, ако иска да успее. Най-големият проблем е как да се балансира гъвкавосттта, която е необходима, за да бъдат убедени тези страни да вървят към ЕС, с равнопоставения подход към страните и ясното демонстриране на местната общественост, че се преследват твърди реформи.

Най-новата инициатива на ЕС за Босна е показателна. Английско-германската инициатива, подкрепена от г-жа Федерика Могерини, Босна да бъде придвижена по пътя към членство без преди това да бъде уреден конституционният член, който разделя президентството на Босна и Херцеговина между трите основни етнически групи, може да сработи.

Дипломати от ЕС посочват обаче, че политиците на други места в региона се питат защо на тях не им е била предоставена такава гъвкавост по основни изисквания на присъединяването. Междувременно инициативата може да се провали, както ставаше често в миналото, ако босненските лидери се отметнат от обещанията си, след като приберат допълнителните пари, които могат да получат, докато се придвижват към преговори за членство.

Руският въпрос също приема застрашителни размери. Някои съзират заплахата, че културните и политически връзки на Москва на Балканите и нейните енергийни и финансови интереси в региона означават, че в тези по-враждебни времена Русия може да се опита да отклони страните от европейския им път. Това е опасение, което германският канцлер Ангела Меркел изрази миналата седмица и е нещо, което изглеждаше предстоящо, когато руският президент Владимир Путин направи дългоочакваното посещение в Белград през октомври. Други казват, че виждат в подхода на Москва по-скоро фактор на досада, отколкото нова агресивна стратегия за Балканите .

Мнозина търсят признаци на промяна, но сега те казват, че Русия е по-скоро случайна, отколкото много влиятелна пречка. Те посочват явния провал на инспирирания от Русия проект за газопровода „Южен поток“ през региона като пример за ограниченото й влияние. Г-н Путин заяви миналата седмица, че проектът е мъртъв.Балканите са място, където Европейският съюз има потенциала да постигне неща и никой друг не може да поеме тази роля, каза един високопоставен служител от ЕС.

Най-голямото предизвикателство, заяви Слободан Соя, бивш босненски посланик във Франция, може в крайна сметка да бъде преход към истинско регионално сътрудничество и това, което г-н Хан нарича европейски ценности. Балканите и Босна искат да живеят в мир, това е сигурно, заяви г-н Соя. Уважение към другите само на думи, да. Но искрено и реално, то е в по-малка степен. Що се отнася до уважението на европейските принципи – това е най-трудното нещо, заяви Соя.

БТА