Пата-кюта. Коледен разказ

Палми Ранчев

Сутринта беше малко по-мрачна, отколкото ми се искаше. Но нямаше как да поръчам повече слънце, затова присвих примирено очи и се протегнах за последен път. По-важното беше, че за мене денят отново започваше. Днес бях решил, каквото и да ми струва, да спечеля някой лев. Толкова дни и месеци съм без работа или почти не работя. Лошо е, повярвайте ми, много лошо, защото обикновено съм без лев в джоба.

Срам ме е да искам от жената. Понякога ми оставя по два лева за кафе и трамваен билет. Не е кой знае колко, ама ей така, да не се смачкам напълно. В такива моменти й благодаря мълчаливо. Очите ми се насълзяват, измивам чиниите от вечерята, пускам прахосмукачката, сядам и гледам в стената, докато бръмчи. По някое време се сепвам и започвам да чистя. През цялото време се чувствам хем безсилен, хем искам да направя нещо, всъщност, каквото трябва. Осъзнавах, че последното, от което имах нужда, са двата лева на масата в кухнята. Защото тя, горката, колко получава. Понякога заплатата й закъснява по два и дори три месеца. Казвам й, попитай баровеца дали може да се яде за минало време. Тя само вдига рамене и гледа в пода. Напоследък нищо не казвам. И на масата сядам само когато настоява. Винаги ям повече хляб, отколкото чорба.

Добре, че дъщерите са в Испания. Дано Бог винаги се грижи за тях. И да ги закриля. Защото аз, разбира се, и заради разстоянието, и по ред други причини, не мога да го правя. Там двете работят, плащат им с евро и се хранят здравословно. С плодове и зеленчуци без азот и други отрови, както и, казват, с паеля и марискуси. Това последното били средиземноморски мекотели. Минавали за изключителен деликатес. В другите страни. В Испания ги ядат, когато им се прииска. На мене ми е достатъчно да знам, че двете са добре. Обаждат се всяка седмица. Говорят с майка си. И с мен понякога. Нека мислят, че и ние сме що-годе добре.

Сигурно затова днес реших покрай наближаващите коледни празници: отново ще си опитам късмета. Толкова хора печелят, без да са политици, водещи в телевизията или бандити. Имах две реални възможности. Едната беше да отида в планината и да накърша дрянови клони. После ще направя от тях сурвачки. Дори започнах да измислям украса от конци, както и от бяла и червена хартия. Но колкото и да бях ентусиазиран от тази възможност, втората ми се струваше по-реална за изпълнение. Случайно попаднах на обявата. В един от безплатните вестници. Търсеха хора за Дядо Коледа, Дядо Мраз и Санта Клаус. И докато продължавах да фантазирам как бих украсил сурвачките, за да зарадвам децата и техните родители, вече бързах към адреса, на който набираха кандидати за коледни дядовци.

На възраст, а и в действителност още не съм дядо, защото дъщерите, макар да имат постоянни гаджета – едната англичанин, другата мароканец – още живеят сами. Но като ме нагласят с червени дрехи и дълга бяла брада и мустаци, бях сигурен, че ще добия подходящ вид. Въпреки още една, ще я нарека отрицателна подробност, от външността ми. Не съм достатъчно висок, поне според моите представи, за истински Дядо Коледа. Но в обявата нямаше изискване за ръст и възраст. Това ме успокояваше. Пък и на децата възрастните винаги изглеждат по-големи и по-значителни, отколкото са в действителност. Докато вървях с бързи крачки и от време навреме подтичвах, се чудех за кой дядо ще подхождам най-много.

Дядо Коледа някога, преди двайсет и пет години, беше забранен. И в нас идваше Дядо Мраз или Дед Мороз. Санта Клаус започна да раздава подаръци значително по-късно. Признавам, че много-много не го познавам. Но щом е коледен дядо, едва ли се различава от другите двама. Брадат, с червени страни, добър и щедър. Вероятно ще трябва да науча някоя дума на английски, наложи ли се да облека неговите дрехи. Вече бях открил търсения адрес, когато окончателно реших, че предпочитам да съм Дядо Коледа, предложеха ли ми да избирам, вероятно заради някогашното преследване. Влязох във въртящата се врата с още двама като мене. Отбелязах, че тези, с които крачехме като спънати коне, бяха дори по-брадати от мене, тоест необръснати. След секунди се оказахме във фоайето на огромен МОЛ. Намирахме се срещу огромна осветена витрина с разноцветни светлини, имитиращи снежинки и борови клонки от коледната украса. Почти веднага забелязахме, каквото търсехме.

