Как след 53 г. вражда САЩ и Куба улучиха момента за размразяване на отношенията
Асошиейтед прес
След 53 години на вражда между САЩ и Куба времето за промени е перфектно за двете правителства.Пробивът в американско-кубинските отношения дойде с освобождаването на американеца Алън Грос и на неназован американски разузнавателен агент, както и на трима кубински агенти, излежаващи присъди в САЩ.
Отдавнашните врагове обявиха, че поемат курс към пълни дипломатически отношения, а Вашингтон каза, че ще смекчи икономическите и пътническите ограничения.
Изненадващият ход идва в момент, когато президентът Барак Обама насочва вниманието си към въпросите на своето наследство, а Раул Кастро се опитва да закърпи икономическото положение на своята страна, утежнено от блокирани реформи и от падащите цени на петрола, тежко засегнали неговите съюзници.“От днес всичко се променя“ каза Карлос Алсугарай, бивш кубински дипломат, който живее на острова и има близки отношения с правителството на Кастро.
„Това обещава да бъде най-голямата промяна в нашите отношения за 50 години“, каза Тед Хенкен, анализатор и автор на книгата „Предприемаческа Куба“, в която изследва икономическите и социалните промени, въведени от Раул Кастро, след като пое властта от именития си брат през 2006 г. Тези промени позволиха на кубинците да купуват и продават недвижима собственост, да купуват кола, да пътуват в чужбина без разрешение, да започват собствен бизнес и да си наемат работници.
Но напоследък реформите зациклиха поради това, че кубинците нямат пари.Издъхващата кубинска икономика отбеляза едва 1,4 процента ръст тази година, според собствените изчисления на правителството, и много частни бизнес начинания, обявени с фанфари през последните 2 г., бяха прекратени. Приетият неотдавна закон за чуждестранните инвестиции засега не успява да привлече много капитали.
Междувременно драматичният срив на световните петролни цени затегна в примка икономиката на главния благодетел на Куба – Венецуела, която подпомага острова с около 3 млрд. долара годишно под формата на силно субсидиран петрол. Друг ключов съюзник на Хавана – Русия, също е в плен на остри икономически сътресения.
„Ако се огледате по света, (Куба има) спешна нужда от икономически ресурси, от твърда валута. Русия е притисната от санкции, Иран е притиснат от санкции, китайците са трудни бизнеспартньори. Така че ако те искат бързо да намерят нов източник на твърда валута, Америка е начело на списъка“, каза Пол Уебстър Хеър, бивш британски посланик в Хавана.
Кубинците вече получават около 2 милиарда долара преводи (от роднините си) от САЩ всяка година. Тази цифра вероятно ще нарасне заради облекчаването на икономическите ограничения, каза Джулия Свайг, анализатор в Съвета за външни отношения.
Нарастването на броя на американците, пътуващи до острова, и въвеждането на нови правила, които ще им разрешат да отнасят със себе си в САЩ повече от прочутите кубински пури и кубинския ром, също ще бъде добре дошло.
Има и друга, по-лична причина за кубинското отваряне. Раул е на 83 г., Фидел е на 88. И двамата са пределно наясно, че не им остава много време да насочват развитието на кубинската революция, оглавена от тях през 1959 г. Президентът Кастро е казал, че възнамерява да се оттегли през 2018 г. и иска да остави страната тръгнала уверено по пътя на реформите – така, както той ги разбира.
Алсугарай – бившият кубински дипломат, каза, че Кастро може да срещне съпротива от хардлайнерите, но добави, че той има достатъчно политическо влияние да се справи с всяко недоволство – нещо, което може да не се окаже по силите на наследника му.
„Все пак става дума за Раул Кастро, който исторически е вторият човек начело на революцията, и това оказва влияние дори и върху най-хардлайнерските редици“, каза той.
За Обама времето също е много подходящо. (Неговото) съобщение, посрещнато веднага с критики от влиятелните конгресмени от кубински произход от двете партии, бе направено ден след приключването на работата на сегашния състав на Конгреса и преди републиканците да поемат контрола и над двете камари през януари.
