Унгария е новата гореща точка на пътя на имигрантите в ЕС

Асошиейтед прес

Бежанци на границата между Сърбия и Унгария. Снимка: АП/БТА

Средиземно море става все по-опасно, други пътища са преградени от огради с бодлива тел, така че кандидат-имигрантите поемат по нов към към ЕС – през Унгария.

Идвайки от далечни страни като Афганистан и Сирия или от по-близките Косово или Албания, хиляди имигранти всяка седмица влизат в Унгария и искат убежище, превръщайки страната в гореща транзитна точка.

Нарастващият брой на имигрантите засили риториката на крайнодесните и антиислямските движения в Западна Европа. Но увеличаващата се имиграция предизвика напрежение дори в отдалечени населени места като Ашотхалом, унгарско село близо до границата със Сърбия, залято за последните три години от мигрантския поток.

„Ситуацията тази година стана на практика непоносима“, заяви кметът на селото Ласло Торочкай.

Това лято той сформира група от охранители, които прекарват повечето време в ловене на имигранти и откарването им в полицейски участък на град Сегед, където повечето от тях подават молба за убежище. После, точно както правят и мигрантите, влизащи в страни от ЕС през Италия, имигрантите в Унгария продължават пътя си към Германия, Швеция или друго място в Западна Европа, където се надяват да започнат нов живот или да се присъединят към роднините си, които вече са се установили там.

„Много хора идват и искат да ги заловим“, казва Кити Маккинси, говорителка на регионалното представителство за Централна Европа на Върховния комисариат за бежанците на ООН. „Те кандидатстват за убежище и отиват в центровете от отворен тип, а после после много от тях, без да се крият, направо изчезват към Западна Европа“, допълва тя.

Полковник-лейтенант Габор Еберхард, ръководител на граничната полиция в Сегед, заяви, че само тази година е образувано съдебно производство срещу над 26 000 души от 61 националности за незаконно проникване на унгарска територия. През 2004 г., когато Унгария стана член на ЕС, съдопроизводство за незаконно влизане на унгарска територия, беше образувано само срещу 34 души.

В Унгария само през настоящата година бяха подадени 35 000 молби за убежище. През 2013 г. те бяха едва 18 900. Потокът от имигрантите нарасна през последните няколко месеца. През март имаше 683 молби за убежище, а през ноември 9125. Смята се, че през декември ще бъдат подадени 12 500 молби за убежище.

Около половината от кандидатстващите за убежище са имигранти от Косово, което е на юг от унгарската граница със Сърбия.

„Напуснах Косово, защото исках да си пробия път в живота, казва Албана Шабани, 22-годишна косоварка, избягала със съпруга си. Двамата са безработни и мислят, че няма изгледи да намерят работа в Косово, една от най-бедните страни в Европа.

Пътували са с автобус до Суботица, Северна Сърбия. После, направлявани от джипиеса на мобилния си телефон, са вървели три часа до Унгария и са били заловени от охранителите в Ашотхалом.

Подобно на много косовари те са се насочили към Германия, една от най-силните европейски икономики. Някои косовски мигранти дори са били родени там или са живели вече там като бежанци, но са били депортирани след след 2010 г., когато Косово бе сметната за достатъчно безопасна страна.

След косоварите афганистанците са втората най-голяма група бежанци в Унгария. Тази година там пристигнаха 7400 афганистанци. На трето място са сирийските бежанци – тази година те са 6600.

При посещение в района на границата миналата седмица репортери на Асошиейтед прес видяха много групи имигранти. Мъж, който се представи само като палестинец от Сирия, обясни на развален английски, че е напуснал Дамаск през август и е вървял пеша през повечето време. В полицейския пункт на Сегед медици бинтоваха крака на афганистанско момче, което изглеждаше не по-голямо от 12 години.

Според представители на службите за бежанците мигрантите, насочващи се към Унгария, често прибягват до мрежи за трафик на хора, за да преминат през Турция и през Балканите. Веднъж влезли в Унгария, която е част от Шенгенската зона за свободно движение, те могат да пътуват безпрепятствено в повечето от 28-те страни членки на ЕС.

ФРОНТЕКС, европейската агенция за външни граници, обяви, че пътят за Унгария през Западните Балкани стана по-привлекателен, след като гръцките власти преди две години значително засилиха контрола на сухопътната граница с Турция на граничния пункт в област Еврос. България тази година постави 33-километрова ограда от бодлива тел по границата си с Турция, намалявайки броя на незаконните мигранти.

„Пътят през Западните Балкани стана по-важен, особено след като хората са наясно с опасностите, пред които се изправят, ако решат да прекосят Средиземно море“, казва Марта Пардави от унгарския Хелзинкски комитет, който предоставя безплатна юридическа помощ на търсещите убежище.

Върховният комисариат за бежанците на ООН смята, че над 3400 мигранти са загинали тази година в опит да преминат през Средиземно море, тъй като нарастващата мигрантска вълна кара каналджиите да използват още по-ненадеждни лодки, а беззаконието в Либия позволява на трафика на хора да процъфтява.

Изправена пред тази имигрантска вълна, граничната полиция в Сегед получава помощ от охранители и от доброволци, които задържат мигрантите, които след това биват прехвърляни в импровизиран център за задържане. Там имигрантите, които рядко имат документи за самоличност, оставят пръстовите си отпечатъци, подложени са на медицински преглед и на лечение, ако имат нужда от такова. После получават храна и подслон. Онези от тях, които искат убежище – а те са около 95 процента по думите на Еберхард – се изпращат в имиграционната служба, която решава съдбата им.

Местните жители се оплакват от боклука, който имигрантите оставят след себе си – четки за зъби, мокри дрехи, скъсани обувки – както и от огньовете, който палят в околните гори, докато чакат посред нощ да ги вземат трафикантите.

От 18 900 кандидати за получаване на убежище през 2013 г. в Унгария, над 11 000 са се отказали от молбите си, което е в подкрепа на теорията, че повечето имигранти се придвижват до друга дестинация.

„Много хора искат да отидат при семействата си в Западна Европа, но много хора биха искали да останат в Унгария, ако има по-добри перспективи за интегриране, ако могат да получат работа“, казва Маккинси, призовавайки правителството да помага по-добре на онези, които искат да започнат нов живот в Унгария.

Малко вероятно е обаче това да се получи. Унгарският премиер Виктор Орбан се обяви против либералната имиграционна политика.

Марта Пардави от унгарския Хелзинкски комитет посочва, че програмите за подпомагане на бежанците са силно зависими от европейските фондове и получават малко пари от Унгария. Правителството на Орбан по думите й нарочно полага усилия да изглежда така, като че ли страната не предлага нищо привлекателно за незаконните имигранти и за хората търсещи убежище.

На границата охранителят от Ашотхалом Винс Салма очаква по-голям брой мигранти да пристигнат точно за Коледа. Той разказва, че мигранти от Косово са му казали, че 2500-3000 жители от едно косовско село са тръгнали към Унгария.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.