Стрелка и указание накъде да вървят кандидатите за коледни дядовци. Минахме покрай рекламния мерцедес, без да му поглеждаме цената, и влязохме в подходяща за случая зала. Много хора бяха се събрали. Тълпа от желаещи да бъдат коледни дядовци. Прочели са обявата в безплатния вестник. И имаха право да кандидатстват. Само дето ми се прииска да има повече ред. Например, кандидатите да са строени в три редици. Една за Дядо Коледа, предпочитания от мене, други две за Дядо Мраз и Санта Клаус.

Но останалите кандидати изглежда нямаха моето желание. Блъскаха се с лакти и рамена. Всеки се стремеше да застане по-далече от входната врата, едновременно и изход. Бях заобиколен от най-различни типове. Дебели и по-обикновени, високи и ниски, с усмихнати и намръщени физиономии. Имаше както интелигентни на вид, така и селяндури. Някои бяха направо откровени мутри. Потърсих двамата, с които бях влязъл. Вероятно бяха отишли напред. Вероятно и аз трябваше да съм по-активен. Но не е в природата ми да се блъскам дори когато от това зависи нещо важно за мене, както беше в случая. И като осъзнах за кой ли път този факт, ми стана тъжно. След известно време реших, че тези, най-близо до широката и дълга, покрита със синьо сукно маса в дъното на залата, вероятно се ползваха с известни предимства. Седяха на подредени в три реда столове. Мнозинството стояхме прави зад тях, пристъпвахме нервно или продължавахме да се блъскаме.

Шумът в залата поутихна, а след известно време, когато влезе слабичък, попрегърбен тип, с кръгли очила и правоъгълни мустачки, стана тихо. Наоколо зашушукаха, че това бил Босът. Застана зад масата и ни огледа. Я, колко много гладници са се събрали, каза той и опря ръце в дебелото сукно. Дланите му потънаха, почти изчезнаха. От вас, както вероятно се досещате, ще избера само трима. Толкова са свободните места. Затова ще проведем конкурс-състезание. Както знаете, в тази държава, а и навсякъде по света, нищо не се получава даром. Каквото и да поискаш, трябва да го спечелиш. Тримата коледни дядовци, според моята идея, ще символизират в известна степен основните световни сили. Затова както сътрудничеството, така и съперничеството помежду им на Коледа ще бъде очаквано и съвсем естествено.

Всекидневното състезание, доколкото отношенията между тримата могат да се нарекат така, трябва да предизвика интерес в публиката. Ще се провежда на огромната празнично украсена витрина, която сте видели на влизане. И ще привлича нови клиенти в магазина, а децата ще се забавляват. Тримата дядовци щели да се бият коледно от десет часа, когато било началото на работното време, до късния следобед, вероятно седемнайсет часа. Едва тогава победителят щял да бъде известен. И ще започне да раздава подаръци на послушните деца. Босът говореше с равен глас, без да поглежда конкретно никого от нас. В същото време имах чувство, че ме гледа отблизо в очите, дори не само мене, а и всеки един от останалите кандидати.

Продължи да обяснява сценария на коледното представление, както бил го замислил. На няколко пъти намести с показалец телените рамки на очилата си. Докосна и правоъгълните си мустачки. Някои от битките, даже най-ожесточените, често щели да бъдат режисирани. Но и по света било така, особено ако силите са неравностойни. Нямало да има интерес известен ли е предварително победителят. И не било редно подаръците да раздава един и същи дядо. Слушах го, опитвах се да вникна в смисъла на думите му, като се стремях да проумея какво се криеше зад тях. Постепенно косата ми настръхна. Пулсът ми се ускори, започнах да чувам сърцето си. Инстинктивно отстъпих назад. Една крачка, после още една, доста по-голяма. Имах нужда от време да се поуспокоя. Нека останалите кандидати преди мене си опитат късмета. Бях забелязал, че почти всеки искаше да застане пред съседите си. И доколкото беше възможно заради ограниченото пространство, да ги изпревари. Някои го правеха успешно, други – не толкова. Давах си сметка, че никога не съм постигал особен успех в подобни ситуации. Вече споменах, че никога не съм бил от най-напористите. Но не смятах да отстъпвам, въпреки примирението, което беше ме обзело.