То идва и след разследванията, направени от Асошиейтед прес, които разкриха смущаващи секретни програми на американската Агенция за международно развитие (АМР), включително опити за създаване на таен „кубински Туитър“ в интернет, както и за вербуването на кубински хип-хоп изпълнители като дисиденти.
„Ню Йорк таймс“ пък публикува серия от авторитетни редакционни статии, призоваващи за промяна на политиката спрямо Куба. А шефът на АМР обяви вчера, че се оттегля от поста си.
След студения душ, който поля демократите на междинните избори през ноември, Обама се зае да демонстрира, че той не е „бита карта“, а използва своите пълномощия начело на изпълнителната власт за кардинални промени в политиката по проблемите на имиграцията и околната среда. Той обяви споразумение по въпросите за климатичните промени с Китай.
Анализатори твърдят, че продължаващите преговори (с Хавана) могат да доведат до лична среща между Обама и Кастро на срещата на върха на Америките в Панама през април, на която Куба е поканена за първи път. Все още обаче остават и пречки по пътя към нормализацията на отношенията (дипломатическите връзки бяха изцяло прекъснати през 1961 г.) Вашингтон все още забранява американски туризъм в Куба, а администрацията на Обама не може да прекрати търговското ембарго без одобрение от Конгреса – нещо, което е малко вероятно да се случи, докато Кастро е на власт в Хавана.
Всяко окончателно споразумение вероятно ще трябва да реши и въпроса за компенсации за кубинските изгнаници, загубили имотите си при бягството си от родината през десетилетията.Кастро от своя страна недвусмислено твърди, че неговата страна остава вярна на комунистическите идеали на революцията, което означава, че многопартийна демокрация, свободна преса и пълен капитализъм засега просто не са на дневен ред.
И макар че търговските връзки може да получават импулси, Обама няма да реже ленти за откриване на „Макдоналдс“ или „Старбъкс“ в Куба в близко време.“Той създава предпоставки, които ще доведат до откриването на (хотел от американската верига) „Мариот“, – каза Свайг. Но няма да откриваме „Мариот“ още утре.“
Още по темата: Размразяването на отношенията на Куба със САЩ означава край на чистия кастризъм
Франсиско Хара
Франс прес
Обявеното сближаване между САЩ и Куба бележи края на идеята за чистата и твърда кубинска революция, която беше заменена от прагматичната политика на президента Раул Кастро, смятат анализатори.
След като през 2008 г. наследи поста от брат си Фидел, кубинският президент постепенно смекчаваше изявленията си по адрес на Вашингтон, като по този начин позволи историческия жест на Барак Обама след няколко десетилетия, изпъстрени с антиамерикански обиди от страна на „Команданте“ Фидел.
Според дипломати и експерти историческото изявление от вчера щеше да бъде немислимо в епохата на бащата на Кубинската революция, който беше обявил за „съдба“ борбата срещу американския враг.
Но 83-годишният Раул постави отпечатъка си начело на страната със серия досега немислими реформи – частично отваряне на икономиката към пазара и даденото право на гражданите да пътуват, без да е необходимо разрешение от властите. Реформи, на които се гледа с много добро око от другата страна на протока във Флорида.
При встъпването си в длъжност той обяви, че ще разговаря „като равен с равен със САЩ“. И от пролетта на 2013 г. този методичен и немногословен човек водеше от разстояние тайни преговори с американски представители под егидата на Канада.
Въпреки това Раул беше смятан за твърдолинеен, докато беше министър на отбраната на брат си.
По мнението на латиноамерикански дипломат, Раул Кастро е успял да направи необходимите отстъпки за това сближаване, което беше колкото зрелищно, толкова и историческо.“Това споразумение за нормализация на отношенията не се случи от днес за утре. Това е процес, който зрееше и който трябва да включва отстъпки“, обясни дипломатът пред АФП, пожелавайки анонимност.
Освобождаването на тримата кубински шпиони и на двамата затворници, искани от САЩ, е само „най-видимата част от споразумението“. „Трябва да има и други обещания и отстъпки“, каза дипломатът.
Настъпателна дипломацияСред ключовите фактори, улеснили тази промяна, е и решението на Раул Кастро да открие дипломатически канал към Светия престол, докато Фидел се държеше на дистанция от църквата. Вчера кубинският президент „призна и благодари на Ватикана, и особено на папа Франциск, за тяхната подкрепа“ при преговорите с Вашингтон.
