Пенсиите и здравето нямат нужда от СИБанк
В сравнение със Западна Европа, България е странно организирана държава. Фармацевтичният пазар е извън контрола на обществото. Въртележката на министри, които идват и си отиват може да се сравни със смяната на треньорите по футбол. Тя отвлича вниманието на хората, но не решава проблема. Плоският данък задълбочава социалната несправедливост.
Колкото и благородни акции да се предприемат, болести с SMS-си не се лекуват. Преди да се отвори чадъра с оправданито, че „пари няма”, може да се проследи пътят на парите за пенсии и здравеопазване. Още при първия поглед на сравнение с европейските здравни системи се вижда, че на „клона има повече маймуни” от колкото е необходимо.
Докато във Франция и Германия вноските се събират в каси, контролирани пряко от вносителите с помоща на държавата, в Бъгария държавата събира вноските и ги превежда в една белгииска банка. Така било в Америка. България нито е Америка, нито ще стане някога Америка.
По същество всички социални системи са губещи. Никой обаче не упреква държава, която „налива” пари за дефицит на социална система. За сметка на това, здравни и пенсионни вноски влизащи в джоба на чужда банка, много трудно могат да бъдат оправдани. Независимо как, кога и кой е довел до тази ситуация, проблемът е принципен (Бел. ред. – вноските за социални и здравни осигуровки бяха вкарани в СИБанк по времето на кабинета Костов, когато основен акционер и шеф на банката беше Славчо Христов. После тя стана собственост на Цветелина Бориславова и следващите правителства оставиха това положение. Така през СИБанк минават на месец по няколкостотин милиона плащания на всеки осигурен българин, отделно банката взима такси за всяка вноска).
Присъствието на частна банка, носи три отрицателни последици. Първо, удължаването на пътя за превеждане на пари оскъпява процедурата. Второ, седалището на банката KBC, в която заминават вноските е в Белгия. Това лишава българските вносители от всякакъв видимост върху съдбата на пенсионните и здравни фондове. Третото отрицателно последствие е несигурността. Лечението, профилактиката и пенсията са области, които се нуждаят преди всичко от сигурност. Те нямат нищо общо с банкерското призвание – постоянно търсене на максимална печалба. По същество социалните институции предпазват обществото от рискове, докато финасистите разчитат на тях.
Собственикът на СИБанк, белгииската групировка KBC явно има слабост към рисковите инвестиции. През 2008 година тя оцеля благодарение на спасителна инжекция от 3 милиарда и 500 хиляди евро, отпуснати от белгииското правителство. Ангажирана в Ирландия, Гърция и Централна Европа, пазари със съмнителна кредитна възвръщаемост, KBC дава признаци на задъхване. Световните агенциите Fitch и Moody’s предпазливо намаляват рейтига на KBC – СИБанк.
До сега финансовата криза бе лекувана с хапчета. По всичко изглежда, че в скоро време ще започне хирургията. България няма как да остане на страна. Здравната и пенсионната система са соцалният щит на всяко общество. Точно в такъв момент страната се нуждае повече от всякога от държавническа прозорливост, познания и смелост.