Кой подслушва в интернет

Обяснява го журналистът, избран от Едуард Сноудън

Напрегнат медиен сюжет като „Няма къде да се скриеш” на Глен Грийнуолд не е идвал комай от филма „Телевизионна мрежа” (Сидни Ламет, 1976).

Авторът е избраният от Едуард Сноудън да огласи през 2013 събраните секретни документи за нерегламентирано подслушване от американската Агенция за национална сигурност (АНС).

Последователно адвокат, колумнист за „Гардиън”, разследващ журналист. Тук разказва за запознанството и работата със Сноудън, излага част от онези документи с коментари и анализира отношенията власт-медии (изд. „Хермес”).

„За периода от един месец, започващ на 8 март 2013 г. например, едно-единствено звено на АНС – „Операции за глобален достъп”, е събрало данни за повече от 3 милиарда телефонни обаждания и имейли, които са преминали през американската телекомуникационна система”, разкрива Грийнуолд. И други такива.

Службите разполагат с технология, която във всеки момент може да превърне всеки преносим телефон в устройство за подслушване. И я прилагат. Значи ставалото през онази студена война преди 1990 е било само репетиция.

Грийнуолд: „По този начин интернет се превръща в инструмент за репресия, заплашвайки да създаде най-екстремното и потисническо оръжие на държавната намеса, което човешката история познава”.

Има и друго. В романа „И аз имах бисексуално гадже” на Гилермо Мартинес, коментиран тук,  писател води курс в Щатски университет по испански. Студентка моли за консултация в електронната му поща върху зададения превод.

Проблемът е, че там има сексуален момент. И след някой ден колега професор му връчва на 4 очи разпечатка на тяхната кореспонденция: нарушил нормите на благоприличие. И нашият си вдига шапката. Поне да не зачерни студентката.

Чудовище е не техниката, а ръката, дето я държи. Всяка технологична революция има и другата страна, погледнете историята. След 20 години днешните комуникационни джаджи няма да стават и за детски играчки. Тогава? Може да станем по-добрички? Някой вярва ли го?

От Книжен Ъгъл