В същото време той продължи да се придържа към важните за режима теми, като постоянно настояваше за освобождаването на тримата кубински агенти и да осъжда американското ембарго, което кубинците продължават да наричат „блокада“.
Въобще не става дума да се покажат признаци на слабост по въпросите, свързани според него с националното единство, независимо дали на ниво политическа откритост или правата на човека.
„Ние запазваме дълбока признателност към тези, които са паднали в защита на тези принципи“ за независимост, подчерта той вчера, без да забравя да спомене, че позицията на Куба към Вашингтон не се е променила ни най-малко в сравнение с ерата на Фидел.
Раул Кастро вече успя през януари да мобилизира умело целия континент, за да окаже натиск над Вашингтон. На срещата на върха в Куба на 33 страни от общността на латиноамериканските и карибските държави беше приета резолюция, изолираща САЩ.
След това Вашингтон беше заплашен от бойкот на следващата среща на върха на двете Америки, която ще се състои в Панама през април 2015 г., ако политиката му към Куба не се промени.
Отсега нататък двата лагера ще трябва да работят заедно, за да запазят тази динамика, смята кубинецът Артуро Лопес-Леви от Нюйоркския университет. „Пътят няма да бъде лесен, но разбирателството ще бъде ключово за отношенията между Куба и САЩ“, обясни той пред АФП.
„Студената война умря“ със споразумението с Куба
„Студената война умря в сряда“, гласи първото изречение на статия за подобряването на американско-кубинските отношения във в. „Вашингтон пост“. „Смъртта й беше предсказана, но все пак се оказа шок“. Сблъсъкът, започнал със среща между Кастро и Никсън и повлиял на 11 президентски мандата в САЩ, доведе до Кубинската ракетна криза и американското ембарго. Въпреки че ембаргото съществува и до днес, промяната в политиката на президента Барак Обама ще доведе до увеличаване на търговията между двете страни, отбелязва изданието.
Драматичната промяна в политиката доведе до политическа буря и в Конгреса на САЩ, но зарадва бизнес средите, гласи заглавието на в. „Вашингтон таймс“. Но възстановяването на отношенията между САЩ и Куба няма да настъпи без политическа борба, въпреки че открива нов пазар за американския бизнес – от износа на коли до фитнес залите и заведенията за бързо хранене.
Решението за нормализиране на отношенията вече предизвика критики на сенатори и от двете партии, подчертава изданието. Някои анализатори оспорват становището, че връзките със САЩ ще послужат като стимул за кубинците да отхвърлят властта на Комунистическата партия и да променят политическата система.Кубинци протестираха срещу решението на Обама в Маями, наричайки президента „предател и страхливец“, отбелязва в. „Лос Анджелис таймс“. Това не е изненадващо според изданието – изненадата е, че през последните две десетилетия имаше постепенна промяна на отношението в кубинскоамериканската общност. Днес младите кубинците са по-склонни да гласуват за демократическата партия и да се противопоставят на ембаргото на Куба. Това се усеща и в политиката на национално равнище, посочва в. „Лос Анджелис таймс“.
Колкото и политическо напрежение да предизвиква решението на Обама в САЩ, обявените от него промени ще имат много по-дълбок ефект върху Куба, подчертава в. „Ню Йорк таймс“. Изолацията от САЩ е помогнала за формирането на икономиката, политиката и дори чувството за национална идентичност на острова. Експертите казват, че промяната ще донесе поток от нови парични средства на острова и може да даде нов живот на икономиката. В комбинация с възстановяването на дипломатическите отношения, може да се стигне до „промяна в отношенията между двете страни, невиждана откакто брадат бунтовник на име Фидел слезе от кубинските планини“, се казва в статията.
Обама обаче няма правомощията да вдигне американското ембарго над Куба. Това може да стане само с решение на Конгреса, което е малко вероятно, предвид че през януари Републиканската партия ще получи контрол както над Камарата на представителите, така и над Сената, отбелязва британският в. „Дейли телеграф“. Обама ще напусне поста си след две години и ако бъде избран републикански президент, той може да реши да отмени решението му, предупреждава изданието.
БТА