Новият път на коприната

През последните няколко месеца в Сърбия имахме повече външнополитически събития, отколкото в най-добрите пет години на Титова Югославия, която бе и по-голяма, и по-важна страна, отколкото е Сърбия днес. Това заяви ден преди началото на „китайската среща на върха“ премиерът Александър Вучич на конгреса на социалистите.

По подобен начин мисли и коментатърът на „Зюдойче цайтунг“, който оценява, че срещата е събитие, което би се харесало на Тито. Наистина по много неща срещата на 16 премиери от Централна и Източна Европа плюс Китай напомня на славните времена – украсата на Белград, която допълва новогодишната украса и осветление, многобройните гости от различни страни, големите планове и строителни проекти, железници и пътища, високоскоростни влакове.

И преди всичко, напълно различен тон на организацията – на голяма видеостена в „Сава център“ пред публиката и журналистите се показа картина на участниците и албанският премиер Еди Рама седеше до китайския премиер Ли Къцян. На другия ден Рама разговаря с Вучич, както съобщиха интернет порталите, без никакви търкания, напълно делово. Нямаше никакви изненадващи дронове, нито недипломатични изявления с твърде много балканска история и липса на такт. Така е, защото с китайците може да се разговаря за бизнес при едно условие, и това премиерът Ли Къцян подчерта на няколко пъти в своята реч, а това е регионалната стабилност.

Домакинът на срещата на високо равнище можеше да бъде допълнително успокоен от това, че не дойдоха представители на властите в Прищина и факта, че заради Тайван Китай е против косовската държавност. Дори хърватският печат критикува премиера Зоран Миланович за това, че не отиде в Белград по политически причини, за да накаже Белград за изявленията на Шешел за Велика Сърбия, а по този начин Сърбия успя да се постави като главна врата за влизането на китайски инвестиции.

Онова обаче, което липсва на събитието, не са тези външни атрибути на големите начинания, на една по-мирна световна политика и по-значима роля на Белград, а доверието и оптимизмът.

В икономически смисъл става дума за кредитни линии за проекти, които преди всичко са по-важни за Пекин, за износ и пласиране на стоки в тази част от света. По този начин и железопътната линия Белград – Будапеща и Белград – Бар, за чиято модернизация и ускоряване се преговаря, се отнася до новия Път на коприната, т.е. свързването на Европа с пристанище Пирея, което китайците наеха за няколко десетилетия.

Естествено, не се изключва възможността за откриване на заводи и инвестиции в енергетиката, но конкретни споразумения за това засега няма. По-благоприятни от кредитите за държави, които не могат да ги връщат, са концесиите, но няма обратна информация как Пекин гледа на такива начинания. Все пак не е излишен малко предпазлив оптимизъм, имайки предвид, че китайският премиер говори за още три милиарда долара инвестиционен фонд.

БТА