Постепенно ме изпълни тишина. Ама не обикновена, а от онази, която плаши, като си представиш къде може да стигнеш, западаш ли в отвесните й галерии. Вероятно е имало сигнал за началото. Не съм го забелязал, толкова надълбоко бях потънал в себе си. Продължавах да съм като зашеметен, когато се върнах в реалността. Стана навреме, защото буквално в краката ми яростно се биеха трима от кандидатите за коледни дядовци. Инстинктивно отстъпих още по-назад. Този път съвсем съзнателно затворих очи, макар че продължавах да чувам звуците от жестоките удари. И от падащите на пода тела. Макар и без да гледам, бях сигурен, че на първите три реда, където бяха насядали привилегированите, според мен, кандидати, беше настанала най-безмилостната пата-кюта. Очаквах всеки момент и мене да ме заудрят. Понякога, признавам, се осведомявах за случващото се с крайчеца на окото си. Виждах кръв, счупени зъби, зъбни протези, насинени и охлузени лица. Чуваше се животинско пръхтене, крясъци, охкания, стенания, закани, викове за помощ. И отново замижавах.

Толкова бях объркан от случващото се, че загубих представа за изминалото време. Когато отново дойдох на себе си, странно, в залата бяхме останали, прави и неподвижни, само трима кандидати. Бяхме на доста голямо разстояние един от друг. Няколко окървавени и контузени кандидати се измъкваха, накуцвайки, двама се влачеха на лакти, а един лазеше на четири крака. Сърцето ми отново заби силно, беше дошъл нашият ред. Босът с металните очилца и правоъгълните мустачки, с длани върху дебелото сукно, се усмихваше – както ми се стори, зловещо. Гледаше ту мене, ту останалите двама. Вие сте най-големите шушумиги, чух го да казва. Без никакво съмнение. Точно затова вас избирам. Вие ще облечете дрехите на тримата коледни дядовци, символизиращи основните световни сили. Принципът на участието ще бъде същият, всекидневно съперничество. Победителят ще раздава подаръци на послушните деца. Но в случая вие няма да се биете. Видяхте какво представлява откровеният бой. До какво състояние довежда участниците. Освен контузиите и неприятната гледка, въздействието на такива битки не е педагогично. А представлението е предназначено основно за деца. Освен това, родителите биха могли да се оплачат. И ще последват санкции за магазина, а и за шоуто.

Ще прилагате по-дипломатични, да ги наречем, средства за борба и всекидневно съперничество. Не забравяйте, че представяте трите най-велики световни сили. Налага се както да запазим постоянната конкуренция помежду ви, така и относително приличие в отношенията. Ще имате право само да се щипете и драскате. Колкото е възможно по-тайно и по-незабележимо, както за децата, така и за техните родители. За което ще получавате бонуси. Сложното е, че все пак на всички трябва да бъде достатъчно ясно, че помежду ви има съперничество и постоянно напрежение. Тогава залозите за дневния победител, който има право да раздава подаръците, ще са по-големи. В тях ще участват, разбира се, единствено родителите. Всичко помежду ви, подчертавам, трябва да се върши в съзвучие с веселите и безгрижни нотки и съответните мелодии на коледните празненства.

С тези негови думи за мен, а и за другите двама, празниците започнаха. Заставах в дъното на витрината заедно с тях, с червени дрехи, калпак, бяла брада и мустаци. Понякога бях открая, където е по-безопасно, но попадах и в средата, пощипван и драскан едновременно от другите коледни дядовци. Често се намесваха и децата. За моя радост тези, които подкрепяха Дядо Коледа, винаги бяха значително повече.

От в. Култура

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.